Регистрация

// Light / Lightest 2012

44 23 май 2012, 14:10, 17807 прочитания

Цветан Тодоров: Отдаваме много по-голямо значение на това, което имаме, отколкото на това, което сме

Френският философ с български произход говори с журналисти в Мадрид по повод излизането на негова нова книга на испански

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg




"Тодоров символизира духа на европейското единство, на Запада и Изтока, както и привързаността към идеалите свобода, равенство, интеграция и справедливост", гласят мотивите на журито, решило единодушно да присъди "Принцът на Астурия" на Цветан Тодоров в раздела за социални науки през 2008 г. Тридесет и шест кандидати от 18 страни са предложени за наградата (втора по престиж след Нобеловата), а на финала Тодоров, теоретик на литературата, изследовател на историята на идеите и философ, изпреварва американския икономист Джефри Сакс.

Роден през 1939 г. в София, Цветан Тодоров емигрира във Франция през 1963 г. От 1987 г. той ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания. Изнасял е лекции в университетите "Йейл" и "Харвард". Сред най-важните книги на смятания за един от най-изтъкнатите световни интелектуалци са "поетика на прозата", "Памет за злото, изкушение за доброто", "Живот с другите". На български са преведени и "Завладяването на Америка. Въпросът за Другия", "Страхът от варварите", "Несъвършената градина". Цветан Тодоров е женен за родената в Канада писателка Нанси Хюстън, с която имат две деца.

Във фондация Juan March Тодоров представя испанското издание на най-новата си книга Los enemigos intimos de la democracia ("Интимните врагове на демокрацията" (изд. Galaxia Gutenberg/Circulo de Lectores). Премиерата на есето е месец по-рано в Барселона, но заради големия интерес издателството допечатва второ издание, което представя и в Мадрид. "Цветан е един от най-важните ни автори, това е деветата му книга, която издаваме. Той има много предана публика не само в Испания, но и в цяла Латинска Америка. Подготвихме специално издание за Аржентина, в момента работим над такова и за Мексико, през ноември той ще посети Чили и Перу. Огромен брой хора възприемат като абсолютно достоверна неговата преценка за историята на ХХ век, както и за случващото се в момента", споделя за Light директорът на издателството Джоан Тарида, който е от поколението студенти, учили от първите книги на Цветан Тодоров. "Винаги съм следял работата му, но смятах, че е много недостъпен човек. Живея в градчето Ситджес близо до Барселона и преди десетина години един общ приятел ми каза: "Цветан идва утре в Ситджес, искаш ли да закусваме заедно?" За мен вълнението беше огромно, а когато на другата сутрин му споменах, че издаваме Василий Гросман, той веднага ми каза, че иска да публикуваме и неговите книги. Разбира се, че и аз го исках, но не бих се осмелил да го помоля. Можете да си представите огромната ми радост самият той да ми каже подобно нещо, което е поредно доказателство за неговата щедрост."

Вътрешните врагове понякога са далеч по-опасни от външните, пише Цветан Тодоров. За заплахите на политическия месианизъм, ултралиберализма, популизма и ксенофобията той говори на френски, английски и български, а дори и на испански невинаги изчаква превода на въпроса.

Според вас кой е най-големият враг на демокрацията днес?
Зависи много от конкретната ситуация във всяка страна. Да вземем скандинавските държави. Те имат дълги социалдемократически традиции с утвърден социален модел, така че за тях ултралиберализмът не е голяма заплаха. Ето го обаче изненадващият възход на популизма напоследък, довел до недоверие и страх. Брейвик убива не мюсюлмани, а младите социалдемократи, които ги защитават. В Норвегия в момента най-големият враг е популизмът. За Франция бих изтъкнал агресивната международна политика в защита на идеята за хуманитарни войни, подкрепяна както от десните, така и от левите политически сили. Силно притеснителен е този консенсус, че една хуманитарна война е приемлива, с други думи, една от най-големите заплахи за Франция е този вид месианизъм.

Смяната на властта във Франция може ли да доведе до някакви позитивни промени?
Не съм убеден, че нещата ще се променят с идването на власт на Франсоа Оланд. Дори Обама е неспособен да промени нещата, защото интересите, срещу които се бори като Уолстрийт и оръжейната индустрия, се оказват по-могъщи от най-могъщия човек на планетата.

Хората все повече имат усещането, че животът им започва едва ли не директно да се влияе от случващото се на борсите и пазарите.
Възмутително ми звучи призивът на Саркози "Работете повече, за да спечелите повече", все едно печеленето на пари е върховният стремеж на хората, вместо този да бъдат щастливи. Това е една от причините, поради които съсипваме живота си – отдаваме много по-голямо значение на това, което имаме, отколкото на това, което сме. Не зная доколко тази тенденция е обратима. Всичко се жертва в името на икономическата рентабилност. Внушава ни се, че трябва да се подчиним на тази решена отгоре неопровержима логика. Досега обаче не виждаме подобрение в икономическата обстановка, а само неоспоримо влошаване ситуацията на отделните хора. Вероятно най-високата цена, която обществото плаща, е дехуманизирането и значителното увеличение на процента самоубийства. Докато разбирането, че не можем да продължим да живеем, без да запазим околната среда, вече е широко възприето, хората продължават да бъдат смятани за отделни атоми, а истината е, че за да оживеят, се нуждаят от своята среда. Забравяме, че икономиката е в услуга на обществото, а то от своя страна трябва да служи за процъфтяването на хората.

След като враговете на демокрацията според вас идват отвътре, каква е тогава легитимността на изборите?
Може и да разочаровам някого, но аз съм по-скоро традиционен демократ. Не смятам, че изборите трябва да бъдат заменени с друга форма, като например допитване в интернет или някакъв съвет на мъдреци или експерти с презумпцията, че народът е невеж. Има предложения в тази посока, но не ги споделям.
Заплахите за демокрацията идват не от формата на институциите, която според мен продължава да е валидна, а от факта, че те са изпразнени от съдържание. Проблемът е, че легитимно избраният парламент почти не разполага с реална власт относно най-важните решения за живота в една страна, включително и тези, свързани с икономиката. Чрез глобализацията и олигархиите тази власт напълно се изплъзва от политическия контрол. Най-красноречивият пример е САЩ, където икономическата власт може директно да купува политиците, които най-добре прокарват интересите й. В този смисъл напълно се предаваме пред властта на парите и това е истинско престъпление срещу демократичния дух.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2012" Затваряне

От 9 до 17:30 ч.

Държавната администрацията е голяма и спасение дебне отвсякъде. Поне в това сме готови да повярваме след срещата с няколко мотивирани млади хора, които работят не в офиси, а в канцеларии и компенсират ниските си заплати с чувство за обществена полезност. Те са новото попълнение служители - образовани, мобилни, с избор. Харесваме ги и стискаме палци да подействат като мощна доза кофеин на местата, където работят, вместо да попият от техните клишета и упойваща инерция