Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

1 25 авг 2017, 9:50, 5292 прочитания

Семейна дисхармония

Награденият в Локарно "3/4" е игрален дебют на Илиян Метев, режисьор на многократно отличавания документален филм "Последната линейка на София"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Илиян Метев е режисьорът на многократно награждавания и преминал през Кан документален филм "Последната линейка на София". Роден е през 1981 г. в София, а от 8-годишен живее със семейството си в Германия. Музикалната тема в новия филм "3/4" му е близка - той свири на цигулка като тийнейджър, планира кариера в музиката, а сред изявите му попадат и изпълнения за Германското национално радио. По-късно следва изобразително изкуство в Лондон и Завършва документална режисура в Британското филмово и телевизионно училище. Дебютира като режисьор с документален филм за жителите на село Голешово. Той е също така съосновател на компанията Chaconna Films и в момента живее между София и Оксфорд.
Българското кино отбеляза пореден сериозен успех на международно ниво: филмът "3/4" на живеещия между Великобритания и България Илиян Метев спечели "Златен леопард" в категорията "Режисьори на настоящeто" на фестивала в Локарно. Според Variety примери за подобни филми могат да се търсят повече в азиатското кино, отколкото в новото българско, а Cineuropa го нарича "честно и затрогващо изследване на семейните проблеми". За Slant наградата е необичайно решение на журито, тъй като от "3/4" отсъстват "лесните за разпознаване теми и големите имена в състава, които да спомогнат за подобен успех".

Планираният в продължение на пет години и заснет само за 54 дни в София филм разказва за подготвящата се за тежък изпит по пиано и предстоящо следване в Германия Мила, малкия й брат Ники и дистанцираният от тревогите им баща, астрофизикът Тодор. Всички актьори във филма са непрофесионални, играят с истинските си имена и в роли, наподобяващи силно собствения им живот. Голяма част от сценария и диалозите са импровизирани.

Пред "3/4" предстоят още престижни участия по света - по-рано тази седмица беше потвърдено участието му на кинофестивала в Торонто. Българската му премиера ще бъде през 2018 г.

В сцена от филма учителката по пиано казва на Мила, главната героиня, че може да изпълни Рихтер перфектно само ако си представи "целия път, цялата пързалка, не само следващия тон". Виждахте ли "3/4" в крайния му вид още в началото на работата по филма?

Винаги се опитвам да не изпускам общата картина, да редувам микро- и макровиждането. Променянето на един детайл, едно изречение, две секунди тишина на определено място може да повлияе върху целия филм, като парче от домино. Примерно в монтажа добавихме късно репликата "Виждал ли си мама да плаче?". Това изречение, казано почти между другото, промени емоционалността на сцената, както и на следващата.





Но не мога да твърдя, че съм виждал крайния резултат на филма в началото. Въпреки че имахме сценарий, подходът към снимките беше силно документален и съзнателно оставяхме пространство за изненади. Опитвахме се да окуражаваме актьорите да импровизират, но в определени граници. Трябваше да се адаптираме към случващото се и постоянно да "актуализираме" общата картина. Интересното е, че въпреки че актьорите не бяха виждали сценария в началото, крайният резултат, дори и отделни реплики се доближаваха до оригинала. Мисля, че филмът стана много по-жив от това, което в началото имахме на хартия, и това се дължи на колективната творческа работа.



"3/4" представя семейните отношения между две деца и баща им, но майката отсъства, за нея само се говори...

Идеята дойде от лични наблюдения. Познавам няколко семейства, където тя временно отсъства, най-вече заради работа или образование в друг град или страна. Майката, която си представям в историята, търси баланса между това да бъде вкъщи за семейството си и, от друга страна, да се реализира професионално и да допринася за финансовата сигурност. Във филма тези неща са само загатнати, но и по подобен начин видими при бащата. По време на подготовката на филма и аз станах баща. Ироничното е, че преживях паралелно подобна дилема, понеже по време на снимките работех в България, докато семейството ми е в Англия.

Също така като човек, който се е занимавал с музика, голяма част от тревогите на Мила са ми познати.


Използването на непрофесионални актьори беше ли отчасти решение заради намирането на неподходящи за ролите професионалисти?

Тъй като идвам от документалното кино, за мен беше по-естествено да работя с хора, които играят себе си. Кой би могъл да играе пианист по-добре от един пианист? Като режисьор предпочитам да не променям хората, напротив, искам да създам среда, където техният характер може да изпъкне, където те могат да допринесат възможно най-много. Моето субективно впечатление е, че в професионалната актьорска игра емоциите са често преекспонирани, докато ежедневното ни държание може да е по-многозначно, неясно, но поради това и загадъчно. Не искам да кажа, че едното е по-правилно от другото, защото има и чудесна професионална актьорска игра и никой не е казал, че е грешно да се пресилват емоциите - това е вид стилистика, която е част от всички изкуства. Но предпочитам и се стремя да запечатвам човешкото държание така, както го наблюдавам в ежедневието си.
"3/4" носи втори пореден български успех на фестивала в Локарно. Миналата година "Златен леопард" в международния конкурс спечели драмата "Безбог" на Ралица Петрова.

Често успешните навън български филми се сблъскват със скептицизъм у нас. Каква реакция към "3/4" очаквате в България?

Всеки зрител възприема един филм различно и е абсолютно в реда на нещата някои хора да харесват филма, а други не. При "Последната линейка на София" реакциите в България бяха предимно положителни въпреки отделни цинични коментари. Важното е хората, които имат интерес да гледат "3/4", да дойдат с правилните очаквания. Въпреки че в него има и хумор, той не е замислен като развлечение, а по-скоро изисква от зрителя да намери собствения си филм в това, което показваме.

Трите филма, снимани в България, промениха ли по някакъв начин връзката ви със страната?

Киното ми е дало чудесната възможност да се запозная с най-различни хора в България. Само в процеса на кастинг в различните проекти съм се запознавал със стотици хора. Много от тях са ме обогатявали и са ми разширили погледа върху света. Незабравима беше срещата с възрастната Евдокия Кулова от Голешово по време на филма, който снимахме там преди десет години. Независимо от това, че цял живот тя е прекарала в едно забравено селце, тя беше като светец, който излъчва светлина, доброта и мъдрост. Чувствам се много благодарен при такива срещи и се радвам, че по някакъв начин са отразени във филмите ми. Нещото, което ме спъва на моменти у нас, е така разпространеният негативизъм. Често все някой друг е виновен за всичко, вместо сами да поемем инициативата и да търсим решения.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

С бебета на път 4 С бебета на път

Полезни съвети за пътуване с малки деца

17 ное 2017, 2658 прочитания

Талант и предразсъдъци Талант и предразсъдъци

Режисьорът Константин Божанов за героите аутсайдери и трудното създаване на новия му филм

17 ное 2017, 1942 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
На изток от MTV

Намерилият успех във Франция дебютен роман на писателката и режисьорка Елица Георгиева излезе на български

Франсоаз Шомбар: Бъдещето е по-добро от настоящето

Главният изпълнителен директор на Melexis пред "Капитал"

Октоподът е гладен. И ви кани на вечеря

Няколко действия на властта показват желание тя да участва в преразпределяне на частния сектор

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

В търсене на Левски

"Възвишение" е верен на романа и доброто жанрово кино

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 22.11.2017

Капитал Daily

Брой 179 // 22.11.2017 Прочетете