Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

9 21 мар 2013, 13:27, 16906 прочитания

Светът на хамелеона

Певецът актьор Руши Видинлиев наруши петгодишното си мълчание заради участието си в новия български филм "Цветът на хамелеона"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg




Тече 17-ият "София филм фест". Пред Дома на киното група хора обсъждат задълбочено новите европейски заглавия и запълват времето преди следващия филм в близката книжарница. Други бързат да напълнят три 5-литрови туби с вода и да ликвидират пакетче семки на пейките пред Банята.

Инфографика


Чакам всеки момент зад ъгъла да се покаже Руши Видинлиев и да разнесе поне за кратко тръпчивия вкус на пейзажа. След 15 минути започва втората прожекция на "Цветът на хамелеона" – филмът, в който популярният певец влиза в ролята на антигероя Батко Стаменов. Черната политическа сатира е режисьорски дебют на един от знаковите български оператори - Емил Христов ("Дзифт", Love.net, "Аз съм ти", "Стъпки в пясъка" и др.) и е базирана на романа "Цинкограф" на Владислав Тодоров, който е и сценарист на филма. Богата на ситуации, историята проследява машинациите на маниакален конспиратор, който създава собствен фантомен отдел на тайните служби СЕКС, чийто архив след промените се превръща в машина за политически абсурди.

Ето го и него – облечен с дрехи в неутрални земни тонове, готов доброволно да се превърне в част от средата. Хамелеон и извън екрана. Ако преди десет години певецът грееше от корицата на всяко лайфстайл списание и с апетит пръскаше лъвския си блясък, сега Руши прилича на неопартизанин, пратен на бърза мисия. Още преди да се поздравим, три дами от екипа на филма екзалтирано се хвърлят на врата му и го засипват с въпроси. "От кога си тук, Руши?!" - "Отскоро." - "Хайде да се видим! Докога си тук?!" - "Доскоро." - лаконично и семпло послание, от което е ясно – краткото си време в България изпълнителят ще раздели между най-близките си. Разбираме се за програмата си в следващите дни, аз се отправям към залата. Салонът е пълен. На предния ред забелязвам Ицко Финци, който ще наблюдава изпълнението на сина си Самуел. "От онанизъма до епилепсията има само една крачка", залата избухва в смях още на първата сцена и не губи интерес до финалните надписи. На излизане публиката е доволна: "Добре е, по-добре от онзи прехваления "Аве", "О, Руши е толкова красив, влюбена съм в него!" – мига момиче на около 18 години, "Мисля, че се справя чудесно като актьор!", коментира след няколко часа друг във фейсбук.
В един момент се оказа, че работя "известен човек", което е странна професия. Последните години просто не съм имал повод да давам интервюта.

"Цветът на хамелеона" е сниман за 28 дни. Емил Христов поема режисурата по стечение на обстоятелствата, след като става ясно, че Явор Гърдев няма физическа възможност да я реализира. През септември 2012 г. филмът е част от програма "Откритие" на престижния кинофестивал в Торонто, впоследствие се представя и на киносъбития в Солун, Стокхолм, Торонто, Палм Спрингс. Печели четири награди от фестивала на българския филм "Златна роза" във Варна, включително и за най-добър филм, а между 20 и 31 март ще е първото българско заглавие от 35 години насам в програмата New Directors/New Films на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.
След презентациите световните отзиви за "Хамелеона" са повече от добри. Критиката го определя като "суперстилен пастиш на шпионски трилър, който едновременно заклеймява и прославя действията на своя хлъзгав, неустоимо харизматичен антигерой" (Димитри Ейпидис от TIFF); "един черен абсурдистки рефрен в мрачните литературни лабиринти на Кафка, Льо Каре и Дон ДеЛило, през кинематографичните влияния на Дейвид Линч и Бернардо Бертолучи" (Globe and Mail); пише: "Ако харесвате Кафка и Борхес, ще заобичате този филм" (Джеймс Макнали от Toronto Screen Shots); и че "…филмът си заслужава да останеш докрай с него и се препоръчва за образовани, разкрепостени зрители" (Джоу Бендел от Libertas Film Magazine).

Последният от критиците дори нарича Руши българския Джъд Лоу, но по-важното – сигурен е, че играе убедително ролята си на пресметлив и социопатичен персонаж и движи филма отлично. Не се бях сетила за подобно сравнение, мисля си на следващия ден, когато прекрачвам прага в дома на Видинлиев. В просторния хол тихо звучи Portishead. Руши се движи спокойно, усмихва се широко и гледа право в очите. Сипва ми вода, а аз успявам да огледам обстановката наоколо – канапе, амортизиран фотьойл, на рафтовете в ярки цветове греят десетки албуми с фотографии и книги, до изключения телевизор са наредени десетки CD-та.

Че не обича да дава интервюта, става ясно още докато вадя диктофона от чантата. "Ох, ей това *щрак*, като го чуя - казва той - и се стягам. Има нещо неестествено в даването на интервюта." "В годините, в които да ме има по медиите беше част от работата ми, рядко съм усещал истинско любопитство към музиката от страна на интервюиращите – отговаря ми, когато го питам откъде е тази стара травма – И сигурно е имало защо. Но в един момент се оказа, че работя "известен човек", което е странна професия. Последните години просто не съм имал повод да давам интервюта.

В същите тези "последни години" пътуванията на Руши в чужбина зачестяват, за да се стигне до момент, в който роденият в София 32-годишен певец се прибира в България за броени дни – естествен развой в избора предвид биографията му – средно образование в шотландски колеж, висше образование от Бристолския университет, специалност "Драма". Интервютата в български лайфстайл издания стават все по-малко, все по-кратки и задължително иронични. В края на 2008 г., когато с последните си медийни изяви рекламира излизането на албума Post Sleep, той открито заявява: "Започнах да се виждам като някакъв извратен вариант между Фицата Киркоров и Майкъл Джексън."



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пяната на дните Пяната на дните

Джон Брус от холандската пивоварна De Molen

22 юни 2017, 1322 прочитания

Най-важен е персоналът Най-важен е персоналът

Барманът и миксолог Душан Зарич за честите грешки и новите тенденции

9 юни 2017, 2099 прочитания

24 часа 7 дни

23 юни 2017, 29636 прочитания

24 юни 2017, 1796 прочитания

Всички новини

Библиотека / Регал»

Регал
Регал

Издание за бизнеса с бързооборотни стоки

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Лили Иванова

Санирането в България: Гори ли стиропорът

След пожара със 70 жертви в саниран блок в Лондон, един въпрос витае наоколо: безопасна ли е изолацията? Отговорът е тревожен.

Свидетелството за съдимост: прибързано обещание

Правителството обяви пореден старт на реформата "на едно гише". И за пореден път ще се спъне.

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Непознатото момиче

Новият филм на Братя Дарден е за драмата на човека със съвест

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 24.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 22.06.2017

Капитал Daily

Брой 94 // 22.06.2017 Прочетете