Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

2 17 фев 2017, 16:24, 12054 прочитания

История от границата

Режисьорът Тонислав Христов за изследващия реакциите към бежанците и проблемите на старото поколение филм "Пощальонът"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Появата на "Пощальонът" на Тонислав Христов е един от последните големи успехи на българското кино. Българско-финландският филм направи премиера на престижния фестивал за документално кино в Амстердам, а по-рано тази година премина през най-големия независим фестивал в света - "Сънданс". Това е първото българско документално участие в историята на форума и вторият пълнометражен филм след "Виктория" на Майя Виткова.

Сред медиите с позитивни отзиви за филма са Hollywood Reporter, Variety ("Този забележителен филм се появява във време, в което е изключително значим"), Screen Daily ("Една безвременна история"), сайтът на името на покойния критик Роджър Ебърт ("Филмът представя микрокосмос, който илюстрира една глобална картина") а трейлърът му направи премиера в Indie Wire.

Тонислав Христов е роден през 1978 г. във Враца. През 2001 г. се установява във Финландия. От 2008 г. насам е автор на шест филма с международен успех, смесващи документалното и художественото. Сред тях са направилият премиера в основания от Робърт де Ниро фестивал в Трибека "Любов и инженерство" (2014) - история за компютърни инженери в търсене на формулата на любовта, и "История за храната и душата" - филм за село Сатовча и как традиционната кухня обединява различните религиозни общности в него. Докато обикаля света с "Пощальонът", Тонислав Христов работи по два нови проекта. Единият е политически и свързан с България, а другият разказва за хората, които се впускат в психотерапевтична игра за справяне със сериозни лични проблеми – в конкретния случай влизане в роли и разиграване на сцени от книгите за Хари Потър. От четири години Тонислав живее в София.


Филмът разказва за Иван, пощальон в разположеното край границата с Турция село Голям Дервент. Той се кандидатира за кмет с целта да приобщи бежанците от Сирия и така опустялото село отново да се оживи. Но има и друг кандидат, който е твърдо против тази идея, самопровъзгласява се за представител на социалистическата партия и обещава "интернет за всички, както е при Путин". Крайните позиции провокират разговори и конфликти сред 40-те възрастни жители, колебливи както в страховете си, така и в емпатията си.

Само през февруари на продукцията предстоят десет фестивални участия по света, а в България "Пощальонът" ще бъде показан в рамките на "София филм фест". До края на пролетта филмът ще показан по БНТ. На 1 юни той ще бъде излъчен по HBO.



Как стигнахте до историята на пощальона от Голям Дервент?
Преди около две години стана популярна онази снимка на Айлан, детето, което беше намерено мъртво на турския бряг. По същото време се раждаше моят син и ме обзе едно паническо чувство. Замислих се, че в начина, по който коментираме бежанската тема, липсва общочовешкият поглед. Много често коментарите в България са просто "какво правят те тук, нямат място". Винаги съм правил филми по теми, които ме вълнуват, и започнах да търся история, свързана с този проблем. Извън пострадали от войната в Югославия, които сега живеят във Финландия, нямам контакт с бежанци, така че нямаше да е правилно да разкажа историята чрез тях. Фокусирах се върху емпатията, как тя изчезва и как медиите имат голяма роля в това.

Разрових се из новините от последните години и попаднах на едно предаване, което разказваше за това как баби от Голям Дервент и съседното село Вълча поляна помагат на преминаващи бежанци с храна и вода. Разрових се из приятелите си във Facebook да видя кой е от района и бивш състудент се оказа от Елхово, а неговият баща – от Голям Дервент. Главният герой на филма, пощальонът, е съученик на баща му и така се запознахме, а той ми разказа за плана си да инициира заселване на бежанци в селото. Границата с Турция играе огромна роля в живота на хората там – например тя преминава между селото и гробището и като има погребение, хората си взимат паспортите.

Илюстрация



Беше ли трудно да предразположите хората от селото да застанат пред камера?
Не беше. Документалното кино е свързано с доверието. Затова никога не отивам с камерата, първо опознавам хората, които ще снимаме. Работя с големи камери и осветление и изградената лична връзка е начинът да накараш хората да са естествени. Снимахме по-малко от две седмици. Разбира се, има неща, които не отговарят съвсем на действителността. Води се документален, но е на ръба, тъй като е комбинация между реално проследяване на героите и създаване и препредаване на ситуации. Фестивалите са го селектирали както като документален, така и като игрален филм – в момента границите на жанровете са много размити. Вълнува ме най-вече историята, самата форма е просто инструмент да я разкажа.

Илюстрация


След като се върнахте в България, имате ли по-близки впечатления от местното кино?
Винаги съм се интересувал какво става с киното тук. Парите за кино в България не са малко, но не се разпределят по подходящ начин. Много от филмите изчезват, без да бъдат видени от никого – без телевизия, фестивални участия или зрители в кината. В Скандинавия има два критерия за успешен филм - зрителският интерес и фестивалните участия, тъй като те създават кинооблика на една страна. В България съществува представата, че успешните ни по света филми са негледаеми и се правят за лично удоволствие, а същевременно филмите за пуканки и кока-кола не са направени, за да постигнат нещо повече. В един момент се губи балансът, тъй като изкуството и това, което провокира зрителски интерес, не се засичат. Също така в Скандинавия задължително трябва да си договорил телевизионна премиера още в първите етапи на създаването на продукцията - това от своя страна кара телевизиите да търсят качество, защото не може да пуснат една седмица добър чужд филм, а на следващата - лош местен. Ако има добро комерсиално кино, ще има и по-добро некомерсиално. Добре е да има от всичко.

Илюстрация


А какво е важно за зрителя?
Най-важното за него е да се припознае в историята. Изкуството трябва да обогатява и вече оттук идва въпросът как можеш да го направиш. Иначе има и много хора, които не изпитват нужда да бъдат обогатявани и няма как да ги заведеш на драматичен филм. Надявам се и в бъдеще да имаме повече български документални филми на европейските фестивали, тъй като към този момент те са изключително малко.

Има ли стигма върху източноевропейските филми – че задължително трябва да са много тягостни, за да направят впечатление?
Не мисля, че има подобна стигма, тъй като тези филми си ги правим ние и очевидно просто ни вълнуват подобни теми. А и чувството за хумор е различно в различните страни, много трудно можеш да пробиеш с комедия. Дори и в най-популярните източноевропейски комедии има много драма.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Колко е важно да бъдеш несериозен Колко е важно да бъдеш несериозен

Режисьорката на комедията "Белгийският крал" Джесика Удуърт за стереотипите и работата в международен екип

30 мар 2017, 6214 прочитания

Unhappy соц 19 Unhappy соц

Живещата във Великобритания фотографка Красимира Буцева изследва комунистическия режим и фалшивата носталгия по него

24 мар 2017, 9467 прочитания

24 часа 7 дни

29 апр 2017, 12057 прочитания

30 апр 2017, 4812 прочитания

29 апр 2017, 3354 прочитания

30 апр 2017, 2152 прочитания

30 апр 2017, 1445 прочитания

Всички новини

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Габрово, Севлиево
Регионален бизнес Габрово, Севлиево

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Бъдеще незабравимо

Димана Трънкова за изследващия болните места на настоящето роман "Празната пещера"

Китайската стена на българската граница

Great Wall H6 вероятно ще са новите джипове, които ще ползват граничните полицаи.

Загадката "Румен Радев" остава

Какво разбрахме за президента в първите му сто дни на "Дондуков" 2

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Всичко за баща ми

Книгата "Бащите не си отиват" събира 24 лични истории за бащинската фигура и преживяването на загубата

Кино: Аз, Даниел Блейк

Последният носител на "Златна палма" от Кан е на български екран

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 17

Капитал

Брой 17 // 29.04.2017 Прочетете
Капитал Daily, 27.04.2017

Капитал Daily

Брой 65 // 27.04.2017 Прочетете