Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

1 15 мар 2017, 9:00, 9489 прочитания

Бъдеще незабравимо

Димана Трънкова за изследващия болните места на настоящето роман "Празната пещера"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Другата Гърция

Пет дестинации за онези, които искат нещо повече от Халкидики и Тасос

5 май 2017

Пряко от площад "Свобода"

Писателят Хасан Бласим за пътя през и обратно към София

27 дек 2016

Министерство на независимостта

"Постюгославската" писателка Дубравка Угрешич за живота в сянка и арогантността на Европа

23 дек 2016

За една спирка време

Младият автор на разкази Мартин Колев за важността да си кратък и точен

26 авг 2016

Дебютът на Радичков

25-годишният Йордан Д. Радичков за първата си книга

29 май 2015

Писателю свиден

Авторът на рецензията на Георги Господинов в сп. New Yorker пред Light за пробива на българската литература

22 май 2015

Аз ♥ София

Писателят Александър Шпатов за новата си книга с главен герой София

29 авг 2014


Димана Трънкова е редактор в англоезичното българско списание Vagabond и автор на поредица от документални книги на археологическа и историческа тематика като "На изток от Константинопол", A Guide to Thracian Bulgaria, A Guide to Roman Bulgaria.

През 2014 г. тя дебютира и като автор на художествена литература с романа "Усмивката на кучето" (изд. Colibri), който ще излезе на френски тази година в превод на Мари Вина-Николов.

Вторият й роман - "Празната пещера" (изд. "Жанет 45") с редактор Миглена Николчина, вече е в продажба.

"Нашето минало е нашето бъдеще" не е лозунг от някоя комунистическа табела, а от света, който Димана Трънкова описва в "Празната пещера". Не е назован като България въпреки българските имената на героите и езика, на който говорят, а като Народната родина - място, където, казват, "нищо няма смисъл".

Новата книга на Димана Трънкова е близка до антиутопията и алтернативната история (един от малкото български опити в тези жанрове), към които тя не е привързана като читател, но от които не се бои като автор.

Политиката на Народната родина, близка до Вечния приятел, почива върху вярата, че "нужни са жертви, историята го е показала" и че това е най-древният народ в Европа. Сред практиките на репресивната власт са стимулиране на раждаемостта, ограничаване на разводите, криминализиране на хомосексуалните връзки и връзките между местни и ограничените в алкохолната си употреба чужденци (за да не се разводнява "кръвта на нацията"). Споменават се събития като Земетресението, което всички местни смятат за терористичен акт. Персонажите се страхуват от Ония и Службата за народна сигурност. Достъпът до интернет е силно ограничен поради вилнеещата кибервойна. Двамата главни герои, присъствалите и в първия й роман - Мая и американецът Джон, са журналисти, "от времето, когато това означаваше нещо".

Написаният между 2012 и 2016 г. роман е вдъхновен от достигнала до Димана история за изнасилена и убита от граничари еврейка, която влиза в България, за да намери изчезналия си съпруг германец. След като не успява да намери доказателства около нея, тя решава да вплете историята в сюжета на "Празната пещера".

Въпреки описването на една репресивна алтернативна реалност тя е предадена с чувство за хумор и абсурдизъм. Книгата ще бъде представена днес от 18:30 ч. в книжарница Greenwich.



Историите и на двете книги са предадени от позицията на чужденец, защо?
Чужденецът забелязва неща, които хората в средата не забелязват. Ако не ги разбира – търси отговора. А и ми е удобно да пиша от тази гледна точка, тъй като от 2006 г. работя за списание, което е насочено към чужденци – докато на повечето журналисти тук не им се налага да уточняват кой е Тодор Живков или какво е баница, аз трябва да го обясня. Така че начинът, по който пиша, е повлиян от това.

Историята е свързана с много от актуалните страхове и притеснения. Кое най-много ви плаши?
Склонността ни да се разделяме с лека ръка от това, което имаме, като права и свобода. В първия епизод на сериала "Цивилизация" Кенет Кларк се опитва да формулира обяснение на самата цивилизация. Той казва, че първият симптом на изчезването й е винаги страхът, включително към обществото, към което принадлежиш. Много ме притеснява, че сме в един подобен етап, в който има масово недоверие, в самата цивилизация. В началото на март излезе едно изследване на "Отворено общество", според което за повечето българи законите са неясни и само 8% вярват, че те се прилагат адекватно. В друго изследване имаше притеснителни статистики, че обществото би се отказало за определен период от време от правата си при политическа криза. Попадна ми наскоро и дневника на Чудомир, който той води между 1947 - 1967 г. и пише, че му е писнало да живее в преходен период - нещо, което всички казваме.

Намирате ли този страх и това чувство на недоверие и сред вашата среда, приятели?
Да, страшно е. Особено когато го видиш у някого, от когото не си го очаквал. По едно време пишех до всеки, който публикува фалшива новина във Facebook, но мисля, че само един се повлия и изтри поста.

Макар и всичко да подсказва, че сюжетът се развива в България, страната не е назована. Защо?
Може би защото много от примерите не са директно свързани със страната - видими практики за ограничаване на права имаме в момента в страни като Русия, Турция, Китай. А и ми се искаше да изведа историята до крайност. Тежестта на миналото на конкретна държава би попречило за това. Също така в момента тези процеси на изолиране не се наблюдават само в България. Антони Георгиев, главният редактор на Vagabond, веднъж се пошегува, че ако избухне войната в Западна Европа, тя ще бъде заради актуален проблем, докато ако е на Балканите, ще е заради нещо наслоено отпреди векове.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Аз, иноваторът Аз, иноваторът

Професорът по дизайн и креативен директор Даниел Чарни за подобрените връзки между творци и публика

17 юли 2017, 2140 прочитания

Born in the USA 2 Born in the USA

Номинираният за "Пулицър" писател Дейв Егърс за това как София напомня за Бруклин и защо не смята да променя адреса си въпреки Тръмп

12 юли 2017, 5797 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
На живо от задната врата на Европа

"Граница" на Капка Касабова е книга с документални разкази за района на Странджа, Тракия и Родопите, където се пресичат бежански истории и балкански страсти

Законът, който ще изпоти брокерите

Влизането в сила на новите европейски директиви ще промени пейзажа на инвестиционното посредничество

Кой ще контролира БНТ

Конкурсът за нов генерален директор на обществената телевизия подготвя почвата за пълното й овладяване от властта. Това ще нанесе огромни вреди, защото БНТ е един от малкото инструменти на гражданите да изискват отчетност от политиците

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Имате думата

Как състезателните дебати променят културата на спора у нас

Една българска проза

Как България стана главен герой във вече успешни и тепърва очаквани англоезични романи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.08.2017

Капитал Daily

Брой 129 // 23.08.2017 Прочетете