В един слънчев съботен ден, изкачвайки се с няколко приятели към връх Безбог, далеч от претъпканите писти и опашката на лифта, си говорехме за положението в българските курорти, най-вече за безобразното застрояване и унищожаване на природата. На някой му хрумна да спретнем един гид на зимните балкански курорти, за да знаят научат повече хора, че съществува алтернатива на нашите бетонни ужасии. След няколко дена това хрумване се превърна в реалност. В неизвестното се хвърли екип от трима репортери (Цветин, Юлия и Сава), един фотограф (Михаил) и един Nissan, без който надали щяхме да се справим в балканската зимна пътна обстановка.

Фотограф: Михаил Новаков

Екипът на Зимната Балканиада изказва искрените си благодарности на Тео и Лора от читалище "Бъдеще сега" за спалните чували; на магазин "Алпи" за зимната палатка; на магазин "Стената" за сногоходките; на баба Савка за превода на македонски; на братовчедката Яна за превода на гръцки; на тетка Наде от Скопие за хубавия обяд; на чужденката, която пожела да остане анонимна - за полезната информация; на леля Краси от Гоце Делчев за гостоприемството и хороскопите; на Димитър за разчистването на снежната преграда към Фалакро.

Брезовица, Косово
Раят на фрирайда

Приключението започва с мисия "Брезовица", Косово. Косово?! Война или мир? Въпреки края на бойните действия и обявената през 2008 г. независимост повечето българи определено се страхуват да посетят най-новата балканска държава. Моите приятели и познати, с които споделих къде ще ходя, хич не бяха очаровани от идеята. Всички ме убеждаваха, че е опасно и рисковано. Въпреки тези предразсъдъци ние бяхме решени да отидем и да се уверим лично каква е ситуацията.

Обща информация Разстояние от София: 280 км; при нормална пътна обстановка се взима за 5-6 часа. Надморска височина на зоната за каране: 1750-2520 м. Дължина на пистите: 16 км Фрирайд: яко! Трудност: за напреднали; има една котва за начинаещи. Лифтове: 3 двуседалкови, 1 едноседалков, 5 котви. Най-високият се качва на 2500 м. Цени на карти: 1 ден – €12; 2 дни – €20; 3 дни – €28; 7 дни – €60; билет за лифта– €3, за влека – €1. Спане: от €12 до €150. Ски/борд под наем: €10. Необходим ви е задграничен паспорт. Зелената карта не важи за Косово. На границата ви задължават да си купите косовска гражданска отговорност; най-евтината е €30 за 15 дена. С каското положението е различно в различните компании. Някои важат за Косово, а при други трябва да доплащате, ако искате покритие. Проверете предварително при вашия застраховател.

Пътят минава през Скопие (по един бюрек), а половин час по-късно влязохме в Косово след незначително чакане на границата. Табелката за Брезовица, както може да се очаква на Балканите, не е на разклона на главния път, а на около километър след него (двайсет километра след границата завийте наляво за Призрен). Загубването всъщност се оказа доста полезно, защото разбрахме колко готини и приятелски настроени са косоварите. Всички бяха много дружелюбни и се опитваха да ни помогнат въпреки липсата на общ език. За наш късмет петият човек, когото питахме, говореше малко английски и ни обясни къде точно да завием. Докато се изкачвахме по планината, пътят стана снежнобял, чистичък – сякаш се движехме по Млечния път, и се виеше от завой в завой. Сменихме ритъмната музиката с по-спокойна. Десетте високоговорителя на озвучителната система вадят кристален звук. Двайсет и пет км след отбивката е Брезовица, малко планинско селце с два соцхотела, голяма вилна зона и няколко приятни ресторантчета с мотел към тях. Разбрахме, че същият ден лавина е затрупала пътя нагоре, затова се наложи да пренощуваме тук. Отидохме в мотел "Люботен", точно на разклона за ски зоната, където спането е 8 евро и има безжичен интернет. Цените в ресторантчето към него са по-високи от тези в България, но и качеството съответно е така (тавче-гравче - 4 евро, плескавица - 5). На перваза на камината са наредени разнообразни бутилки алкохол, присъстват и български марки. В ресторанта ни се зарадваха много, когато научиха откъде сме, и ни почерпиха за добре дошли с питка и шарпланинско сирене, доста по-различно на вкус от българското. Страхотно мезе за домашната вилемовка, която ни сипаха от трилитрово пластмасово шише.

Сутринта по навик си приготвихме камара сандвичи все едно отиваме на супердиво място, което впоследствие се оказа не точно така. След кратък разговор на развален македонски албанският полицай свали найлоновата лента, преграждаща пътя, и ни пусна да продължим нагоре. Пред лавината се облещихме – за пръв път виждахме да пада през гора, при минимален наклон и без изтръгнати дървета. Направихме обратен завой, за да паркираме, но имахме проблем: всичко беше затрупано с метър сняг, който трябваше да разчистим с дъските, защото нямахме друг инструмент. Докато копаехме, до нас спря голф. От него излязоха четирима въоръжени с лопати, откопаха си за минута паркомясто и натикаха в него единичката. Лопатата определено е задължителен аксесоар при ходенето до Брезовица. Докато вървяхме пеша към ски зоната, подминахме няколко затрупани от навявания коли, на които се виждаха само покривите.

Контакти * Dane ski & bike rent & service, +381 63 18 18 588, +381 63 81 81 588 * Хотел Woodland,.woodlandhotel-ks.com, +377 44 444 448, +386 49 444 448. Луксозен нов хотел точно до лифта. Нощувките са от 70 до €150. Пълен е през целия сезон, затова трябва да резервирате предварително. Разполагат с моторна шейна "за извозване на багажа, децата и жената" (предаваме дословно думите на албанския управител) от паркинга. * Хотел "Молика", +381 290 73 617. Огромен соцхотел. Нощувката в единична стая е €35, двойка – €50, тройка – €54, четворка - €60. * Хотел Šara (известен още и като Sport-Tours),+381 290 73 653. Евтин, но чист и поддържан хотел. Стаи с 2 до 6 легла и обща баня на етажа. Нощувката е €12, със закуска - €15, със закуска и вечеря - €18. Отстъпка за групи и продължителен престой. * Състезанието по сноуброд крос през март – sbxbrezovica.com.

За съжаление лифтовете бяха спрeни заради силния вятър и гъстата мъгла. Работеше само влекът за начинаещи, на който се виеше дълга опашка. Свикнали с неработещите съоръжения на Витоша, подобна дреболия не можа да ни спре. Качихме се пеша за едно спускане. Докато порех снега надолу, забелязах как Мишо бе застанал да дебне перфектния кадър. Когато снима, за него няма значение какво се случва наоколо. Може да е -30° и да духа силен вятър, той стои неподвижно и не мърда пръстта си от спусъка в очакването на точния момент.

Направи ни впечатление, че стълбовете на лифта са по-високи от дърветата, а просеките под въжето са широки едва колкото да мине човек. Пистите са съобразени с даденостите на мястото. Всичко е построено с мярка и мисъл за хармония с природата, без да са изсечени хектари гори.

В Брезовица има няколко ресторантчета, където да хапнете прилично. Вегетарианците да му мислят – за тях менюто предлага само салата, сирене и хляб. Нощният живот се вихри в три-четири бара. Остана ни време да скокнем само до един, който ни препоръчаха всички, с които говорихме – Fox. Той е малък и уютен, с камина по средата, приглушена светлина и работи, докато има клиенти, което по нашите ширини означава до зори. Изпълващите стените му снимки на фрирайд по тукашните склонове само засилиха разочарованието ни от нищожното каране през деня. Не е най-приятното чувство да знаеш, че си попаднал на място с километри фрирайд, и да не можеш да караш заради някаква си мъгла.

Запознахме се с няколко свежари от местната организация Scardus, която обединява хора без значение на етническата или националната им принадлежност, желаещи да работят за развитието на спорта, културата, здравословните човешки отношения и опазването на природата. Те организират различни прояви, най-голямото от които е състезанието по сноуборд крос, което тази година ще е на 17 и 18 март.

Когато бяхме натоварили всичко и оставаше само да потеглим, мина снегоринът и ни затрупа с еднометрова стена от сняг. Добре че беше международната помощ, която ни оказаха изпадналите в същото положение зад нас албанци, иначе щяхме да се откопаваме с бордовете поне час. Валеше обилен сняг, чистачките се заледяваха непрекъснато и май по-често ги чистехме ние, отколкото те стъклото.

В заключение: Косово ни остави с отлични впечатления. Местните се държаха чудесно, радваха ни се, помагаха ни и в нито един момент не сме се почувствали застрашени. Напротив, през цялото време бяхме заобиколени от усмихнати, приятелски настроени хора, на които им е писнало от войните и международната изолация. На ски зоната усещането беше като едно време на Витоша, когато всички си окачахме раничките на "бора на доверието" пред хижа "Алеко". Запознахме се с много хора, които срещахме. На Брезовица бяхме повече у дома си, отколкото на който и да било курорт у нас.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Маврово, Македония"