Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

4 5 окт 2017, 8:30, 7384 прочитания

Comédie bulgare

Дългогодишният театрален режисьор Галин Стоев за дебюта си в киното и неслучилото се изграждане на публика в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Галин Стоев е роден през 1969 г. във Варна. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян през 1992 г. В по-ранен етап от кариерата си има и изяви като актьор. В България той е познат най-вече с дългогодишната си работа с драматуржката Яна Борисова, с която реализират "Приятнострашно", "Хората от Оз" и "Малка детска стая". От повече от десет години той работи във Франция. Стоев е режисирал в Comédie-Française и Националния театър La Colline. Поставял е още в Англия, Германия, Чехия, Русия, Белгия, Аржентина.
За Light през 2009 г.: "Приятнострашно е да поемеш отговорността да създадеш собствения си свят, да живееш в него и да поканиш други хора вътре заради възможността да се случи нещо хубаво въпреки риска да счупят нещо."
След четвърт век на международната театрална сцена Галин Стоев отваря нова страница и дебютира като режисьор в киното. "Безкрайната градина" ще открие "Киномания" с една-единствена прожекция на 16 ноември в зала 1 на НДК.

До него са хора, с които е работил през годините – оператори са Георги Богданов и Борис Мисирков, продуцент е Мартичка Божилова (АГИТПРОП), сценографията е поверена на Юлиян Табаков, а музиката – на белгийския композитор Саша Карлсон.

Във филма участват покойният Никола Анастасов (в последната си роля), младите актьори Глория Петкова, Елица Матева, Димитър Николов и Мартин Димитров. С гласа си участва писателят и режисьор Георги Тенев.

Стоев описва филма като "обяснение в любов към София". "Трябваше ми град, който да е конкретен и да може да става и нереален. Беше логично, след като снимаме в България, да я ситуираме в София. Оттам насетне излезе въпросът как да снимаме София, така че тя да изненада и тези, които я познават. Има един много мил поглед към нея във филма. Градът се очудновява малко по малко, той се променя според промените, които настъпват в самите герои."

"Безкрайната градина", сниман за един месец през лятото на 2015 г. и отчасти базиран на наградената с "ИКАР" пиеса на Яна Борисова "Приятнострашно", се очаква по кината през първата половина на следващата година.



Междувременно Галин Стоев подготвя първата си пиеса като режисьор в Народния театър от 16 години – "Танцът Делхи" на руския драматург Иван Вирипаев, когото Явор Гърдев наскоро също постави, но с "Пияните". Какъв е прочитът на Стоев върху Вирипаев ще стане ясно на премиерните представления на 1, 2 и 3 декември.

От 1 януари Стоев се изправя пред още едно голямо предизвикателство – той става директор на Националния театър в Тулуза, а поставянето на "Танцът Делхи" ще бъде първият му проект там.

Кога един театрален режисьор разбира, че е готов за кино?

- Няма определен момент. Въпрос е на отлагане, докато се намери история, която може да разкаже на киноезик. В случая тя тръгна от пиеса, която режисирах в "Театър 199" - "Приятнострашно". Не е продължение, а същата конфигурация от герои, но с по-различна структура. Пиесата беше отправна точка, но не е екранизация, получи се нещо друго.

Когато работиш с по-стар текст, има я илюзията, че знаеш с какво разполагаш, но всъщност с всяка нова медиа започваш отначало. Работата не е по-малко, а в определени отношения е повече, тъй като историята да се преведе от диалози в образи се оказа трудно. На всяка крачка имаше изненада. В някои отношения, ако бях тръгнал от различна история, сигурно щеше да е по-лесно.

Предполагам, че можехте да направите кинодебюта си и във Франция. Кое ви дърпа към тук? Има ли определен тип истории, които работят по-добре в местна среда?

- С АГИТПРОП дълго обсъждахме на какъв език да снимаме. Реших да направя български филм, защото е повод да се върна и да поработя тук, но и защото се чувствах по-сигурен в тукашния контекст. Познавам го по-добре, а това ми е необходимо като подсигурителен буфер при нагазването в нова медиа. А и самата история засяга елементи от ежедневието и политическите събития тук.

Кои политически събития визирате?

- По-скоро визирам един специфичен общ дух на дезинтеграция. Филмът не се занимава с политика, по-скоро има политическа действителност, която е фон на историята и дава една моментна снимка на това къде се намираме.

Илюстрация



През последните години все повече български филми имат международен успех, но парадоксално срещат минимален интерес в страната. Какво е вашето обяснение и страхувате ли се "Безкрайната градина" да не намери зрители?

- Нищо не мога да предвидя и нямам идея как би реагирал зрителят. Но това, че филми, които представят страната по престижни форуми, не срещат отклик тук, е показателно за определени нагласи. Публиката не расте по дърветата, а се възпитава. Това се прави с помощта не само на артистите, рекламата, но и по-голяма държавна културна стратегия за публиката, вкусовете и въобще накъде насочваме погледа на зрителя. Но това са несъществуващи теми в контекста ни – малко хора мислят по тях.

Илюстрация


Възможно ли е да става въпрос и за липса на желание да се погледнем през критичен ъгъл?

- Има нещо подобно. Когато хората живеят бедно, в една фасадна демокрация, a това, което оперира в действителността, е законът на джунглата, не е много лесно те да седнат и да слушат някого да им разказва колко зле, неморално или глупаво живеят.

За да може зрителят да го разбере като рефлексия вместо нападка, той трябва да има някаква дистанция и пространство на гледане. Трябва да си нахранен, облечен и спокоен, за да седнеш, да гледаш и да мислиш за това, което си гледал. А в случая изпадаме в един консумаризъм – всеки иска да получи точно това, за което си е платил. Ритъмът на консумиране на култура е като цяло много променен.

А има ли тип истории, които дистанцират публиката във Франция?

- Не бих казал, във Франция публиката е по-склонна да гледа нещо ново и непознато – "Танцът Делхи", пиесата, по която работя, би могла да провокира интерес. Но същевременно хората там много обичат класическите си текстове – те са сигурна стойност.

Илюстрация


Представихте "Безкрайната градина" като бягащ от определени съвременни тенденции. Кои?

- Усещам едно парцелиране в големите кино форуми. Те очакват от източноевропейския регион да излиза с тежки социално-ангажирани филми, което се превърна в един добре приет тренд. Това оформя и външния поглед към региона. Тази установена конвенция е нещо, което възприемам като ограничение. То поставя етикет и оттам нататък въпросът с контекста е разрешен.

Идеята, че тук живеят само хора, които приличат на животни и се държат един с друг като животни, никога не ме е занимавала. Моята амбиция е да покажа нещо друго – един камерен филм с една любовна история.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Кой се страхува от Иван Хаджийски Кой се страхува от Иван Хаджийски

Невероятната съдба на изчезналия ръкопис "Откъде започнахме ние"

20 окт 2017, 2725 прочитания

Новите страхове са забравените стари Новите страхове са забравените стари

Носителят на "Оскар" Фолкер Шльондорф за първата екранизацията "Историята на прислужницата"

19 окт 2017, 971 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Новини от север

Фотографката Акейша Джонсън за детството в Аляска и защо Полярният кръг винаги ще я привлича

Михаел Вебер: Особеното в България е, че тол-системата покрива почти всички пътища

Мениджърът в Kapsch, отговарящ за тол-системата в България, пред "Капитал"

Когато колекторът почука на вратата

Компаниите за събиране на вземания могат да предложат на длъжника различни решения за погасяване на задължението в рамките на извънсъдебно събиране

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

На изток от Холивуд

Акцентите на тазгодишното издание на филмовия фестивал So Independent (26 октомври – 5 ноември)

Хипи ленд

Как премина балканският Rainbow Gathering в Родопите, или всичко, което трябва да знаете за колоритната общност на съвременните хипита

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете