Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

5 5 окт 2017, 8:30, 10399 прочитания

Comédie bulgare

Дългогодишният театрален режисьор Галин Стоев за дебюта си в киното и неслучилото се изграждане на публика в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Галин Стоев е роден през 1969 г. във Варна. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян през 1992 г. В по-ранен етап от кариерата си има и изяви като актьор. В България той е познат най-вече с дългогодишната си работа с драматуржката Яна Борисова, с която реализират "Приятнострашно", "Хората от Оз" и "Малка детска стая". От повече от десет години той работи във Франция. Стоев е режисирал в Comédie-Française и Националния театър La Colline. Поставял е още в Англия, Германия, Чехия, Русия, Белгия, Аржентина.
За Light през 2009 г.: "Приятнострашно е да поемеш отговорността да създадеш собствения си свят, да живееш в него и да поканиш други хора вътре заради възможността да се случи нещо хубаво въпреки риска да счупят нещо."
След четвърт век на международната театрална сцена Галин Стоев отваря нова страница и дебютира като режисьор в киното. "Безкрайната градина" ще открие "Киномания" с една-единствена прожекция на 16 ноември в зала 1 на НДК.

До него са хора, с които е работил през годините – оператори са Георги Богданов и Борис Мисирков, продуцент е Мартичка Божилова (АГИТПРОП), сценографията е поверена на Юлиян Табаков, а музиката – на белгийския композитор Саша Карлсон.

Във филма участват покойният Никола Анастасов (в последната си роля), младите актьори Глория Петкова, Елица Матева, Димитър Николов и Мартин Димитров. С гласа си участва писателят и режисьор Георги Тенев.

Стоев описва филма като "обяснение в любов към София". "Трябваше ми град, който да е конкретен и да може да става и нереален. Беше логично, след като снимаме в България, да я ситуираме в София. Оттам насетне излезе въпросът как да снимаме София, така че тя да изненада и тези, които я познават. Има един много мил поглед към нея във филма. Градът се очудновява малко по малко, той се променя според промените, които настъпват в самите герои."

"Безкрайната градина", сниман за един месец през лятото на 2015 г. и отчасти базиран на наградената с "ИКАР" пиеса на Яна Борисова "Приятнострашно", се очаква по кината през първата половина на следващата година.



Междувременно Галин Стоев подготвя първата си пиеса като режисьор в Народния театър от 16 години – "Танцът Делхи" на руския драматург Иван Вирипаев, когото Явор Гърдев наскоро също постави, но с "Пияните". Какъв е прочитът на Стоев върху Вирипаев ще стане ясно на премиерните представления на 1, 2 и 3 декември.

От 1 януари Стоев се изправя пред още едно голямо предизвикателство – той става директор на Националния театър в Тулуза, а поставянето на "Танцът Делхи" ще бъде първият му проект там.

Кога един театрален режисьор разбира, че е готов за кино?

- Няма определен момент. Въпрос е на отлагане, докато се намери история, която може да разкаже на киноезик. В случая тя тръгна от пиеса, която режисирах в "Театър 199" - "Приятнострашно". Не е продължение, а същата конфигурация от герои, но с по-различна структура. Пиесата беше отправна точка, но не е екранизация, получи се нещо друго.

Когато работиш с по-стар текст, има я илюзията, че знаеш с какво разполагаш, но всъщност с всяка нова медиа започваш отначало. Работата не е по-малко, а в определени отношения е повече, тъй като историята да се преведе от диалози в образи се оказа трудно. На всяка крачка имаше изненада. В някои отношения, ако бях тръгнал от различна история, сигурно щеше да е по-лесно.

Предполагам, че можехте да направите кинодебюта си и във Франция. Кое ви дърпа към тук? Има ли определен тип истории, които работят по-добре в местна среда?

- С АГИТПРОП дълго обсъждахме на какъв език да снимаме. Реших да направя български филм, защото е повод да се върна и да поработя тук, но и защото се чувствах по-сигурен в тукашния контекст. Познавам го по-добре, а това ми е необходимо като подсигурителен буфер при нагазването в нова медиа. А и самата история засяга елементи от ежедневието и политическите събития тук.

Кои политически събития визирате?

- По-скоро визирам един специфичен общ дух на дезинтеграция. Филмът не се занимава с политика, по-скоро има политическа действителност, която е фон на историята и дава една моментна снимка на това къде се намираме.

Илюстрация



През последните години все повече български филми имат международен успех, но парадоксално срещат минимален интерес в страната. Какво е вашето обяснение и страхувате ли се "Безкрайната градина" да не намери зрители?

- Нищо не мога да предвидя и нямам идея как би реагирал зрителят. Но това, че филми, които представят страната по престижни форуми, не срещат отклик тук, е показателно за определени нагласи. Публиката не расте по дърветата, а се възпитава. Това се прави с помощта не само на артистите, рекламата, но и по-голяма държавна културна стратегия за публиката, вкусовете и въобще накъде насочваме погледа на зрителя. Но това са несъществуващи теми в контекста ни – малко хора мислят по тях.

Илюстрация


Възможно ли е да става въпрос и за липса на желание да се погледнем през критичен ъгъл?

- Има нещо подобно. Когато хората живеят бедно, в една фасадна демокрация, a това, което оперира в действителността, е законът на джунглата, не е много лесно те да седнат и да слушат някого да им разказва колко зле, неморално или глупаво живеят.

За да може зрителят да го разбере като рефлексия вместо нападка, той трябва да има някаква дистанция и пространство на гледане. Трябва да си нахранен, облечен и спокоен, за да седнеш, да гледаш и да мислиш за това, което си гледал. А в случая изпадаме в един консумаризъм – всеки иска да получи точно това, за което си е платил. Ритъмът на консумиране на култура е като цяло много променен.

А има ли тип истории, които дистанцират публиката във Франция?

- Не бих казал, във Франция публиката е по-склонна да гледа нещо ново и непознато – "Танцът Делхи", пиесата, по която работя, би могла да провокира интерес. Но същевременно хората там много обичат класическите си текстове – те са сигурна стойност.

Илюстрация


Представихте "Безкрайната градина" като бягащ от определени съвременни тенденции. Кои?

- Усещам едно парцелиране в големите кино форуми. Те очакват от източноевропейския регион да излиза с тежки социално-ангажирани филми, което се превърна в един добре приет тренд. Това оформя и външния поглед към региона. Тази установена конвенция е нещо, което възприемам като ограничение. То поставя етикет и оттам нататък въпросът с контекста е разрешен.

Идеята, че тук живеят само хора, които приличат на животни и се държат един с друг като животни, никога не ме е занимавала. Моята амбиция е да покажа нещо друго – един камерен филм с една любовна история.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Национализъм.bg 8 Национализъм.bg

Адела Пеева за посветения на съвременния национализъм документален филм "Да живее България"

7 дек 2017, 3231 прочитания

Stay True People: Жени Ковачева, която предпочете цветята пред модата (видео) Stay True People: Жени Ковачева, която предпочете цветята пред модата (видео)

Седмият сезон на общия проект на Ballantine’s и "Капитал" продължава да представя някои от най-смелите хора наоколо – личностите, преживели съдбоносна промяна, излезли от зоната на комфорта си и продължили към ново предизвикателство, оставайки верни на себе си

1 дек 2017, 3267 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Новини от север

Фотографката Акейша Джонсън за детството в Аляска и защо Полярният кръг винаги ще я привлича

Луксозното гето на София

"Манастирски ливади-изток" е пример за това как не тябва да се развива един квартал.

Контрабанда е само когато те хванат

Протестите на работниците от "Булгартабак" показаха колко се изнервя олигархията от темата за нелегалния внос на цигари в Турция

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Брюксел преди Коледа

"Деспасито" тук звучи в джаз вариант. Чистотата е на почит. Колекционирането на винтидж предмети – любимо хоби.

Национализъм.bg

Адела Пеева за посветения на съвременния национализъм документален филм "Да живее България"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 12.12.2017

Капитал Daily

Брой 190 // 12.12.2017 Прочетете