Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

17 юли 2017, 10:22, 2653 прочитания

Аз, иноваторът

Професорът по дизайн и креативен директор Даниел Чарни за подобрените връзки между творци и публика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Metta

Пространство с алтернативни идеи за свободно време

9 дек 2016

Критикувай ми овца

Загива ли професионалната критика и какво от това

22 май 2015


Зад "Генератор" стоят Калина Жулева от агенцията за дизайн на услуги Creative Shower, Адриана Андреева и Бояна Гяурова от "Студио Комплект" и Йоанна Митова от пространството за почивка и здравословен живот metta. През следващите месеци мястото ще бъде на домакин на различни видове събития - лекции от новатори в дизайна, прожекции, разговори, интерактивни изложби, които насърчават креативността, знанието за силата на дизайна. "Генератор" се намира в Завод Витоша на бул. "Черни връх".

Даниел Чарни е първият гост от поредицата срещи ДИЗАЙНЪТ Е в новооткрития Център за дизайн, иновации, култура и креативност "Генератор" в София. Той ще изнесе лекцията си за различните проявления на дизайна и интерпретациите на смисъла му този вторник от 19 ч.

Британският куратор и консултант е с близо 30-годишен опит в областта. Чарни преподава дизайн от 20 години, като между 1998 и 2012 оглавява Департамента по продуктов дизайн в Royal College of Art и е професор по дизайн в Kingston University в Англия. Той е креативен директор на консултантския проект From Now On, който помага на различни институции и организации, свързани с изкуството и иновацията, да оптимизират дейността си и да привлекат нови публики.

Чарни е и част от изследователския екип на V&A и стои зад Power of Making, която със своите 300 000 посещения държи рекорда за най-посещавата безплатна изложба в музея. През последните години той е отдаден на платформата Fixperts – инициатива, която ангажира дизайнери, инженери и артисти в решаването на социални проблеми и подобряването на качеството на живот на хората, най-вече чрез поправяне на продукти за ежедневието им предмети, вместо подмяната им. Програмата се прилага в над 20 държави, включително като част отучебните програми на университети и училища, компании и институции.

Казвате, че не обичате да говорите пред публика за работата си. Защо?

Може би защото през последните години се опитвам да намеря есенцията на това какво е дизайнът, без твърде много да мисля за определения и етикети. Преди седем години курирах Power of Making във V&A и в музея бяха притеснени от употребата на думата making – докато сега я избягвам, тъй като в момента толкова много се говори за нуждата да правим сами. Зад целия този процес има различни подтеми: как той е свързан с икономиката, технологиите, средата. Като преподавател виждам как способностите на студентите да създават с ръцете си угасва, а да имаме тази способност е исторически свързано с възможността ни да оцеляваме, да се развиваме, да сме част от определена култура.



Мисля, че през последния четвърт век има голям завой в дизайна. Той вече се старае да бъде много по-практичен и в услуга на обществото, не просто фокусиран върху изследването на технологията. Различните университети и ателиета дават различни определения за това – за някои е "устойчив", за други "разширен" дизайн. А с Fixperts се опитвам да видя докъде той може да стигне на практично и организационно ниво: примерно, ако урната в секцията, в която гласувате, е зле конструирана, нещо лошо може да се случи с вота ви. С платформата се опитваме да преосмислим дизайна не като задължително даващ комерсиален продукт, а като възможност да направиш нещо за някого, и отплатата да бъде удовлетворението.



Учил сте и сте преподавал в Израел, пътувате на различни места из света. Виждате ли голяма разлика в мисленето за дизайна?

Наскоро бях в Китай, където все пак се произвежда 99% от всичко, което работи с батерии. Така че там, както и в голяма част от Азия, дизайнът тепърва прескача продуктовия си контекст и се осмисля като нещо, което може да бъде по-голямо и иновативно. През 80-те и 90-те в Израел имаше голям интерес към известните дизайнери от Великобритания, Франция, САЩ, а през последните 15 години се развиват все повече местни студиа и колаборации. Наблюдавам такова връщане към корените и интерес към това какво се случва на самото място, на което си, и в страни като Португалия. Което приближава дизайнът към изкуството, тъй като то винаги е в комуникация със заобикалящата среда. Глобално, все повече дизайнерите познават публиката си и се стараят това, което правят, да има смисъл и устойчивост.

Какви са начините да се комуникира по-добре с публиката, вместо комуникацията да остава заключена между професионалисти и запознати?

Преди шест месеца работих по изложбата Designer Maker User в лондонския Design Museum – експозиция от хиляда обекта, в която функционалността им е анализирана едновременно от професионалисти и обикновени хора. Централната тема е как това, което се създава, не е само за себе си, а влиза в комуникация с клиента. Мисля, че когато се даде повече глас на потребителя, вместо на професионалиста, това кара дизайнерите да излязат от комфортната си зона и да се замислят как продуктите им могат да допринасят за социална промяна. Иначе се получава дизайн за дизайнери.



Като човек, обвързан с толкова много проекти, как оставате фокусиран?

Като просто продължавам напред, без много да се замислям. Виждам всичко като част от една цел и един път. Мисля, че докато в живота има място за култура, всичко е наред. Въпреки преподаването и семейството, се старая винаги да отделя време за ходене по музеи и изложби, четене на книги.

Какво четете в момента?
The Hood, книга за различните проявления на качулката в модата, как в един момент става символ на престъпния свят и какво отделните слоеве на обществото показват, когато се закриват с нея.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Улучна криза Улучна криза

Миниатюрните фигурки на уличния скултор Исаак Кордал се настаняват по пловдивските улуци и лампи. Оглеждайте се за тях.

15 сеп 2017, 1683 прочитания

Другият Китай 3 Другият Китай

Френският колекционер Тома Сован събира снимки на непознати китайци. Защо?

15 сеп 2017, 4142 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Страховете на писателя

Георги Тенев за нуждата да се връщаме към трудните въпроси

Китайският път на Момчиловци

От седем години държавната Bright Dairy произвежда в Шанхай кисело мляко Momchilovtsi, като продажбите вече са за 100 млн. долара годишно

От Лондон, през Клуж, до София

Джон Котерел, изпълнителен директор на софтуената Endava, пред "Капитал"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Изяж София

Първият уличен гурме фестивал в България StrEAT Fest е за всички, които искат да се докоснат до нов вид преживяване и да опитат световните кухни, представени тук

Бандата на Содърбърг

Обикновеният човек надхитря системата в криминалната сатира "Късметът на Логан"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.09.2017

Капитал Daily

Брой 146 // 26.09.2017 Прочетете