Ще ви разкажа за една обикновена жена с необикновен дух. Името й е Слава Фереджанова и е на 51 години. Много е вероятно да сте я виждали с колелото по шумните софийски булеварди без да подозирате, че тя носи огън.

Фотограф: Надежда Чипева

   На 19 юли в 11:48 ч. Слава пое олимпийския огън и тича с него отредените й 300 метра в далечното селце Сент Питер в Югоизточна Англия. Заедно с още двама българи, тя беше един от 8000-те участници в щафетното пренасяне на огъня, продължило 70 дни. Ритуалното пристигане на огъня на 27 юли на олимпийския стадион в Лондон ще даде старт на най-вълнуващите игри от древността, подчинени на идеята "по-бързо, по-високо, по-силно".

Това е третия път, когато Слава Фереджанова държи в ръката си олимпийската факла.

Фотограф: Надежда Чипева

   През 1980 г., дни преди олимпиадата в Москва, огънят преминава през България, Слава е на 19 години, фехтовач, отрасла в семейство на спортисти. Баща й Христо Димитров, виден спортист, е бил фехтовач, състезател по модерен петобой, скиор, тенисист. Той предава на Слава огъня в пряк и в преносен смисъл.

През 2004 г. за олимпиадата в Гърция, София отново е в маршрута на огъня. Слава кандидатства и успява да се включи.

Фотограф: Надежда Чипева

   Разбира, че според регламента за участие в Лондон 2012 участниците в пренасянето на огъня имат право да тичат, да ходят или, ако състоянието им го налага, да се придвижват с инвалидна количка. Тя кандидатства отново и със затаен дъх очаква решението на комисията. На 18 март научава, че е избрана и радостта й е неописуема. Казва, че този ден е най-щастливият в живота й.

Ще опитам да предам разказа на Слава, а моите преживявания добавям като фотоистория.

Денят започва рано, участниците са инструктирани до най-малки подробности кое как и всички тръгват заедно към отправната точка на маршрута, отреден за 62-ия ден на пренасянето на олимпийския огън. Участниците в етапа имат възможност да се представят и да разкажат кой и за какво е бил номиниран. Това е важно както за самите тях, така и за техните първи посрещачи – децата от местния колеж. Те възторжено слушат необикновените им истории - любимата учителка, проблемни деца, номинирани от техните съученици, аутист, който е водолаз и чрез работата си преодолява проблемите на болестта, 70-годишна жена, преплувала два пъти Ламанша - все хора, преодолели трудности в живота и заслужили уважението на обществото.

След милата среща с деца от местния колеж, както и с всички, с които факлоносците се срещат , имат за задача да запалят в сърцата за олимпийския огън. Тази основна задача съпътства целия им маршрут . Жителите са отдавна подготвени, украсили са домовете и градините си, много от тях са приготвили вкусни мъфини и лимонада, децата са направили олимпийска украса и с огромно вълнение очакват преминаването, а то е събитието, то е най-очакваната радост от малки и големи. Още в ранните часове хората излизат и посядат край трасето, не ги тревожи, че трябва да чакат часове. Заредили са се с термоси кафе и чай, царят всеобща радост и вълнение. Времето е прекрасно, в този ден няма да вали, облаци притичват покрай слънцето с бясна скорост, вятърът разрошва косите, в сърцата се надига вълнението от пристигащия огън - символ на мира и приятелството."
 

Слава пое огъня в уречения час, беше горда и невероятно щастлива, поздрави и благодари на всички, които бяха дошли и направили шпалир, за да я приветстват. Хората бяха много мили, окуражаваха я, беше истински триумф на радостта. Слава беше намалила скоростта до минимум, за да удължи мига, когато приближи пост 55, на който я чакаше Сам, който е аутист. Тя поднесе факлата си към неговата и преливаща от емоции я запали...Огънят продължи към Лондон, а Слава се върна в България. Сега разказва на всички приятели за своето щастие, а аз реших да го споделя с повече хора чрез фотографиите, които отразяват нейната история. Надявам се да има щастието при следващата олимпиада да достигне до Бразилия и да предаде силата на спортния си дух и огъня на най-сърцатите спортисти.