Живея от десет години до блока, в който е израснал, но никога не съм го засичала в кварталния хранителен магазин. Страхил Велчев, по-известен като KiNK, прекарва цялото си време вкъщи пред компютъра, правейки музика. Багажът му стои стегнат – в петък на обед той подготвя чантата с кабели и техника, два чифта бельо, тениски и тръгва към поредния клуб по света.
Един от най-успешните ни музикални експерти се шегува, че е пробил навън от мързел. Когато е на 12 години се запалва по електронната музика, слуша я непрекъснато, докато в един момент не пожелава да я пуска на повече хора. През 90-те години обаче плочите са скъпи, така че в края на десетилетието Страхил започва да прави такава музика сам. Вместо да се хване "сериозно на работа" или да посещава редовно лекциите си по анимационно кино в НБУ, се упражнява вкъщи денонощно, чете и пробва, мисли подходящата стратегия, за да се свърже с чужди издатели. През 2005 г. първата му плоча за английския лейбъл Odori излиза, но без голям успех. Но три години по-късно, съвместният му проект с Neville Watson – Inside Out за лейбъла Rushhour (Hercules and Love Affair го определят за любимото си парче за 2008 г.), става популярна и постепенно мечтата му започва да се реализира. "Напук на всички, сега върви", смее се Страхил. Rachel E.P., посветена на приятелката му Рейчъл Роу, пък излиза за лейбъла на Josh Wink – Ovum. KiNK издава за лейбъли като Rush Hour, Pokerflat, Classic, Mule Musiq, Liebe*Detail, Dirtybird. Тойе сред любимите артисти на интернет библията Resident Advisor, парчетата му са с редовно присъствие в сетовете на Pete Tong, Josh Wink, Sven Vath.

Пътувате из почти целия свят, защо обаче много рядко може да ви чуем и видим в България?
От време на време ми се обаждат да ме канят в клубове, макар че не ме търсят много, но въпросът тук е, че аз трябва да откажа чуждо участие, за да свиря в България. Освен това аз съм отдал много време на българската сцена с нашата диджейска приятелска компания Porno BPM. Преди години правехме редовно партита и се радвахме на добра посещаемост. Все още поддържаме контакт, но някои от нас вече имат семейства, повечето сериозна работа, мен пък ме няма през уикендите. Който видял – видял, сега считам, че е време да се изявя малко и на чуждата сцена. Е, бих се радвал да съм по-популярен и успешен на местна сцена. Преди половин година свирех през седмицата в локален клуб, където се събраха не повече от 40-50 души. Рядко имам толкова слаби партитата където и да било в Европа, а все пак ми се щеше в собствения ми град да е по-различно. Дори си спомням, че някакви приятели ми казаха – много искаме да дойдем, но ще отидем при еди коя си техно звезда, която идва всяка година.
Просто музиката, която ми харесва, не е популярна в България. Това е електронна, танцувална музика с афроамерикански корен – всичко, базирано на диско, фънк, джаз, но с много експериментални похвати. Не харесвам лесна за консумация музика. Сега е модерно едно звучене, което наричам "асансьорна музика" – свален хаус с убити вокали, леки звукове, цикъл, супердълги песни. Хората казват "това е много готина музика, тя не те притеснява" – ами,  аз обичам пък нещо малко да ме притесни!
Освен това мисля, че публиката у нас е презадоволена. В момента целият живот е твърде бърз, хората искат всичко по много и то им омръзва за кратко време. Българската публика не е много търпелива и не оценява какво й се дава. И понеже тя иска от всичко по много, трябва да й дадеш най-крещящото шоу, така че всъщност неща, които са по-елегантни и интересни и вървят успешно навън, тук трудно могат да минат. Спомням си преди време една журналистка от телевизия се свърза с мен за интервю и първият й въпрос беше – ти колко пари взимаш, а вторият – ти нали по най-големите клубове по света пускаш? Нещата почти винаги са преекспонирани.

С какво професията на диджея е трудна?
На първо място, разбира се, с това да успее. В момента, ако нямаш собствена продукция, това е трудно. И малко тъжно, защото хората, които искат да са просто селектори, т.е. да избират музиката и да забавляват хората, са принудени, за да имат участия, да създават музика, а може и да нямат талант за целта. Това съответно сваля качеството на продукцията. Сега трябва да си всичко – музикален продуцент, лейбъл мениджър, да имаш търговски качества. Когато пробиеш, тежкото е неспането и пътуването. Аз съм имал случай да свиря за два дни в три държави, което елиминира всякакъв сън през целия уикенд. Пътувам някъде най-много за 24 часа, ако реша да остана повече, това ми създава напрежение за следващия уикенд.

Фотограф: Цветелина Белутова

Как се справяте?
Трудно ми е, аз съм един от малкото, които не взимат наркотици. Не съм пробвал никога и не мисля да отивам. Кафе също избягвам да пия. Как се справям – нищо не правя, просто това, което се случва, е моята детска мечта и съм супер щастлив. Но мога да ви кажа какво е трудното да си диджей от България – от нашата държава почти доникъде няма директни полети и с моите космически атрибути абсолютно всеки път при прекачване се виждам в чудо. Цялата ми чанта е пълна с техника и кабели, които будят невероятно изумление по летищата. Винаги завършвам в стаичка и търкането им с лакмус, за да се провери дали не са експлозиви. Но нямам основания да се оплаквам.

И все пак вследствие на дългите години работа със звуци, вие развихте и сериозен проблем със слуха?
Да, имам заболяване, което се казва тинитус, но хубавата новина е, че ухото ми не е станало по-зле. В момента имам непрекъснато леко пищене, което се долавя в тихо помещение, например през нощта в банята. Много хора го получават вследствие на високо кръвно. Аз считам, че при мен се получило от работата ми със слушалки, макар че няма медицинско заключение за причината. Оказа се, че и почти всеки от колегите им има такъв проблем. Преди не съм и допускал, че мога да имам проблеми със слуха, и си казвах – те всички ходят по шумни места, безопасно е, и макар че бях с тапи в клубовете, правех музика на слушалки. Това е невероятно вредно – да прекара човек няколко часа със слушалки в ушите, е все едно да си завре главата в колона с няколкостотин децибела на концерт. Хубаво е да се говори за това, хората трябва да знаят и да ходят по клубовете с някакъв вид предпазители на ушите, било то и дунапренени тапи, а тези слушалки, слагащи се в ухото, просто да ги изхвърлят.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Над десет години се занимавате с продуциране и представяне на електронна музика – какво се промени през това време за вас?"