Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

23 окт 2015, 9:19, 3579 прочитания

Вътрешна несигурност

Художничката Хеба Й. Амин за "хакването" на декора на сериала "Вътрешна сигурност"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Американският драматичен сериал "Вътрешна сигурност" (Homeland) винаги е бил съпътстван от критики и заглавия, нямащи нищо общо с художествената му стойност. Мнозина обвиняват авторите Алекс Ганза и Хауърд Гордън ("24", "Досиетата Х") в смесване на факти и фикция по опасен начин. Сериалът, чийто централен персонаж е младата биполярна Кари Матисън, талантлив агент от ЦРУ, се занимава с теми като ситуацията в Близкия изток, тероризма, политиката на САЩ в тази част на света.
 
"Вътрешна сигурност" започва със завръщането след осем години в плен на американски военен, когото Кари (ролята спечели на Клеър Дейнс награда "Еми") подозира, че е вербуван от "Ал Каида". Четири сезона по-късно действието вече е преместено в Берлин, случили са се много страшни неща, доста от тях напомнящи реални събития.
 
Преди дни любимият сериал на президента Обама отново се появи в новините, този път като жертва на артистичен саботаж. В сцена от втория епизод на пети сезон, който започна в началото на октомври, зрителите виждат автентично изглеждащ бежански лагер в Ливан, който всъщност е заснет на декори в Берлин. Вместо невинните и аполитични послания, поръчани от създателите на "Вътрешна сигурност", обаче графити надписите по стените из лагера се оказват изпълнени с критики към сериала и начина, по който той представя реалността в Близкия изток.


 
Light разговаря с художничката Хеба Й. Амин, преподавател в Американския университет в Кайро. Заедно с Керам Капп и Стоун тя е един от тримата "Арабски улични артисти", които стоят зад появата на подривните послания.

 
Как се оказахте на снимачната площадка на "Вътрешна сигурност" и откъде дойде идеята за артистичната намеса?
През лятото с мен се свърза един приятел, Стоун, който има публикувана книга за графитите около революцията в Египет. Художниците на декора явно го бяха открили през Google и се бяха обърнали към него с молба да ги свърже с "aрабски графити артисти". Преди да ме потърси, той вече беше говорил с доста хора, които му бяха отказали заради принципните си несъгласия с политиката на сериала.

Първоначално и аз не се съгласих, но впоследствие се замислих за предишните сезони на "Вътрешна сигурност", в които имаше толкова много фактологически грешки, че ставаше ясно, че ако изобщо се правят предварителни проучвания, те не са задълбочени. Хрумна ми, че можем да изпишем подривни послания, без те да разберат.

Когато се срещнахме с художничката на декорите, тя ни показа примерни изображения, на които имаше графити в подкрепа на Башар ал Асад – нещо, което никога не би се появило в бежански лагер за сирийци, които всъщност са избягали от неговия режим. Оказа се, че дизайнерите на декора изобщо нямат представа какво пише на тях. Единствените инструкции, които ни дадоха, бяха посланията да не са политически и да не са същите като на примерните изображения, защото се притесняваха от нарушаването на авторски права. Имахме два дни, снимките бяха на третия.
 
През тези 48 часа всички бяха толкова заети с довършването на декора, че никой не дойде да провери какво правим. Първоначалната ни идея беше да изпишем двусмислени поговорки, но бързо разбрахме, че това не е нужно, и започнахме да импровизираме с много по-явни послания. Целта не беше да пишем политически лозунги, а по-скоро да подкопаем авторитета на самия сериал, като използваме транслитерации или безсмислици. На много от надписите например името на сериала е транслитерирано, а не преведено, за да стане ясно, че говорим за него, а не за значението на думата. Използвахме и разни смешни поп културни икони, както и препратки, които нямат нищо общо с контекста на сирийски бежански лагер, но правят асоциация с актуални американски теми, като например #BlackLivesMatter.

Илюстрация


 
Освен "Няма "Вътрешна сигурност", "Вътрешна сигурност" е расистки сериал", "Свобода… вече на 3D", "Продукцията не изразява вижданията на артистите", "Вътрешна сигурност" е виц и не ни кара да се смеем" един от графитите гласи "Вътрешна сигурност" е диня". Какво значи това?
Това е разговорен израз, популярен в много арабските страни – когато кажеш, че нещо е диня, това означава, че то е нелепо, глупаво и не трябва да се взема насериозно.
 
С кое от начина, по който "Вътрешна сигурност" представя Близкия изток, не сте съгласни и искахте да подчертаете?
Има много място за критика. Начинът, по който "Вътрешна сигурност" представя целия регион, е мит, тотален фарс. Нашата намеса идва след голяма вълна от критика за безбройните изопачения и неточности в сериала, въпреки че го гледат милиони зрители. Мисля, че ливанското правителство искаше дори да съди създателите му. Един от често цитираните примери е улица "Хамра" в Бейрут, която всъщност е много оживена, по нея има кафенета и луксозни магазини, а в шоуто е представена като част от някакъв опасен бедняшки квартал, където нападат хора. Или пък плакатът за четвърти сезон, на който Клеър Дейнс е изобразена с червен шал на главата сред море от жени в черни бурки. Нещото, което лично мен ме шокира, е, че един от главните терористи в сериала има същото име като бившия пакистански посланик в САЩ.

Илюстрация


 
Като цяло "Вътрешна сигурност" смесва факти и фикция по много проблематичен начин. Цял един регион е обрисуван еднозначно, а образът на хората в него – сведен до този на терористи, на дехуманизирани жени в бурки, а този сезон и на бежанци. Това, разбира се, не е нещо ново, нито е ограничено единствено до този сериал, а е цялостна тенденция в холивудските филми и сериали, но в случая е особено проблематично, защото тук се използват реални сюжети, които се изкривяват и вкарват в сценария.
 
Между заснемането и излъчването на епизода минават няколко месеца. Мислехте ли, че намесата ви ще остане незабелязана?
Епизодът беше заснет още на другия, третия ден. И тъй като не ни потърсиха веднага, решихме, че номерът е минал и графитите са влезли в кадър незабелязано, но предположихме, че някой може да се усети и да ги премахне по време на монтажа. Затова изчакахме, докато епизодът бъде излъчен, и чак тогава публикувахме изявление, което споделихме през социалните медии. В рамките на един час новината гръмна.



Илюстрация


 
Намесата ви получава безпрецедентно медийно внимание – освен от всички световни телевизии и вестници тя е отразена и от много национални, местни и специализирани медии. Очаквахте ли да получите такъв отзвук?
Не мисля, че някой би могъл да предвиди отзвук от такъв мащаб. Първоначално се надявахме някой от поп културните сайтове като BuzzFeed да улови историята. Освен в големите международни медии обаче тя беше отразена и в медии от целия свят – Китай, Иран, Пакистан, Колумбия, Италия, Франция, Сърбия. Така че интересът към нея не е само от страна на американката аудитория или тази в Близкия изток, а от целия свят.

Много от репортажите ви наричат "Арабски улични артисти", но вие го използвате по-скоро на шега.
Когато ни наеха, хората от сериала непрестанно ни казваха "арабските улични артисти". Стори ни се много смешно и подписахме изявлението си със същото название иронично, като на шега. Звучи някак като "Лорънс Арабски" и е забавно, че много от медиите смятат наименованието за сериозно, без да поставят под въпрос всъщност колко абсурдно звучи. В графитите се заиграхме и с някои ориенталски стереотипи, като "Приказки от хиляда и една нощ", но вместо нощи, бяхме написали "1001 вица" или "1001 бедствия". Всъщност едно от нещата, които художниците по декора ни казаха, е, че не можем да пишем политически послания, но че изписването на "Мохамед е най-великият е окей, разбира се" – фраза, която транслитерирахме в един от надписите. Опитахме се да се присмеем на тази митологизирана идея, която те имаха за Близкия изток и в която се опитваха да вкарат и нас – след като видяхме, че те нямат представа за какво става въпрос, всичко останало се случи естествено, а ние просто се забавлявахме.

Какво смятате за реакцията на създателите на шоуто, които обявиха, че се възхищават на вашия "акт на артистичен саботаж"?

От една страна, това беше възможно най-доброто развитие на нещата. От друга обаче, тази реакция показва, че ги бяхме хванали неподготвени, и това е единственото, което те могат да кажат – на фона на медийното внимание, което получаваме, всяка реакция срещу нас би изглеждала расистка. Досадно е, че се преструват на много готини и все едно са навътре в нещата. Твърденията им, че се възхищават на нашия саботаж, тъй като самият сериал се стреми да бъде подривен и да стимулира дебат, са абсурдни. Това просто не е така.

Смятате ли, че успяхте да постигнете целта си?
До голяма степен, да. Не мога да си представя, че хората, научили за нашата намеса, ще гледат "Вътрешна сигурност" със същите очи или ще са в състояние да го приемат толкова насериозно. Ако има такива, чието мнение се е променило, мисля, че сме си свършили работата. Не смятам, че създателите на сериала ще станат по-внимателни или прецизни – в края на краищата не мисля, че това ги интересува особено. Но дори и да се случи, не това е идеята – "Вътрешна сигурност" не е единственият сериал, който представя нещата по изкривен начин. Докато холивудските продукции с огромната си аудитория представят един и същ образ, той със сигурност ще влияе на външната политика и на политическите решения, които касаят нашия регион. Много хора твърдят, че това е фикция, но когато човек вижда един и същ образ отново и отново, дори и той да е измислен, няма как да не бъде повлиян от него.

Когато не рисувате подривни графити, с какви други артистични проекти се занимавате?
Аз не съм графити артист, така че ми е странно да бъда определяна като такава, но работата ми все пак има политическа насоченост – интересувам се от човешки права, от начините, по които различни структури и йерархии влияят на хората, както и от други спорни теми. Така че в този смисъл работата ми във "Вътрешна сигурност" не беше много отдалечена от останалите ми занимания. По принцип не работя с определен вид медия, подходът ми е по-скоро изследователски и използвам различни медии – от филм, през фотография, рисунки и инсталации. В момента преподавам изкуство в Американския университет в Кайро. Предстоят ми и няколко изложби. Току-що стартирах артистичния колектив Black Athena Collective, който се занимава с миграционни структури на африканския континент. Базиран е на научната теза за Черната Атина, изследваща африканското и египетското влияние върху древна Гърция и начина, по който то е изключено от европейската история.

Илюстрация


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пяната на дните Пяната на дните

Джон Брус от холандската пивоварна De Molen

22 юни 2017, 3693 прочитания

Най-важен е персоналът Най-важен е персоналът

Барманът и миксолог Душан Зарич за честите грешки и новите тенденции

9 юни 2017, 2281 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Пловдив
Регионален бизнес Пловдив

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Съдба на чужденец

Юлия Кръстева за нуждата от вяра, за търсенето на по-фината връзка с другия и за това провалиха ли се мултикултурните общества

Бързи, дълги и под наем

Допълнителен бизнес покрай председателството ще има за вносителите на нови автомобили, бусове и автобуси

Болтовете не падат сами

Прокурори, пътища, автомобили - какво се случи с колата на Лозан Панов

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Пяната на дните

Джон Брус от холандската пивоварна De Molen

Луксозна отбивка

Шедьоври на виното, съвременното изкуство и архитектурата в отвореното за посещения Chateau La Coste недалеч от Марсилия

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 24.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 28.06.2017

Капитал Daily

Брой 97 // 28.06.2017 Прочетете