Регистрация

// Light / Лица

2 25 юли 2012, 16:26, 2967 прочитания

За чест и Слава

Историята на 51-годишната Слава Фереджанова, която участва в пренасянето на олимпийския огън за трети път в своя живот

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ще ви разкажа за една обикновена жена с необикновен дух. Името й е Слава Фереджанова и е на 51 години. Много е вероятно да сте я виждали с колелото по шумните софийски булеварди без да подозирате, че тя носи огън.


Фотограф: Надежда Чипева
   На 19 юли в 11:48 ч. Слава пое олимпийския огън и тича с него отредените й 300 метра в далечното селце Сент Питер в Югоизточна Англия. Заедно с още двама българи, тя беше един от 8000-те участници в щафетното пренасяне на огъня, продължило 70 дни. Ритуалното пристигане на огъня на 27 юли на олимпийския стадион в Лондон ще даде старт на най-вълнуващите игри от древността, подчинени на идеята "по-бързо, по-високо, по-силно".

Това е третия път, когато Слава Фереджанова държи в ръката си олимпийската факла.


Фотограф: Надежда Чипева
   През 1980 г., дни преди олимпиадата в Москва, огънят преминава през България, Слава е на 19 години, фехтовач, отрасла в семейство на спортисти. Баща й Христо Димитров, виден спортист, е бил фехтовач, състезател по модерен петобой, скиор, тенисист. Той предава на Слава огъня в пряк и в преносен смисъл.

През 2004 г. за олимпиадата в Гърция, София отново е в маршрута на огъня. Слава кандидатства и успява да се включи.


Фотограф: Надежда Чипева
   Разбира, че според регламента за участие в Лондон 2012 участниците в пренасянето на огъня имат право да тичат, да ходят или, ако състоянието им го налага, да се придвижват с инвалидна количка. Тя кандидатства отново и със затаен дъх очаква решението на комисията. На 18 март научава, че е избрана и радостта й е неописуема. Казва, че този ден е най-щастливият в живота й.

Ще опитам да предам разказа на Слава, а моите преживявания добавям като фотоистория.

Денят започва рано, участниците са инструктирани до най-малки подробности кое как и всички тръгват заедно към отправната точка на маршрута, отреден за 62-ия ден на пренасянето на олимпийския огън. Участниците в етапа имат възможност да се представят и да разкажат кой и за какво е бил номиниран. Това е важно както за самите тях, така и за техните първи посрещачи – децата от местния колеж. Те възторжено слушат необикновените им истории - любимата учителка, проблемни деца, номинирани от техните съученици, аутист, който е водолаз и чрез работата си преодолява проблемите на болестта, 70-годишна жена, преплувала два пъти Ламанша - все хора, преодолели трудности в живота и заслужили уважението на обществото.

След милата среща с деца от местния колеж, както и с всички, с които факлоносците се срещат , имат за задача да запалят в сърцата за олимпийския огън. Тази основна задача съпътства целия им маршрут . Жителите са отдавна подготвени, украсили са домовете и градините си, много от тях са приготвили вкусни мъфини и лимонада, децата са направили олимпийска украса и с огромно вълнение очакват преминаването, а то е събитието, то е най-очакваната радост от малки и големи. Още в ранните часове хората излизат и посядат край трасето, не ги тревожи, че трябва да чакат часове. Заредили са се с термоси кафе и чай, царят всеобща радост и вълнение. Времето е прекрасно, в този ден няма да вали, облаци притичват покрай слънцето с бясна скорост, вятърът разрошва косите, в сърцата се надига вълнението от пристигащия огън - символ на мира и приятелството."
 


Слава пое огъня в уречения час, беше горда и невероятно щастлива, поздрави и благодари на всички, които бяха дошли и направили шпалир, за да я приветстват. Хората бяха много мили, окуражаваха я, беше истински триумф на радостта. Слава беше намалила скоростта до минимум, за да удължи мига, когато приближи пост 55, на който я чакаше Сам, който е аутист. Тя поднесе факлата си към неговата и преливаща от емоции я запали...Огънят продължи към Лондон, а Слава се върна в България. Сега разказва на всички приятели за своето щастие, а аз реших да го споделя с повече хора чрез фотографиите, които отразяват нейната история. Надявам се да има щастието при следващата олимпиада да достигне до Бразилия и да предаде силата на спортния си дух и огъня на най-сърцатите спортисти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

2 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил bestbuy Рейтинг: 2138 Любопитно
25 юли 2012 19:42 1
- +Оценка
+10

Вижте каква прекрасна традиция има покрай Олимпийския огън.. Огъ пренасян месеци по друми , села и континенти, свързващи нациите. То самата подготовка е част от онзи неопиусуем възторг да бъдеш част от красивия сват, да бъдеш част от историята.

 
Преглед на профил frau_cules Рейтинг: 359 Весело
25 юли 2012 20:08 2
- +Оценка
+18

Хубава статия, чудесна кауза, глътка свеж въздух и надежда, че не всичко е само пари и власт във всекиднението ни.
Прекрасно е да си част от нещо голямо, което носи радост и хубави емоции на много хора.

 
Абонирани сте за новите коментари по тази статия
Правила за писане на коментари

Нов Коментар

Настроение:
Кирилица: ?
24 часа 7 дни

33 Курортното бъдеще на Карадере

23 май 2013, 7568 прочитания

45 Леко вляво

23 май 2013, 4813 прочитания

9 Какво липсва в плана "Орешарски"

23 май 2013, 4278 прочитания

30 Борисов върна мандата, Орешарски го получи

23 май 2013, 4051 прочитания

14 Четвъртият коалиционен партньор

23 май 2013, 3331 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне

Началото, същината, бъдещето

Разговор с аниматора Теодор Ушев за кратките форми, дългите разстояния, що е потлач и какво прави човек, когато обича една картина на Ротко