В Португалия има над 100 къмпинга – някои без електричество, други с "четиризвездни" удобства; някои с материали на клиента, други – с палатки и каравани под наем; местенца за изкарване на летните седмици, но и крайбрежни трейлър паркове, чиито обитатели не просто закръглят престоя си на година или две, а и остават завинаги.

Именно от последните е къмпинг клуб "Старият бряг" (CCL Costa Velha) в Коща да Капарика, разположена срещу далеч по-известния Белен, но от другата страна на река Тежу. Както Коща да Капарика, така и Белен са градчета, погълнати от Лисабон и възприемани като част от португалската столица, но за разлика от Белен с неговата концентрация от забележителности (изумителният манастир на йеронимитите; най-посещаваният музей за съвременно изкуство в Португалия; легендарната сладкарница за паштейш де ната) Коща да Капарика си има само плажове. "Старият бряг" е един от първите къмпинги там и филмът за него на Саломе Ламаш, озаглавен "Общността", с право получи наградата в документалния конкурс на 20-ия фестивал на късометражното кино във Вила ду Конде (7–15 юли 2012).

Доброто хрумване и богатото му изпълнение, изпипаните детайли (звукът допълва картината не като фон, а като пасваща част от пъзел, който информира за много повече от показаното) и безупречното им техническо качество правят от двайсетте минути на филма радостно, стимулиращо преживяване. Опечен до хрупкаво лъчезарен мъж с шорти и пухкава бяла брада разправя как преди десетилетия се отдал на "диво къмпингарство" само с едно одеяло за багаж и след миг мълчание заявява: "Сега обичам да играя Дядо Коледа!" Пухкави девойчета негодуват, че конкурсът за "Мис Къмпинг" е бил нагласен.

Двойка на 88 и 96 години с пейчици и саксии пред караваната, в която са отгледали децата си, въплъщават разбирателството помежду си в безкрайно комична, нежна и непостижима за инсцениране хореография на едновременни проговаряния и замълчавания, движения и застивания. Ветеран от къмпинга разяснява някогашното съперничество с курортните инициативи на казионната Национална фондация за радост в работата. Африканка се жалва: ще напускаме с детето, иначе какво, все едно и също – по цял ден плаж, готвене, опашка за душовете...

Саломе Ламаш е завършила режисура през 2008 г. в Лисабон, за кратко е учила в Амстердам и Прага, в момента прави докторат в Коимбра. Освен с "Общността" тя ни очарова и със схващането си за творчеството ("Да кажем, че се поражда от неспособността ни да приемем мисълта, че най-ценното на този свят може да бъде оставено на случайността..."), така че й пратихме на няколко въпроса за нейната работа, в отговор на които получихме няколко въпроса за паметта и копнежа.

Какво ви мотивира да разкажете за къмпинг клуб "Старият бряг"?
През 60-те малки групи от хора започват да лагеруват сред дивата природа с минимум съоръжения тип "направи си сам". И въпреки че са там само за да се наслаждават на чистия въздух и на гледките, веднага се превръщат в обект на засилен интерес от страна на властта, защото по време на португалската диктатура (1933–1974 - бел. ред.) всяка форма на организирано събиране, ако ще да става въпрос за двойка приятели на излет, е разглеждана от правителството като потенциален заговор.

Дали като реакция на това, или по друга причина, португалската къмпинг култура се разраства много повече от всяка друга подобна в Европа между 60-те и 80-те години: създават се не просто инфраструктури, но и сдружения, клубове с нарастващ брой членове... симптом и за укрепването на средната класа. И моето детство мина по къмпинги, нищо че нито моите близки, нито аз сме заклети привърженици на този начин на живот и с течение на времето изгубихме влечение към него.

Намирам тукашното къмпингуване за любопитен анахронизъм: надувни басейни, ярка пластмаса, джънк фууд. А най-любопитни са ми крайградските му варианти. Къмпингът, за който се разказва в моя филм, е само един от огромния низ покрай най-близкото до столицата и най-гъсто населено океанско крайбрежие. Там природа няма, като изключим броените дървета, гъмжащата от хора тясна пясъчна ивица и обточеното с постройки море.

"Старият бряг" е първият организиран къмпинг в Португалия и устройството му се е запазило непроменено от самото начало, а и повечето от членовете му са същите, които са го основали и са помогнали да се оборудва (или техни роднини). В "Старият бряг" човек къмпингува само ако е член на клуба и влиза само ако е поканен. Това е довело до създаването на затворена малка общност. Беше ми интересно да узная причините, накарали хората да заживеят в подобна клаустрофобична и демодирана близост. "Общността" е донякъде антропологичен портрет...

• 1
• 2
• Следваща страница » "Колко време ви отне събирането и сортирането на материала?"