Фотограф: Анелия Николова

"Ако още някой спомене Кафка, ще крещя!" Това е обикновено реакцията на писателя Рауи Хадж, когато поредният журналист го пита дали е повлиян от "Метаморфозата" на австрийския автор. Действително Кафка не е патентовал хлебарката и всеки творец има право да я използва, както намери за добре. Затова,  когато една слънчева сутрин сядаме да пием кафе и да пушим от любимите му пури, аз обещавам на Рауи, че няма да спомена името Кафка нито веднъж.

В началото на юни ливанският автор представи романа си "Хлебарка" в София, Пловдив и Стара Загора по покана на издателство "Жанет-45".

Това е втора книга за превеждания на 20 езика писател, който през 1981 г. бяга от ужасите на войната, за да следва фотография в Ню Йорк. По-късно се установява в Монреал, а междувременно литературата започва да играе все по-голяма роля в живота му, без това да е планирано.

Като фотограф прави няколко високо оценени изложби, а като писател дебютира през 2006 г. с неколкократно награждаваната "Играта на Де Ниро" - история за двама приятели в Бейрут, които са изправени пред избора дали да емигрират , и ли да станат част от организираната престъпност в града. През 2008 г. публикува "Хлебарка", в която главният герой е измъчван от бедност емигрант в Монреал. След опит да отнеме живота си той започва да разказва пред терапевт за трудното си детство и защо мисли, че не е човек, а хлебарка.

Какво е реалност за вас?
Питате ме дали има действителност отвъд сетивата ни? Това е стар философски въпрос. Не знам дали съм се отнесъл точно към тази категория въпроси в книгата, но мисля, че лудостта е свързана с тях. Смятам се за писател, който цени лудостта във всичките си книги - тя не е просто бягство или психическо състояние, тя е част от всяко човешко същество. Ние сме най-лудите същества от всички на тази планета. Литературата е най-добрият начин това да се изследва. Лудостта ми харесва, тя е най-откровеното нещо, а е подценена и гонена. Да, понякога може да доведе до насилие, но и разумността води до насилие.

Творчеството има много общо с лудостта, не мислите ли?
Да, тя е много съществена, всички велики писатели са луди в някаква степен или поне знаят как да влизат и излизат от лудостта от време на време.

В "Хлебарка" например урината на героя се превръща в канап от хвърчило, после в пъпна връв, в символ на прераждането - това звучи налудничаво, но дали наистина е?
Това е постоянната смяна на материята. Има много общо с будизма.

Но вие казвате, че сте против религията?
Не съм точно против религията, по-скоро съм против вероизповеданието. Религията е допринесла по естетически и въображаем начин, но не може да е гарант за красота или нравственост. Смята се, че нерелигиозните хора нямат морал, че не са способни да си представят нещо, но според мен това е погрешно. Като човешки същества сме родени луди и религията е част от тази лудост.

Главният герой в книгата смята, че хората са празни. Лудостта, за която говорите, я има у всеки. Не мислите ли, че все пак хората не са празни, а имат творчество в себе си, до което не могат да се доберат?
Празнотата е повърхностност - има толкова повърхностни хора около нас, не мислите ли? Но това не е добрият вид лудост. Творчеството ти позволява да бъдеш какво си поискаш, дори и хлебарка, можеш да се преобразиш. Хората трябва да оценяват тази свобода.

Казвате, че сте избрал хлебарката, защото е най-близкото нещо до земята - в какъв смисъл?
Това е уравновесено същество, което вижда конкретни неща. Тази книга има две нива - непрекъснато се движи между материалното и бягството от него. Хлебарката е символ на това - тя има потенциала да лети, тъй като има крила, но избира да остане на земята, показва материалното и трансцендентното съществуване. Истинската метафора е как да се балансират тези две форми на съществуване и до какво води това.

Когато героят разказва за самоубийството си, той говори за празнотата (The Void). Какво разбирате под тази дума?
Това е пълното унищожение - ако не съществуваш, дори няма да знаеш, че не съществуваш. Трагедията е, че няма да знаеш, че си престанал да съществуваш. Това е и идеята ми за задгробния живот - няма друго съзнание, което да ти каже, че си свършил. Ако има, то тогава това не е краят. Така че за мен смъртта е краят на съзнанието.

Главният герой се среща с хлебарка албинос, която казва, че в дълбоката си арогантност човекът вярва, че принадлежи към нещо по-дълбоко и възвишено. Какво имате предвид?
Ние сме много арогантни същества, вярваме, че ще имаме втори шанс. Не виждам защо хората смятат, че са толкова важни, че да се преродят. Защо да не сме като дърветата? Защо хората смятат, че когато едно куче умира, то просто умира, а ние имаме възможност да изпитаме нещо друго, защото имаме душа? Това е религиозна измислица.

Но за разлика от животните имаме въображение...
Защо смятате, че сме толкова специални? Вижте резултата - нашият вид разрушава планетата, а другите – не. Така че в морален аспект животните заслужават повече да имат втори живот. Защо ние да сме толкова специални, че да имаме друг живот? Това е самодоволство. Нима заслужаваме това само защото можем да пишем поезия и имаме въображение? Затова "Хлебарка" е трудна книга, не е оптимистична! Тя изследва истинската смърт.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Казвате също, че пишете, за да смутите хората. Друг писател, Бари Лопес, наскоро сподели с мен как научил от"