Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

2 17 фев 2017, 16:24, 15280 прочитания

История от границата

Режисьорът Тонислав Христов за изследващия реакциите към бежанците и проблемите на старото поколение филм "Пощальонът"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Във всички посоки

Стефан Командарев за направилия премиера в Кан нов филм "Посоки" и такситата в София като "алтернативна социална служба"

26 май 2017

Програмиран за щастие

Филмът "Любов и инженерство" разказва полуреалната история на еднa полууспешна идея - има ли влюбването формула

12 фев 2016
Появата на "Пощальонът" на Тонислав Христов е един от последните големи успехи на българското кино. Българско-финландският филм направи премиера на престижния фестивал за документално кино в Амстердам, а по-рано тази година премина през най-големия независим фестивал в света - "Сънданс". Това е първото българско документално участие в историята на форума и вторият пълнометражен филм след "Виктория" на Майя Виткова.

Сред медиите с позитивни отзиви за филма са Hollywood Reporter, Variety ("Този забележителен филм се появява във време, в което е изключително значим"), Screen Daily ("Една безвременна история"), сайтът на името на покойния критик Роджър Ебърт ("Филмът представя микрокосмос, който илюстрира една глобална картина") а трейлърът му направи премиера в Indie Wire.

Тонислав Христов е роден през 1978 г. във Враца. През 2001 г. се установява във Финландия. От 2008 г. насам е автор на шест филма с международен успех, смесващи документалното и художественото. Сред тях са направилият премиера в основания от Робърт де Ниро фестивал в Трибека "Любов и инженерство" (2014) - история за компютърни инженери в търсене на формулата на любовта, и "История за храната и душата" - филм за село Сатовча и как традиционната кухня обединява различните религиозни общности в него. Докато обикаля света с "Пощальонът", Тонислав Христов работи по два нови проекта. Единият е политически и свързан с България, а другият разказва за хората, които се впускат в психотерапевтична игра за справяне със сериозни лични проблеми – в конкретния случай влизане в роли и разиграване на сцени от книгите за Хари Потър. От четири години Тонислав живее в София.


Филмът разказва за Иван, пощальон в разположеното край границата с Турция село Голям Дервент. Той се кандидатира за кмет с целта да приобщи бежанците от Сирия и така опустялото село отново да се оживи. Но има и друг кандидат, който е твърдо против тази идея, самопровъзгласява се за представител на социалистическата партия и обещава "интернет за всички, както е при Путин". Крайните позиции провокират разговори и конфликти сред 40-те възрастни жители, колебливи както в страховете си, така и в емпатията си.

Само през февруари на продукцията предстоят десет фестивални участия по света, а в България "Пощальонът" ще бъде показан в рамките на "София филм фест". До края на пролетта филмът ще показан по БНТ. На 1 юни той ще бъде излъчен по HBO.





Как стигнахте до историята на пощальона от Голям Дервент?
Преди около две години стана популярна онази снимка на Айлан, детето, което беше намерено мъртво на турския бряг. По същото време се раждаше моят син и ме обзе едно паническо чувство. Замислих се, че в начина, по който коментираме бежанската тема, липсва общочовешкият поглед. Много често коментарите в България са просто "какво правят те тук, нямат място". Винаги съм правил филми по теми, които ме вълнуват, и започнах да търся история, свързана с този проблем. Извън пострадали от войната в Югославия, които сега живеят във Финландия, нямам контакт с бежанци, така че нямаше да е правилно да разкажа историята чрез тях. Фокусирах се върху емпатията, как тя изчезва и как медиите имат голяма роля в това.

Разрових се из новините от последните години и попаднах на едно предаване, което разказваше за това как баби от Голям Дервент и съседното село Вълча поляна помагат на преминаващи бежанци с храна и вода. Разрових се из приятелите си във Facebook да видя кой е от района и бивш състудент се оказа от Елхово, а неговият баща – от Голям Дервент. Главният герой на филма, пощальонът, е съученик на баща му и така се запознахме, а той ми разказа за плана си да инициира заселване на бежанци в селото. Границата с Турция играе огромна роля в живота на хората там – например тя преминава между селото и гробището и като има погребение, хората си взимат паспортите.

Илюстрация



Беше ли трудно да предразположите хората от селото да застанат пред камера?
Не беше. Документалното кино е свързано с доверието. Затова никога не отивам с камерата, първо опознавам хората, които ще снимаме. Работя с големи камери и осветление и изградената лична връзка е начинът да накараш хората да са естествени. Снимахме по-малко от две седмици. Разбира се, има неща, които не отговарят съвсем на действителността. Води се документален, но е на ръба, тъй като е комбинация между реално проследяване на героите и създаване и препредаване на ситуации. Фестивалите са го селектирали както като документален, така и като игрален филм – в момента границите на жанровете са много размити. Вълнува ме най-вече историята, самата форма е просто инструмент да я разкажа.

Илюстрация


След като се върнахте в България, имате ли по-близки впечатления от местното кино?
Винаги съм се интересувал какво става с киното тук. Парите за кино в България не са малко, но не се разпределят по подходящ начин. Много от филмите изчезват, без да бъдат видени от никого – без телевизия, фестивални участия или зрители в кината. В Скандинавия има два критерия за успешен филм - зрителският интерес и фестивалните участия, тъй като те създават кинооблика на една страна. В България съществува представата, че успешните ни по света филми са негледаеми и се правят за лично удоволствие, а същевременно филмите за пуканки и кока-кола не са направени, за да постигнат нещо повече. В един момент се губи балансът, тъй като изкуството и това, което провокира зрителски интерес, не се засичат. Също така в Скандинавия задължително трябва да си договорил телевизионна премиера още в първите етапи на създаването на продукцията - това от своя страна кара телевизиите да търсят качество, защото не може да пуснат една седмица добър чужд филм, а на следващата - лош местен. Ако има добро комерсиално кино, ще има и по-добро некомерсиално. Добре е да има от всичко.

Илюстрация


А какво е важно за зрителя?
Най-важното за него е да се припознае в историята. Изкуството трябва да обогатява и вече оттук идва въпросът как можеш да го направиш. Иначе има и много хора, които не изпитват нужда да бъдат обогатявани и няма как да ги заведеш на драматичен филм. Надявам се и в бъдеще да имаме повече български документални филми на европейските фестивали, тъй като към този момент те са изключително малко.

Има ли стигма върху източноевропейските филми – че задължително трябва да са много тягостни, за да направят впечатление?
Не мисля, че има подобна стигма, тъй като тези филми си ги правим ние и очевидно просто ни вълнуват подобни теми. А и чувството за хумор е различно в различните страни, много трудно можеш да пробиеш с комедия. Дори и в най-популярните източноевропейски комедии има много драма.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Кой се страхува от Иван Хаджийски 3 Кой се страхува от Иван Хаджийски

Невероятната съдба на изчезналия ръкопис "Откъде започнахме ние"

20 окт 2017, 5622 прочитания

Новите страхове са забравените стари Новите страхове са забравените стари

Носителят на "Оскар" Фолкер Шльондорф за първата екранизацията "Историята на прислужницата"

19 окт 2017, 1453 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Бъдеще незабравимо

Димана Трънкова за изследващия болните места на настоящето роман "Празната пещера"

Всекиму според риска

След години на протакане системата бонус-малус при "Гражданска отговорност" е на финала

Playground Energy: На бизнес люлката от пет години

Идеята на Христо Алексиев и Илиан Милинов за използване на енергията от играчките на детските площадки идва случайно

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Новите страхове са забравените стари

Носителят на "Оскар" Фолкер Шльондорф за първата екранизацията "Историята на прислужницата"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 24.10.2017

Капитал Daily

Брой 162 // 24.10.2017 Прочетете