Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

29 сеп 2017, 15:54, 8627 прочитания

Stay True People: Антония Иванова, която остави операта заради шиенето (видео)

Седмият сезон на общия проект на Ballantine’s и "Капитал" продължава да представя някои от най-смелите хора наоколо – личностите, преживяли съдбоносна промяна, излезли от зоната на комфорта си и продължили към ново предизвикателство, оставайки верни на себе си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тони, както всички я наричат и не пропускат да споменат ексцентричния й на моменти вид, е с актуално черно боядисана коса, син бретон и буквално зарита от работата си. През прозореца на скайп се виждат и татуировките й – флорални плетеници и рози, плъзнали по цялото й тяло. Екранът показва шевна машина и платове, встрани е и започната отпреди няколко седмици чанта по неин модел.

Четирсет и две годишната Антония се намира в дома си в Лондон – градът, в който живее вече седем години. Докато се установи в столицата и се почувства сред свои води и тъкани заедно с 3-годишното си дете, минава през грапавия, но с щастлив завършек емигрантски път. Тук тя изработва кройки за дизайнери и частни клиенти и е един от най-търсените технолози. Работила е за дизайнери като Джулиън Макдоналд, Питър Пилото, британската онлайн компания Asos и др.


Опера в едно действие

Днес бутикова шивачка, през първата половина на живота си Тони следва различен път. "Това сега ми изглежда като някакъв друг живот", смее се. С роден талант да пее, тя трябвало да се качи на сцена и да се развие като успешна оперна певица. Талантът е в кръвта й от ранна възраст, става ясно след записването й в хор и уроците по пиано, а основната амбиция за музикалните й занимания идват от баща й – конструкторен инженер, който по спомените й винаги държал диригентски палки в шкафа си, затварял се в стаята си, вадил партитурите за различни произведения и започвал да ги размахва. Така под влиянието на неразвитата му сценична кариера Антония кандидатства в музикалното училище, а години по-късно и в Консерваторията в София. "Тогава ме приеха, започнах да уча, но усещах, че нещо не е както трябва, не се чувствах на мястото си. Нещо като да си купиш хубава, скъпа обувка – става ти, обаче не ти е съвсем комфортно. Имаш глас, правиш нещо, но не гориш в него..." Като студенти и малко след завършването си има участия из България и Испания с концертен репертоар с Варненска опера. "Все повече разбирах, че мястото ми не беше на сцената, не се чувствах в свои води. В един момент това започна да работи срещу мен. Гледах колегите си – имаха самочувствие, ходиха по конкурси, печелиха ги, продължаваха напред, а аз аз бях в застой.

Решението да се откаже от оперната си кариера узрява бавно и сигурно, но онзи, който ще го преживее силно, ще бъде нейната преподавателка Иванка Нинова, действаща оперна певица и преподавател в ДМА "П. Владигеров". "Невероятен човек, отдаден на работата и студентите си, разказва Тони. Изигра огромна роля в развитието ми като личност. Бяхме като семейство – освен че се налагаше да сме почти ежедневно заедно заради часовете по пеене, тя винаги беше насреща и за личните ни дела и проблеми. Ние бяхме малките й пиленца, за които се бореше с нокти и зъби и подкрепяше безрезервно. Беше много разочарована, когато взех решението да прекратя с пеенето. Много! След години разбрах, че ми е била адски сърдита. Дори и вече да не се чуваме и виждаме така често, знам, че тя е наоколо и когато и да й се обадя, ще вдигне телефона с топлия си глас и ще се зарадва, че ме чува."



От периода във Варненската опера

От периода във Варненската опера



Докато уцелиш кройката

Че няма да приеме аплодисментите на публиката, усеща още на 13 години, когато се ражда първата й племенница, на която ушива панталон. Машина има от баба си, шивачка, която заключвала килера си с платове, за да не ги докопва Тони. През годините продължава заниманието си, натрупват се познати клиенти, за които изпълнява частни поръчки, така че напълно естествено, когато завършва висшето си образование, се прибира в родната Варна и решава да отвори ателие заедно с две нейни приятелки. "Изработвахме тривиални, скучни неща, но това да направя един тъп, прав тегел такова удоволствие ми доставяше – не мога да го обясня! Нищо общо с пеенето!" Поправки помогнат на Тони да разбере как е направена една дреха и така като самоук шивач да успее да натрупа познания от колежките си и опита им. Въпреки отличната си съвместна работа по проект на норвежката фондация Humana People to People, която се занимава с дрехи втора употреба и за които трите шивачки изработват собствената им линия дрехи в стил 60-те и 70-те, след няколко години пътищата им се разделят. Тони решава да прекрати с частните поръчки за ремонти, защото е сигурна, че разполага с достатъчно креативност да създава собствени неща. Остава без работа и започва да шие пана за стена, подвързии за тетрадки, чанти, които се разпродават до едно в няколко магазина във Варна.

Работен процес в Atelier No.19 във Варна

Работен процес в Atelier No.19 във Варна



London calling

Точно когато й потръгва наистина, през 2010 година, решава да рискува и да замине за Лондон, защото "ми отесня". "Имах една приятелка там, която непрекъснато ми казваше – хайде, ела си тук, тук е точно за теб", разказва тя. "А другите ми казваха – имаш си всичко! Ателие, работа, къде да живееш!" Имам, ама пак стана като с пеенето – трябваше да си тръгна от него, за да продължа нататък и да извадя нещо от себе си и какво още да покажа."

Заминава за Лондон с 1000 паунда и решение да остане там само няколко месеца. Намира курс за шиене на кройки в университета по мода, живее при приятели няколко седмици, записва и езиков курс, хваща се на работа – да чисти, защото трябва да го плати.

Със сина й Ноа, месец след раждането му

Със сина й Ноа, месец след раждането му

Фотограф: Виктор Стефанов


Така започва една дългогодишна история на наеми, сметки и документи, но най-вече познанства и натрупване на опит, които отварят пътя към истинската й страст и занимание – да шие. Благодарение на добрия късмет и таланта си Тони започва да работи в модно ателие само месец след пристигането си. Първият й ангажимент при една българка - Таня Димитрова, за която казва: "Такъв човек аз не съм виждала. Пожар! Можеше да не спи цели нощи, за да е готова с поръчките си." С нея като единствения й тогава помощник (вече Таня разполага с десет) разработват т.нар. samples – първият модел на дрехата, който после се изнася в производството извън Великобритания.

И неусетно, без да разбере, Тони започва подготовката си за това, което прави в момента – да изработва семпли за дизайнери или доставчици. "Повечето дизайнери са ситуирани тук. Те имат т.нар. Sample Room, заедно с Bespoke частта, където се изработват първите модели и поръчките за частни клиенти, звездите идват там." Някои от роклите, върху които е работила, се правят на ръка. Частите им първо се изпращали в Индия за везане с камъни, които после трябвало да се съединят и излеят по тялото – много сложна и отговорна дейност. "Някои от роклите, които виждаме по списание и гледаме по червения килим и телевизия, се правят там от нас." "Дизайнерът прави модела и присъства на пробите", обяснява тя.

След известно време Тони започва да работи за "един индиец"- доставчик, с когото се намират отново случайно, грижещ се за саката и палтата на Harrods. Всичките му работници са мъже, тя е единствената дама, затова на нея са поверени роклите от линията. Следва препоръка от познати, която я довежда до лейбъла Peter Pilotto, а после влиза в контакт и с т.нар. агенции във Великобритания, чието занимание е да търсят работа на фрилансъри и да защитават правата им. Благодарение на тях шивачката се ангажира с много дизайнери, както и към Sample Room-а на интернет гиганта Asos. Именно там започва да изпълнява т.нар. Decontructions – от стари дрехи трябва се изработят нови с пълна свобода и следване на скица. Сега й предстои работа с шведската марка COS.

Представяне на модел на Тони, зададен като проект от дизайнерката на деним в ASOS. "Любимата ми работа е с нея", коментира тя.




Move, мама, move

Тони твърди, че не иска да се задържа дълго на едно място, и затова сменя работодателите си често. Целта й е да научи максимално много неща, да попива от всичко, защото й е интересно. "Виждаш, че колкото по-малко усилия полагаш за нещо, толкова по-просто се получава, така както го усещаш. Не знам дали при мен точно случайността изигра роля, колкото желанието да искаш да промениш нещо, да не знаеш точно как, но да вярваш, че можеш да работиш в тази посока." Казва, че се чувства много добре в Лондон, защото е успяла да натрупа знания и умения и е търсена. Сигурна е, че има много работа за всеки, който се докаже във времето и шлифова, защото "има от кого да научаваш". Желанието й е да се развива във филмовата индустрия. Интересни са й костюмите – за филми и предавания.
Модел за ASOS.


Струват ли си трудностите на деня в преследване на страстта – несигурният живот, изпитанията на бита и започването отначало? Да, категорична е тя – навсякъде има трудности, дори и в България. "Не знам дали ще ми е по-лесно в родната държава. Има нещо смущаващо в манталитета ни нищо, че тук, в Лондон, може да видиш хора и с много по-ограничено мислене и лоши обноски, но като по-мащабно място, детето ми и аз тук се чувстваме по-спокойни и най-вече свободни."

Да се посвети отново на пеенето дори не е минава през ума на Тони. "Мога да го правя, но не ми доставя никакво удоволствие, наслада ми носи да върша нещо креативно с ръцете си." От време на време ходи на опера и си говори с приятелите от студентските години. Колегите й от Консерваторията, с които поддържа връзка и досега, пътуват по света непрекъснато и са се наложили като успели и известни певци. "А аз вече дори не пиша в CV-то си, че съм завършила оперно пеене, защото, освен че им е забавно, някои клиенти го приемат като недобре свършено занимание – не си се сбъднал като певица, затова си станала шивачка. А то въобще не е така. Ти знаеш защо това се е случило и то е достатъчно."

Не вижда какво друго въобще може да провокира интереса й освен шиенето. "Хубавото е обаче да си дадеш сметка за това възможно най-рано. Не мога да кажа, че съм пропиляла време в търсенето му, защото все пак го открих и паралелно съм научавала и друго." Казва, че вижда много хора на по 40-50 години, които още не са се намерили. "И си викам – Боже господи, благодаря ти, че на мен ми се случи това! Когато правиш това, което обичаш, се чувстваш спокоен и свободен, чувстваш се цял!"

Вижте още Stay True People на staytruepeople.bg
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Национализъм.bg 10 Национализъм.bg

Адела Пеева за посветения на съвременния национализъм документален филм "Да живее България"

7 дек 2017, 4267 прочитания

Stay True People: Жени Ковачева, която предпочете цветята пред модата (видео) Stay True People: Жени Ковачева, която предпочете цветята пред модата (видео)

Седмият сезон на общия проект на Ballantine’s и "Капитал" продължава да представя някои от най-смелите хора наоколо – личностите, преживели съдбоносна промяна, излезли от зоната на комфорта си и продължили към ново предизвикателство, оставайки верни на себе си

1 дек 2017, 3714 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Comédie bulgare

Дългогодишният театрален режисьор Галин Стоев за дебюта си в киното и неслучилото се изграждане на публика в България

Затворен комплекс

Или как жилищните сгради на "Витоша парк" съществуват напук на градоустройствените правила в София

По български модел в Канада

Николай Христов, старши вицепрезидент "Устойчиво бизнес развитие" в Dundee Precious Metals

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Hast du bulgarische Literatur

Млади издателства проправят път на българската литература в немскоезичния свят

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 16.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.12.2017

Капитал Daily

Брой 193 // 18.12.2017 Прочетете