Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

2 12 юли 2017, 8:45, 6352 прочитания

Born in the USA

Номинираният за "Пулицър" писател Дейв Егърс за това как София напомня за Бруклин и защо не смята да променя адреса си въпреки Тръмп

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Името на Дейв Егърс е добре познато на Запад и книгите му са само част от причината за това.

Писателят, журналист и активист е популярен най-вече с дистопичния си роман "Кръгът" (адаптиран тази година във филм с Том Ханкс и Ема Уотсън), а на български вече е издаден и друг екранизиран негов роман – вдъхновеният от финансовата криза "Холограма за краля". Егърс е също така инициатор на център за безплатно обучение на деца в неравностойно положение, който развива дейност в 22 американски града, а още през 90-те създава едно от водещите литературни списания в САЩ – McSweeney's, което прераства в издателство и към момента се финансира изцяло от публиката си.

Той е и съсценарист на популярния филм на Спайк Джоунз "Където бродят дивите неща" (2009), а техни мисли влизат в песен на Beck, след като той им поставя въпроса "Как би звучал перфектния албум?". В работата му като журналист попада отразяване на кампанията на Тръмп за The Guardian и... едночасово интервю с Джак Уайт, в чийто център е тапицерията.

Илюстрация


Егърс е роден през 1970 г. в семейството на съдия и учителка. Родителите му умират в разстояние на седмица от ракови заболявания през 1992 г., а автобиографичната му книга за преодоляването на загубата им, A Heartbreaking Work of Staggering Genius (2000), получава номинация за "Пулицър". Преди да бъде по-познат като автор и журналист, през 80-те години той е илюстратор и художник.

"Стилово 80-те години бяха много ясна реакция срещу 70-те години – а те бяха някак мрачни. През 80-те имаше общо желание да мислим в по-ярки цветове, в изчистени и резки форми, това се вижда дори в прическите. Дори поп песните станаха по-кратки като реакция на дългите песни от предишното десетилетие. А и голяма част от хората, които в момента творят, са израснали тогава и това със сигурност влияе в попкултурата. Със сигурност миналото е сигурно пространство, тъй като не се променя. За разлика от настоящето, което имам чувството, че отива към Апокалипсис..."



Илюстрация


Пътуването си до Европа описва като бягство от събитията покрай избирането на Доланд Тръмп за президент на САЩ и постоянните критики към кабинета му. "Да преминеш от Буш през Обама и да завършиш с Тръмп е признак на шизофренично мислене. Мисля, че сме нация със сериозни ментални проблеми – неспособни сме на постоянен прогрес." Вижда от първа ръка последствията от новите мерки около имигрантите в страната – покрай образователните си проекти се е запознавал със семейства, разделени заради различния статут, който имат членовете в него – някои са с американско гражданство, други - все още с мексиканско. "Когато се събудя и прочета двадесет статии за това какво се случва в страната, имам чувството, че денят е заминал. Затова със съпругата ми първо пишем, изчакваме до следобеда и чак след това проследяваме новините."

Илюстрация


"Това, което в момента се случва в САЩ, няма аналог в съвременната ни история – свидетели сме на зло, което се проявява заради самото зло", казва Дейв Егърс. По време на президентската кампания на Доналд Тръмп той започна със съпругата си (писателката Вендела Вида) инициативата 30 Days, 30 Songs – поредица от компилации с нови заглавия и кавъри на знакови протестни песни. В началото на годината проектът обяви планове да бъде активен през целия четиригодишен мандат на Тръмп. Всички приходи отиват за благотворителност. "Откакто съм в София, не съм слушал никаква музика. Обикновено, когато пътувам, не си взимам слушалките. Обичам да чувам града и хората около себе си. Хотелската ми стая е близо до трамвайна спирка, така че чувам как влакът преминава и пияните тийнейджъри наоколо – тази смесица от звуци ми напомни много за годините, когато живеех в Бруклин."

Илюстрация



Въпреки случващото се в страната му, той не смята да избяга от проблемите. "Всеки, който познавам, е в дилема дали да напусне страната или да остане, за да допринася за запазването й. Идеята просто да се изолираш от проблемите и да отидеш другаде е изкушаваща, но мисля, че най-адекватната реакция е да останем, да се съпротивляваме на случващото се в обществото и да защитаваме най-слабите в него. Като бял мъж не се чувствам застрашен или част от уязвима група хора, хората като мен имат достатъчно влияние. Моята задача е да се опитам да се боря за тези, които нямат привилегиите ми. Тези, които имат възможност да повлияят положително, са нужни точно сега", казва още писателят, който е носител на наградата Amnesty International Chair за заслуги в защитата на човешките права.

"Мисля, че промяната ще дойде от локално микрониво. Наскоро завърших предстоящата си книга и смятам да посветя следващата година не на писане, а на активистка дейност. Това е може би едно от най-трудните неща за мен – да работя сам в гаража, когато същевременно ми се иска да съм част от света."

Според Егърс в писателската работа няма място за романтизиране. "Авторът винаги трябва да е смирен пред проекта си, да знае, че винаги има какво да подобри в работата си. Когато скромността си отиде, отива си и естествеността в писането. Мисля, че на това ме научи журналистиката."

"Кръгът" (в превод от Ана Пипева) и "Холограма за краля" (в превод от Ана Пипева и Аглика Маркова) са в книжарниците от "Жанет 45".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Улучна криза Улучна криза

Миниатюрните фигурки на уличния скултор Исаак Кордал се настаняват по пловдивските улуци и лампи. Оглеждайте се за тях.

15 сеп 2017, 1337 прочитания

Другият Китай 2 Другият Китай

Френският колекционер Тома Сован събира снимки на непознати китайци. Защо?

15 сеп 2017, 3694 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Аз, иноваторът

Професорът по дизайн и креативен директор Даниел Чарни за подобрените връзки между творци и публика

SOFIX: Поправен и пак сгрешен

Есенното ребалансиране на индекса произведе пореден скандал

Завръщат ли се отвличанията

Организираната престъпност обича слабата държава

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Елате ни на гости

Акценти от програмата на "квАРТал"

Улучна криза

Миниатюрните фигурки на уличния скултор Исаак Кордал се настаняват по пловдивските улуци и лампи. Оглеждайте се за тях.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 37

Капитал

Брой 37 // 16.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.09.2017

Капитал Daily

Брой 144 // 20.09.2017 Прочетете