"Един-единствен път, на 18 години, съм виждала падаща звезда и тогава си пожелах да имам собствена ветеринарна клиника." Това споделя Мария, 31 г., собственик на "Нова", втората по големина ветеринарна клиника в България. Освен че е хирург, тя е и единственият офталмолог (очен лекар) за животни на Балканите. С външния си вид спокойно би могла да краси корици на списания, но Мария е ветеринар, работохолик, а най-често повтарящата се дума в разговор с нея е любов. Любов към животните, което е свързано и с уважение към хората, които не проявяват агресия. Говори бързо, стегнато и с приятно доловимо удовлетворение от постиженията си.

"Обичам животни откакто се помня." Споменът за първата проява на тези чувства я разсмива. Когато е на 6 години, намира къртица, която според нея имала проблем със зрението, взима я вкъщи и я лекува на терасата с капки за очи, преди да се откаже и да я върне в парка.

Години по-късно тя е приета в Медицинска академия и хуманна, и ветеринарна медицина и е от малцината, които в такава ситуация избират второто. Още преди да завърши, се влюбва в хирургията и изкарва две години стаж.

Първоначалният й капитал за първия кабинет от 15 квадрата, който отваря с една състудентка, е от списание "Космополитън". Печели 20 хиляди лева на конкурс "Усмихната, успешна удивителна", организиран от списанието, на който се преборва с още около 1000 момичета с есе за идеята си за бизнес. Тогава е на 25 години и със спечелените пари купува апаратура и отваря първата си клиника, която след две години мести в по-голямо пространство, добавят още стоматологична техника и ехограф. Мария непрекъснато е обзета от идеята да се развива и не се спира, а започва да следва очна хирургия и офталмология по света. Осъзнава, че тази специалност изисква съвсем друго ниво на клиника и медицина, и прави следващата естествена стъпка – клиника "Нова", открита официално през май тази година.

С особена гордост обяснява с колко неща разполагат в клиниката, където на площ от 500 кв.м има отделни чакални и зони за лечение на кучета и котки, кабинети за образна диагностика, фризьорски салон, лабораторна част, отделение за възстановяване след операции и хотелска част за животни, която още не е довършена. Има две операционни зали и една за очна хирургия, единственото място на Балканите за очни операции – глаукома, катаракта, слагане на изкуствени лещи. Един от кабинетите предизвиква удивление с шарени детски лепенки по бледорозови стени, детско одеялце на масата за прегледи, което се оказва и единственият в България педиатричен център. Стерилната зала е пригодена за малки, до 6 месеца, и бременни животни и е направена приятна както за животните, така и за стопаните им.

Мария показва видео, което е продукт на най-новото попълнение към апаратурата на клиниката. Това е първият в България видеоендоскоп за животни. Това означава безкръвна диагностика и операции, при които манипулациите завършват за около половин час, след което пациентите се прибират у дома. Само за последната седмица е имала трима пациенти с тумори, чужди тела за премахване и вътрешни болести.

Във време, когато в България повечето болници са в окаяно състояние, подобна инвестиция и мащабна грижа за животните би могла да изглежда прекалена, както и много рискова за изплащане. Мислите й по този въпрос я смълчават. Нейният отговор, макар и недиректен, се подразбира. Мария е ветеринарен лекар и хирург и влага цялата си любов и професионализъм в сферата, в която е избрала да се развива. Сфера, в която жените са единици, особено в тежката част хирургия. Споделя, че е направила клиниката умишлено с женски вкус и настроение. Всъщност признава, че това, че е жена в професията, й помага, а не обратното.

Мария говори за себе си като за "мъжко момиче" и разказва как от голяма верига за животинска храна са поискали брандиране на витрини и табели. Понеже заявката е била за толкова мащабна клиника, се вдигат няколко представители от централата в Европа, за да видят на място проекта, който ги е заинтригувал. Мария ги посреща в работнически гащеризон и когато отговаря, че тя е собственикът, сваля латексовите ръкавици, за да се ръкува. Получава коментар от тях, че не могат да повярват, че жена се е заела с подобно начинание.

"Хуманността не върви задължително с всеки човек", категорична е Мария и споменава за дакел, целият обгорен от фасове. В подобни моменти, изтормозена или от степента на човешка жестокост, или от безсилието на медицината да помогне на пациент с тежка диагноза, тя бяга в Панчарево да медитира и да се успокои. Мария също има тайна за справяне с тежката професия и натоварване. Открива йогата на 18 години, когато си чупи гръбнака и лекарят нетрадиционно й препоръчва всеки ден занимания по йога. "Източната философия ми помага да бъда по-добър човек." Постепенно осъзнава, че тази философия е много повече от физически упражнения и води към цялостна промяна на начина на мислене и живеене.

Първи юни, празника на детето, посреща в село Витраре, на 80 км от София, в дома за деца с умствени и физически проблеми, където по нейна информация 80 деца живеят с годишен бюджет от 12 хиляди лева. Ходи там от две години поне веднъж в месеца. Единственият страх, който усеща понякога и който е продиктуван от професионалното й развитие, е да не стане на 45години и да си каже – ето излекувах хиляди животни, а останах без дете. Признава, че първия път като отишла в дома в село Витраре, била шокирана и травмирана, но в момента говори задъхано и с плам за децата: "Много се обичаме с тях, гушкаме се, играем си, но само с около 20, защото останалите не са подвижни. Голямо щастие е да съм с тях."

С доктор Сираков от Медицинска академия опитват да организират операции, които биха помогнали за проглеждане, прохождане и други подобни интервенции, които реално биха променили живота на децата.

Свободното време Мария Савова посвещава на природата – ходи постоянно по планини, често е с племенника си, когото учи да прави гнезда или да храни животни в гората. Запалена е по фотографията. Обича да рисува, напоследък предимно Дон Кихот, вдъхновена от последната изложба на Салвадор Дали, която посещава наскоро в Рим. Мария кара стара кола, облича се спортно, за да не трябва да ходи често по магазини за модни дрехи. Освен в клиниката пари влага за пътешествия или нови приставки за фотоапарата. В работата я мотивира любовта, която получава от животните, които лекува и които проявяват своята привързаност безрезервно.

"Може би съм копие на баща си", усмихва се Мария, когато заедно стигаме до извода, че въпреки нейната емоционалност действията й са последователни и рационални. Той е примерът й в живота - работохолик, инженер, измислял криптографски защити на информацията, непрекъснато зает с нови проекти, учене на езици и пътувания, състезател по мотоспорт, активен скиор, конен ездач и художник. Помни неговия съвет, след като завършва училище и го пита какво да прави лятото, преди да започне лекциите в първи курс. "Виж какво искам в този живот от теб – да използваш тялото си само от раменете нагоре. Нищо друго няма да ти върши работа."