Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Lightest 2012

20 22 мар 2012, 15:28, 36502 прочитания

Дал блог добро

Трима популярни блогъри излизат от анонимност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Хумор, сатира и забава от Shmatko

Дал блог добро

Фотограф: Цветелина Белутова


Всеки ден той прави така, че 11 хиляди души във фейсбук, 1400 в туитър (@stoynoff) и още няколкостотин фенове на комиксите и туитовете му в "Дневник" и "Капитал" да се усмихнат. Shmatko (http://shmatko.blogspot.com), един от най-следваните и забавни български блогъри, е 31-годишният Николай Стойнов. Важно е да отбележим, че преди да се съгласи на интервю и снимки, Ники поиска няколко дни за размисъл. Интровертен и истински скромен, той не обича да говори за себе си и се притеснява да "не досажда". Рядко ще го видите в заведения или като централен персонаж на веселяшки снимки в социалните мрежи.

"Най-популярното четиво в България за 2011 безспорно е каталогът на Икеа"

В последно време Николай вижда само роднини и колеги, защото прекарва огромна част от времето на своето работно място - рекламна агенция New Moment. Въпреки че най-дълго през годините е бил редактор в мъжки списания, първият му професионален ангажимент е именно в рекламна агенция. Работи три месеца като сценарист в телевизионно предаване, от което има ужасни спомени, подобно на първия му и единствен епизод в Big Brother 2. Няколко пъти са го канили за редактор в сериали и комедийни предавания, но твърди, че упорито отказва, защото има много лошо мнение за тях, няма нещо, което да му хареса и задържи погледа му за повече от 5 минути.
С характерния за него хумор, примесен с тъжна констатация, обяснява, че във времето, посветено на рекламата, няма нещо, с което може да се похвали, или от което да се срамува. "Апатията е повсеместна. Промени се виждането за всичко, стана скучно, заради кризата клиентите в рекламните агенции ти извиват ръцете и търсят буквалистиката." Според него проблемът на рекламата в България е, че вероятността да правиш нещо, което те кефи, е много малка. "За да стане добра реклама, не само трябва рекламната агенция да е готина и иновативна, но и клиентът да ти има доверие, което пък в момента е напълно изгубено. Това е доста потискащо за някой креативен човек." Блогът го спасява "да не се побъркам". "Нямаш нито главен редактор, нито някой, който ти обяснява, че рекламата не бива да е такава."

"Мечтая си един ден да съм като Бербатов – да получавам огромна заплата и да работя само когато всички в моя отдел са болни или в отпуска."

Идеята за Shmаko осенява Николай през 2007 г., покрай работата в сп. "Максим", където трябва да селектира много различни снимки и да измисля остроумни текстове към тях, по образец на английското издание. В гугъл случайно вижда инструкция "направи си блог в три стъпки" и след кратък неуспех със заети псевдоними, регистрира Shmаtko. Между другото – харесва си го много, смята, че този никнейм се е превърнал в бранд.

След създаването на страницата я разпраща до всичките си приятели, които пък я пускат на свои познати и така много хора се превръщат във фенове. Ето че репликата, за която споменахме в началото, се промъква и тук: "Не обичам да досаждам на хората." Затова изобщо не му е цел да популяризира страницата. Сега на ден в блога влизат по около 300 души, във фейсбук дадена снимка има минимум 5 споделяния и десетки коментари.

Ангажиментът му към поддържане на блога и фейсбук профила на Shmatko само изглежда непрекъснат и натоварващ. Тъй като не обича шумните и задимени места, Ники прекарва времето си вечер вкъщи и тогава качва снимките. Всичко на всичко – по час на ден.

"Преди, когато се стараех да имам определен брой публикации дневно, блогът не ми доставяше удоволствие. Сега нямам такава цел, следвам вдъхновението си, затова има дни, в които просто не качвам нищо."

Shmatko доставя продукция и през работно време, с което засега няма проблеми. "Шефовете в рекламната агенция ме следват и в туитър, и във фейсбук, знаят и виждат какво правя. Преди време им писах за работа именно през туитър, а блогът беше моето портфолио – така че това основно ми помогна да ме вземат като копирайтър."

"Ако наистина искаш да си различен в социалните мрежи, пробвай да пишеш грамотно."

Критерият за селекция е просто "да ми е забавно, нещо, което обаче се случва много рядко напоследък, имам чувството, че съм видял целия интернет" и признава, че все по-малко измисля неща. "Имал съм моменти, в който съм си казвал – добре, от това няма да изкарвам пари, защо да го правя и дори на няколко пъти съм спирал сайта. В началото хората ми пишеха и се опитваха да ме разубедят, сега, след като картинките са основно във фейсбук, липсва тази интимност и интерес." Там се намират и хора, които го обвиняват, че дадена снимка е стара или я е взел от другаде, както и с коментари като "това не е смешно". "Отне ми известно време да престана да се ядосвам, докато разбера, че това означава "на мен не ми е смешно." Много хора не намират моят хумор за смешен. Да, той по-скоро е ирония, черен, може би сарказъм. Сарказъмът напоследък е много модерен и вече не е интересно."

"Движението Anonymous няма да има успех в България, защото тук всички искат да са известни"

За пет години, откакто Shmatko живee в интернет, той става все по-злободневен и това наблюдение не го радва. "Оказа се, че хората в България се вълнуват от локалното ежедневие много повече, отколкото от универсалния хумор, който се приемаше повече преди години. Сега всичко смешно е сатира на актуалните малки неща. Народняшки, просташки, той лесно се консумира и се разбира от всеки." Затова и използва хуморът като защитна реакция, когато простотията и неуважението го натъжават. "Аз не харесвам много неща в България. Единият начин е да седиш и да се оплакваш, другият е да се оплакваш така. Повечето от нещата, които пиша в туитър, са мои наблюдения за околното, но за разлика от повече "елитарни и градски" хора, когато казвам "българите са…", включвам в това число и себе си."

В последната година Николай не следи нищо и никого, според него интимността и интересът са изгубени, общуването в социалните мрежи е интензивно и неангажиращо, блоговете умират.

"Първото благотворително туитър парти събра 675 лева. Парите ще отидат за организирането на второто благотворително туитър парти."

"Когато започнах този сайт, почти нямаше подобни. В момента са много, някои от тях имат по 80 хиляди последователи", обяснява Николай. И каква е целта на съществуването им? Никаква, отговаря той – нито да изкарва пари от блога си, нито на всяка цена да забавлява хората, нито да ги направи по-добри. "Това просто е терапия и творческа свобода в собствена медия. Ако някога съм си мислел, че може да има цел, то е да накарам хората да погледнат по друг начин на това, което се случва около тях и да ги провокирам."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Light в зимна ваканция 8 Light в зимна ваканция

4 яну 2013, 6715 прочитания

Уволниха ме 74 Уволниха ме

Шест месеца от живота ми като безработен

15 ное 2012, 54461 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2012" Затваряне
Асеновградски принцеси

Истории за добри и лоши времена и вкусове от Меката на булчинските рокли на Балканите

Новата технология на растежа

Пазарът на електроника в България достига обем от 1.7 млрд. лв.

Ипотеки на дъното на лихвите

Ако краят на поевтиняването на кредитите се вижда, струва ли си фиксиране на лихвата

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

За Леа без Леа

В "Пеещите обувки" досиетата са повече от песните

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 18.02.2017 Прочетете
Капитал Daily, 22.02.2017

Капитал Daily

Брой 30 // 22.02.2017 Прочетете