Гергана Пирозова е театрален критик, известен с острия си език. Когато чуе да споменават това нейно качество, се смее и казва, че го приема като комплимент. Учила е "Театрознание" в НАТФИЗ и първоначално е публикувала текстове в списание "Театър" и в "Литературен вестник". През 2005 г. става автор на вестник "Дневник" и рубриката й провокира голям форум, който сега тя обяснява със стремежа си да бъде честна в статиите: "Да обслужваш някакви интереси, да участваш в групички, да си пиар - това е най-страшното за театралната критика, което се случва в момента, и това ме амбицира да издам театрално списание."

Първият брой на Blogът за театър излезе този юли, съдържа 40 страници, продава се за четири лева и заимства заглавието си от едноименния блог на Гергана Пирозова (тук). Списанието се появява в резултат на приятелска подкрепа, след като авторката остава без трибуна за критиката си. Това й дава възможност да разсъждава върху някои неизбежно болезнени въпроси, свързани с изричането на истината: "В последните години, твърди Пирозова, критиката беше подменена с пиар и се внуши, че не е необходима. Прие се, че за театъра трябва да се говори само хубаво, а това е страшно коварно - все едно за умрял да говориш. Театърът не е мъртъв. Той е жив, той има своите проблеми, по седем пъти на ден ще се спъне и седем пъти ще се изправи - това е театърът." Основната цел на списанието й сега е да информира читателите си максимално обективно в "независимо пространство, в което да съм себе си и да не съм зависима".

Подходящ момент ли е сега, когато театралният сезон не е активен, да излиза списание Blogът за театър?

Изобщо не съм мислила подходящ ли е. Щом в моето сърце съм го намерила за подходящ, значи е. През септември всички се връщат. Юли е чудесно време за начинание. От цялото ми общуване с маркетингови стратегии и мислене за реклама съм се отвратила от всичко това. Ако човек дълбоко вярва в един продукт, няма никакво значение дали е юли или август. Така се случи.

Как решихте да го създадете?

Признавам, че когато се оказа, че нямам пространство за писане, го приех много тежко. Затворих се за една година и изобщо не исках да пиша, но един ден мой приятел ми се обади и каза: "Би ли написала в Google: блогът на Гергана Пирозова?" Влязох и открих вътре текстовете си подредени. Просто ми каза: "Ето, Гергана, ти имаш блог, трябва да пишеш - пиши." Е, аз не започнах. Костваше ми половин година да се осмеля. В последните седем-осем месеца добих увереност поради страхотния интерес към блога. Когато проектът за списанието започна да става и най-после го пипнах на хартия, най-големият подарък, който получих, е да разбера колко много приятели имам, които ме обичат и искат да правя точно това.

Списанието се издава от "Дюкян Меломан". От тях ли дойде предложението, или вие ги потърсихте?

Те ме подкрепиха изключително много, но не от тях дойде идеята. Парадоксът е, че нещата започнаха да се случват и когато предложихме на Явор Ганчев да стане мой издател, той реагира с едно изречение: "Айде, де, откога те чакаме! За да не си губя времето и да попадна на нещо лошо в театъра, просто влизам в твоя блог да се информирам." Аз се вцепених тогава, защото не предполагах колко много хора се допитват до блога ми. Това означава, че хората наистина имат нужда от критичност.

Кога ще излиза списанието?

Всеки месец, на края на месеца. Няма фиксирана дата.

Ще има ли реклама?

Надявам се, че ще дойдат идеи и предложения. Вярвам в това заради реакциите, които получих, след като списанието излезе.

Как ще постъпите, ако попаднете в ситуация на ръба между оцеляването на списанието и публикуването на поръчкова рецен...

А, не, не, съжалявам. Такива предложения са ми правени хиляди пъти от 2005 г. насам, но всеки стои със себе си в това, което прави. Много лошо пиша, когато трябва да пиша насила, не мога, нямам това качество. Възхищавам се на хора, на които им показват копче и те казват: "Да, това е планина", но аз не го умея и страшно ми личи.

Не виждам смисъл в това да напишеш, че Гуньо е Гетсби, а всички да знаят, че това не е Гетсби.

Кои са вашите читатели? Имате ли техен профил?

Не се стремим да сме за всеки. Това е списание, което иска да достигне до своите специални читатели - четящи, мислещи хора. Те могат и да са високообразовани, но могат и да не са толкова, но да искат да се образоват. Не мога да ги разделям. Нямам амбиции да говоря на цяла България и хората да тичат в унес към РЕП-овете, за да четат за театър. Нямам такива илюзии.

Къде ще се разпространява?

Разпространява се на определени места, които всички четящи хора знаят и посещават. ["Дюкян Меломан", книжарница "Петър Берон", "Арт хостел", "Книжици", книжарница "НАТФИЗ", Paper Cake -  бел. ред.]

Какви ще бъдат темите и съдържанието?

В списанието ще има рецензии. Много искам да има и по-теоретични текстове. Вече съм влязла в контакт с автори за преводни текстове. Оставила съм едно пространство за пиеси. Те трябва да бъдат на бял свят - добри, лоши, всякакви - те са нашето настояще и трябва да са видими, каквито и да са. Много държа текстовете да са и познавателни - т.е. да има какво да се научи. Смятам, че това, което знам, непременно трябва да го споделя.

Няма да е като логорея и да има само мои текстове, затова съм поканила и външни автори. Естествено, че ще продължа с интервютата, но целта е да се разгранича максимално от развлекателния бизнес.

Не бива ли да се шегуваме с театъра?

Непременно трябва да го правим. Театърът е жив, на него трябва да му се случва всичко, за него трябва всякак да се говори, даже и в низкото. Но се страхувам, че това, което се случи с внушението, че театърът е развлекателно изкуство и салоните непременно трябва да са пълни с всякакви хора - от "Люлин" до "Дружба", измести същинското говорене за театъра. Театърът може да бъде и развлекателен, но трябва да може да бъде и друг - скандален, актуален, да задава въпроси, да създава проблеми, защото той е жив организъм и на него всичко може да му се случва.

Бихте ли направили прогноза за развитието на българския театър?

Струва ми се, че ще се развива в две посоки - към халтура, като в тази дума не влагам изцяло пейоративен смисъл - за всеки влак си има пътници, но мисля, че е дошло времето, в което определени хора ще се еманципират и театърът ще става все по-актуален и смел, тъй като това липсва в момента. Сега той се страхува да нарича нещата такива, каквито са, и това е много видимо - ние нямаме политически театър, който в момента е най-силен в света, а той винаги се появява в моменти на криза, дори ако се погледне исторически. Убедена съм, че тепърва ще се намери място за политически, но не в смисъла на сатирически театър.

Кое представление бихте препоръчали за есента?

С огромно нетърпение чакам "Хамлет" на Явор Гърдев в Народния театър, чиято премиера е през октомври.

В следващия брой на Blogът за театър очаквайте повече за и от Мила Искренова.

http://gerganapirozova.blogspot.com