Регистрация

// Light / Lightest 2012

44 23 май 2012, 14:10, 17983 прочитания

Цветан Тодоров: Отдаваме много по-голямо значение на това, което имаме, отколкото на това, което сме

Френският философ с български произход говори с журналисти в Мадрид по повод излизането на негова нова книга на испански

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg




"Тодоров символизира духа на европейското единство, на Запада и Изтока, както и привързаността към идеалите свобода, равенство, интеграция и справедливост", гласят мотивите на журито, решило единодушно да присъди "Принцът на Астурия" на Цветан Тодоров в раздела за социални науки през 2008 г. Тридесет и шест кандидати от 18 страни са предложени за наградата (втора по престиж след Нобеловата), а на финала Тодоров, теоретик на литературата, изследовател на историята на идеите и философ, изпреварва американския икономист Джефри Сакс.

Роден през 1939 г. в София, Цветан Тодоров емигрира във Франция през 1963 г. От 1987 г. той ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания. Изнасял е лекции в университетите "Йейл" и "Харвард". Сред най-важните книги на смятания за един от най-изтъкнатите световни интелектуалци са "поетика на прозата", "Памет за злото, изкушение за доброто", "Живот с другите". На български са преведени и "Завладяването на Америка. Въпросът за Другия", "Страхът от варварите", "Несъвършената градина". Цветан Тодоров е женен за родената в Канада писателка Нанси Хюстън, с която имат две деца.

Във фондация Juan March Тодоров представя испанското издание на най-новата си книга Los enemigos intimos de la democracia ("Интимните врагове на демокрацията" (изд. Galaxia Gutenberg/Circulo de Lectores). Премиерата на есето е месец по-рано в Барселона, но заради големия интерес издателството допечатва второ издание, което представя и в Мадрид. "Цветан е един от най-важните ни автори, това е деветата му книга, която издаваме. Той има много предана публика не само в Испания, но и в цяла Латинска Америка. Подготвихме специално издание за Аржентина, в момента работим над такова и за Мексико, през ноември той ще посети Чили и Перу. Огромен брой хора възприемат като абсолютно достоверна неговата преценка за историята на ХХ век, както и за случващото се в момента", споделя за Light директорът на издателството Джоан Тарида, който е от поколението студенти, учили от първите книги на Цветан Тодоров. "Винаги съм следял работата му, но смятах, че е много недостъпен човек. Живея в градчето Ситджес близо до Барселона и преди десетина години един общ приятел ми каза: "Цветан идва утре в Ситджес, искаш ли да закусваме заедно?" За мен вълнението беше огромно, а когато на другата сутрин му споменах, че издаваме Василий Гросман, той веднага ми каза, че иска да публикуваме и неговите книги. Разбира се, че и аз го исках, но не бих се осмелил да го помоля. Можете да си представите огромната ми радост самият той да ми каже подобно нещо, което е поредно доказателство за неговата щедрост."

Вътрешните врагове понякога са далеч по-опасни от външните, пише Цветан Тодоров. За заплахите на политическия месианизъм, ултралиберализма, популизма и ксенофобията той говори на френски, английски и български, а дори и на испански невинаги изчаква превода на въпроса.

Според вас кой е най-големият враг на демокрацията днес?
Зависи много от конкретната ситуация във всяка страна. Да вземем скандинавските държави. Те имат дълги социалдемократически традиции с утвърден социален модел, така че за тях ултралиберализмът не е голяма заплаха. Ето го обаче изненадващият възход на популизма напоследък, довел до недоверие и страх. Брейвик убива не мюсюлмани, а младите социалдемократи, които ги защитават. В Норвегия в момента най-големият враг е популизмът. За Франция бих изтъкнал агресивната международна политика в защита на идеята за хуманитарни войни, подкрепяна както от десните, така и от левите политически сили. Силно притеснителен е този консенсус, че една хуманитарна война е приемлива, с други думи, една от най-големите заплахи за Франция е този вид месианизъм.

Смяната на властта във Франция може ли да доведе до някакви позитивни промени?
Не съм убеден, че нещата ще се променят с идването на власт на Франсоа Оланд. Дори Обама е неспособен да промени нещата, защото интересите, срещу които се бори като Уолстрийт и оръжейната индустрия, се оказват по-могъщи от най-могъщия човек на планетата.

Хората все повече имат усещането, че животът им започва едва ли не директно да се влияе от случващото се на борсите и пазарите.
Възмутително ми звучи призивът на Саркози "Работете повече, за да спечелите повече", все едно печеленето на пари е върховният стремеж на хората, вместо този да бъдат щастливи. Това е една от причините, поради които съсипваме живота си – отдаваме много по-голямо значение на това, което имаме, отколкото на това, което сме. Не зная доколко тази тенденция е обратима. Всичко се жертва в името на икономическата рентабилност. Внушава ни се, че трябва да се подчиним на тази решена отгоре неопровержима логика. Досега обаче не виждаме подобрение в икономическата обстановка, а само неоспоримо влошаване ситуацията на отделните хора. Вероятно най-високата цена, която обществото плаща, е дехуманизирането и значителното увеличение на процента самоубийства. Докато разбирането, че не можем да продължим да живеем, без да запазим околната среда, вече е широко възприето, хората продължават да бъдат смятани за отделни атоми, а истината е, че за да оживеят, се нуждаят от своята среда. Забравяме, че икономиката е в услуга на обществото, а то от своя страна трябва да служи за процъфтяването на хората.

След като враговете на демокрацията според вас идват отвътре, каква е тогава легитимността на изборите?
Може и да разочаровам някого, но аз съм по-скоро традиционен демократ. Не смятам, че изборите трябва да бъдат заменени с друга форма, като например допитване в интернет или някакъв съвет на мъдреци или експерти с презумпцията, че народът е невеж. Има предложения в тази посока, но не ги споделям.
Заплахите за демокрацията идват не от формата на институциите, която според мен продължава да е валидна, а от факта, че те са изпразнени от съдържание. Проблемът е, че легитимно избраният парламент почти не разполага с реална власт относно най-важните решения за живота в една страна, включително и тези, свързани с икономиката. Чрез глобализацията и олигархиите тази власт напълно се изплъзва от политическия контрол. Най-красноречивият пример е САЩ, където икономическата власт може директно да купува политиците, които най-добре прокарват интересите й. В този смисъл напълно се предаваме пред властта на парите и това е истинско престъпление срещу демократичния дух.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни

18 Казусът "Белведере": Сейшелската връзка

21 дек 2014, 9761 прочитания

18 Вечният морски двигател

21 дек 2014, 6702 прочитания

27 Първи опит за здравна реформа

21 дек 2014, 4860 прочитания

12 Пернишка трагедия

21 дек 2014, 4016 прочитания

17 Министър под кръстосан огън

21 дек 2014, 2760 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2012" Затваряне

От 9 до 17:30 ч.

Държавната администрацията е голяма и спасение дебне отвсякъде. Поне в това сме готови да повярваме след срещата с няколко мотивирани млади хора, които работят не в офиси, а в канцеларии и компенсират ниските си заплати с чувство за обществена полезност. Те са новото попълнение служители - образовани, мобилни, с избор. Харесваме ги и стискаме палци да подействат като мощна доза кофеин на местата, където работят, вместо да попият от техните клишета и упойваща инерция