"Тодоров символизира духа на европейското единство, на Запада и Изтока, както и привързаността към идеалите свобода, равенство, интеграция и справедливост", гласят мотивите на журито, решило единодушно да присъди "Принцът на Астурия" на Цветан Тодоров в раздела за социални науки през 2008 г. Тридесет и шест кандидати от 18 страни са предложени за наградата (втора по престиж след Нобеловата), а на финала Тодоров, теоретик на литературата, изследовател на историята на идеите и философ, изпреварва американския икономист Джефри Сакс.
Роден през 1939 г. в София, Цветан Тодоров емигрира във Франция през 1963 г. От 1987 г. той ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания. Изнасял е лекции в университетите "Йейл" и "Харвард". Сред най-важните книги на смятания за един от най-изтъкнатите световни интелектуалци са "поетика на прозата", "Памет за злото, изкушение за доброто", "Живот с другите". На български са преведени и "Завладяването на Америка. Въпросът за Другия", "Страхът от варварите", "Несъвършената градина". Цветан Тодоров е женен за родената в Канада писателка Нанси Хюстън, с която имат две деца.
Във фондация Juan March Тодоров представя испанското издание на най-новата си книга Los enemigos intimos de la democracia ("Интимните врагове на демокрацията" (изд. Galaxia Gutenberg/Circulo de Lectores). Премиерата на есето е месец по-рано в Барселона, но заради големия интерес издателството допечатва второ издание, което представя и в Мадрид. "Цветан е един от най-важните ни автори, това е деветата му книга, която издаваме. Той има много предана публика не само в Испания, но и в цяла Латинска Америка. Подготвихме специално издание за Аржентина, в момента работим над такова и за Мексико, през ноември той ще посети Чили и Перу. Огромен брой хора възприемат като абсолютно достоверна неговата преценка за историята на ХХ век, както и за случващото се в момента", споделя за Light директорът на издателството Джоан Тарида, който е от поколението студенти, учили от първите книги на Цветан Тодоров. "Винаги съм следял работата му, но смятах, че е много недостъпен човек. Живея в градчето Ситджес близо до Барселона и преди десетина години един общ приятел ми каза: "Цветан идва утре в Ситджес, искаш ли да закусваме заедно?" За мен вълнението беше огромно, а когато на другата сутрин му споменах, че издаваме Василий Гросман, той веднага ми каза, че иска да публикуваме и неговите книги. Разбира се, че и аз го исках, но не бих се осмелил да го помоля. Можете да си представите огромната ми радост самият той да ми каже подобно нещо, което е поредно доказателство за неговата щедрост."
Вътрешните врагове понякога са далеч по-опасни от външните, пише Цветан Тодоров. За заплахите на политическия месианизъм, ултралиберализма, популизма и ксенофобията той говори на френски, английски и български, а дори и на испански невинаги изчаква превода на въпроса.
Според вас кой е най-големият враг на демокрацията днес?Зависи много от конкретната ситуация във всяка страна. Да вземем скандинавските държави. Те имат дълги социалдемократически традиции с утвърден социален модел, така че за тях ултралиберализмът не е голяма заплаха. Ето го обаче изненадващият възход на популизма напоследък, довел до недоверие и страх. Брейвик убива не мюсюлмани, а младите социалдемократи, които ги защитават. В Норвегия в момента най-големият враг е популизмът. За Франция бих изтъкнал агресивната международна политика в защита на идеята за хуманитарни войни, подкрепяна както от десните, така и от левите политически сили. Силно притеснителен е този консенсус, че една хуманитарна война е приемлива, с други думи, една от най-големите заплахи за Франция е този вид месианизъм.
Смяната на властта във Франция може ли да доведе до някакви позитивни промени?Не съм убеден, че нещата ще се променят с идването на власт на Франсоа Оланд. Дори Обама е неспособен да промени нещата, защото интересите, срещу които се бори като Уолстрийт и оръжейната индустрия, се оказват по-могъщи от най-могъщия човек на планетата.
Хората все повече имат усещането, че животът им започва едва ли не директно да се влияе от случващото се на борсите и пазарите.Възмутително ми звучи призивът на Саркози "Работете повече, за да спечелите повече", все едно печеленето на пари е върховният стремеж на хората, вместо този да бъдат щастливи. Това е една от причините, поради които съсипваме живота си – отдаваме много по-голямо значение на това, което имаме, отколкото на това, което сме. Не зная доколко тази тенденция е обратима. Всичко се жертва в името на икономическата рентабилност. Внушава ни се, че трябва да се подчиним на тази решена отгоре неопровержима логика. Досега обаче не виждаме подобрение в икономическата обстановка, а само неоспоримо влошаване ситуацията на отделните хора. Вероятно най-високата цена, която обществото плаща, е дехуманизирането и значителното увеличение на процента самоубийства. Докато разбирането, че не можем да продължим да живеем, без да запазим околната среда, вече е широко възприето, хората продължават да бъдат смятани за отделни атоми, а истината е, че за да оживеят, се нуждаят от своята среда. Забравяме, че икономиката е в услуга на обществото, а то от своя страна трябва да служи за процъфтяването на хората.
След като враговете на демокрацията според вас идват отвътре, каква е тогава легитимността на изборите?Може и да разочаровам някого, но аз съм по-скоро традиционен демократ. Не смятам, че изборите трябва да бъдат заменени с друга форма, като например допитване в интернет или някакъв съвет на мъдреци или експерти с презумпцията, че народът е невеж. Има предложения в тази посока, но не ги споделям.
Заплахите за демокрацията идват не от формата на институциите, която според мен продължава да е валидна, а от факта, че те са изпразнени от съдържание. Проблемът е, че легитимно избраният парламент почти не разполага с реална власт относно най-важните решения за живота в една страна, включително и тези, свързани с икономиката. Чрез глобализацията и олигархиите тази власт напълно се изплъзва от политическия контрол. Най-красноречивият пример е САЩ, където икономическата власт може директно да купува политиците, които най-добре прокарват интересите й. В този смисъл напълно се предаваме пред властта на парите и това е истинско престъпление срещу демократичния дух.
Light / Lightest 2012
Към мобилната версия на сайта
. Уеб разработка Икономедиа. Дизайн на Икономедиа и Cog Graphics. Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
LinkedIn
Twitter
Email
Facebook
Зарче
-24 +12
Да отдадем почит на чичко Фром... :)
_____
You are chaos in motion.-7 +66
С всичко съм съгласен (Тодоров беше и си остава идол за нашето поколение, още когато го четяхме на английски в Народната библиотека и когато беше с ореола на "забранен" и "невъзвращенец"), но всяка епоха преживява криза и намира начини да се справи.
Съвременни автори смятат, че се завръщаме към класическата и дори по-ранна античност.
И аз като българин съм с нагласата да живеем в едно безкрайно "игриво" Просвещение на ценностите (точно защото винаги сме копнели по Просвещението, а то ни е подминало), но може би и то създава криза и се саморазрушава.
Съвременният свят се е отегчил от Просвещението (и това на Тодоров, и от по-малко идеализираното) и всички по света започват да стават "българи" или "балканци" - ирационални, егоистични и вярващи в чудеса хора, готови на жестокости.
-2 +32
Съвременни
Това е и проблемът. Съвременният човек трудно ще бъде убеден да се върне към ценностите на античността - има един невидим Рубикон, който по силата на неписан обществен договор трудно може да бъде преминат. Идеализъм, алтруизъм, че понякога даже и хуманизъм са понятия, с които не се идентифицираме и не възпитаваме в тях децата си. Тодоров на този етап си дава сметка за всичко това, и именно по тази причина насочва гнева си не към съвременния човек като цяло, а към шепата хора, узурпирали командния пулт в името на собствения си интерес, и говори за избягване на крайностите, всъщност за запазване на статуса - социалната държава, благосъстоянието...
Що се отнася до нас, българите, и несъстоялото се наше Просвещение, глобализацията ни изпревари за пореден път и ни повлече в общия поток. Любопитна съм какво ново би споделил Тодоров по отношение на "нашия" случай в едно пространно интервю специално за Капитал, например. Да, избягва конкретни отговори с аргумента за недостатъчно познаване, но другаде се позовава именно на България.
-4 +26
Да го обърнем към по-несериозната страна и да си позволим да сме марксисти, макар и фалшиво откровени :) (каквито са всъщност всички истински марксисти, нали така?)
В марксическа интерпретация казаното от Тодоров звучи така:
"Всяко производство води до криза на съзнанието." :)
Но нека не за бравяме, че "производството" на ценности в нелегалните печатници на Енциклопедията, любимо "производство" на Тодоров от любимата епоха на Тодоров - Просвещението, по същата логика води до криза на съзнанието.
Справка - всички известни "хуманисти" и професори в БГ, които се оказаха доносници и агенти, вярвайки, че създават "ред в хаоса".
-5 +29
До коментар [#3] от "Мария":
По принцип - вярно. Но тъй като Просвещението позволява да си вземаш наготово идеи как да живееш, в един момент пак се получава ентропия от прекалено много идеи.
Не само родителите имат правото да избират да възпитават децата си по Гьоте или Шилер или по Рибния буквар, но и "децата", поне в университетите могат да избират да живеят в избрана епоха, да живеят "според Монтен", "според Макиавели", да си помогнат в живота с Аристотел или Пруст. Пример:
The Happiness Project: Or, Why I Spent a Year Trying to Sing in the Morning, Clean My Closets, Fight Right, Read Aristotle, and Generally Have More Fun
Този вид четива в България са по-малко познати пак поради причината, че "лелеем" за Просвещение и затова са популярни четивата:
"Макиавели за секретарки в туризма", "Монтен за курсанти" "Българска литература за умствено извратени почитатели на Дерида".
Ако следваме редуването на поколенията още от Дела и дни на Хезиод, може да очакваме поколение, което ще чете напътствия в живота от рода на:
"Как да го начукаме на конкуренцията според Сосюр", "как да увеличим продукцията на реклами според Пирс"...
-3 +26
П.С. Поне на английски смисълът се "произвежда" :), неграмотните преводачи на хуманитаристика от 90-те години също го въведоха и на български, вместо правилното "създава се".
-8 +27
Западът рядко забравя "какво е" по простата причина, че трябва да има идентичност, за да колонизира. Консуматорството е за колонизираните народи да забравят "кои са", за да бъдат подчинени.
Ей на това му викам постмарксизъм. :)
-6 +20
Да, избягва конкретни отговори с аргумента за недостатъчно познаване, но другаде се позовава именно на България. - цитат на коментар #3 от “Мария”
Няма как да не се позовава на България. Балканите са опитното поле на Западните остарели идеи.
-31 +16
Възмутително ми звучи призивът на Саркози "Работете повече, за да спечелите повече", все едно печеленето на пари е върховният стремеж на хората, вместо този да бъдат щастливи. Това е една от причините, поради които съсипваме живота си – отдаваме много по-голямо значение на това, което имаме, отколкото на това, което сме.
Тук търпи скромното ми несъгласие..Първо наистина има детаили защото в България/и не само/ става дума за бедност и оцеляване а не за трупане на богатства..да не говорим за това че има и етноси които се с вроден мързел , лентяйство и нисък стандарт за всичко....и после Саркози едва ли е искал да каже че смята печеленето на пари за върховен стремеж..
Изобщо тия леви интелектуалци - като изляти по калъп..все едно и също..
-30 +28
Като чуя "интелектуалец" и ми става ядно, та чак смешно...Какво значи интелектуалец? А кой не е интелектуалец? Сигурно е чел много този човек, много е писал, много превеждан и много награждаван...Но е част от статуквото...Не вижда друго освен изборите, въпреки че не е проблем да се напазаруват политици....Не вижда друго освен да сме щастливи с това, което имаме, защото това е положението и можем да бъдем щастливи само с това, което имаме, понеже при статуквото това, което имаме е това, което сме...Свободно раздава определения като неонацисти, неолиберали, а за да е модерен, измисля поредния термин - ултралиберали, както изисква статуквото - всеки модерен да има собствено измислен термин...
В света е пълно с такива като него, защото статуквото е добра хранителна среда за хуманисти-"интелектуалц
Сигурно е прав....за неговото си статукво в спокойния и уреден Запад...За моето, обаче, не е...
_____
"Ако имаме милост към себе си и състрадание към другите, можем да минем и без щастие в тоя живот". /Калин Терзийски/+43
" You are what you own" им втълпиха едни другари .
Сега те се съизмерват с кутиите им пълни с вещите които те притежават
Забравиха колко малко ни е нужно всъщност.
За да сме щастливи -трябва много малко .
_____
The extremism in the defense of liberty is no vice! And let me remind you also that moderation in the pursuit of justice is no virtue.-4 +29
По думите на Джими Картър:
"Човешката идентичност вече не се определя от това какво прави човек, а от това, което човек притежава."
_____
www.ndelchev.com - Блог за Политика, Сигурност и Отбрана-6 +31
"нервно-лингвистичното програмиране, невронауката" - Все още NLP се превежда като невролингвистично програмиране :)
А иначе чест и почитания на Цветан Тодоров, един от малкото светли фарове над бурното море на варварството из главите на хората в ранния 21-ви век. Той и Юлия Кръстева все още ме карат да съм горд, че сме (били) една нация.
_____
Now, make your WISE move ...-5 +36
Чудесно!
Чакаме повече подобни статии и интервюта.
_____
СтУдент с будно съзнание.-4 +27
Животът е много кратък за да се пилее в трупане на пари,Харчете ги и живейте.
-2 +29
До коментар [#9] от "lynardS":
Позволявам си да не се съглася с теб. Първо, максимата на Саркози "работете повече за да печелите повече" се отнася съвсем конкретно за Франция, и пренасянето и на българска почва е неуместно. Това е типично за неолибералите (или ултралибералите), за които носенето на Rolex е символ на преуспяване. Тук визирам конкретно Саркози. Действително, за тези хора икономическата власт, парите, с техните атрибути : скъпи коли, яхти, Foucet's, Rolex ... Ами това са просто внуците на нашите мутри с ланците, еволюирали и лустросани. Всичко това съвсем не е очевидно от пръв поглед, още повече ако гледаш от България. Не го приемай като лична критика.
_____
Любомир-4 +30
Цветан Тодоров в "Капитал" - това е си е събитие. Почвам да се гордея, че и аз съм публикувал тук.
_____
Любомир-5 +35
Това е изключителен човек!
каниха ме французи приятели преди години на негова лекция и за сефте видях студенти да са напълнили аудтория 1 час преди лекцията...а после останаха и правостоящи пред вратата! Невероятен ум!!! непременно прочетет нещо от него!
"....Чрез глобализацията и олигархиите тази власт напълно се изплъзва от политическия контрол. Най-красноречивият пример е САЩ, където икономическата власт може директно да купува политиците, които най-добре прокарват интересите й. В този смисъл напълно се предаваме пред властта на парите и това е истинско престъпление срещу демократичния дух...." (цитат от статията)
_____
ГЕРБеропитеките ВЕЧЕ са ЛОША ИСТОРИЯ ! Не е препоръка за инвест.решение!-23 +16
До коментар [#1] от "Eos":
Да отдадем почит на чичко Фром... :)
...............
Да отдадем, ама нали виждаш , че тодоровците тука още малце и ще му налапат слюнките. Колко от тях мислиш са чували за "Да имаш или да бъдеш", а колко са я чели?
Тодор дължи славата си благодарение на това, че във Франция през 60-те никой хал-хабер си нямаше от руските формалисти или от Бахтин, а той си ги преведе за себе си , преправи и издаде под свое име.
Същото се отнася и за госпожата проф. юлия кръстева...
Иначе Тодор не говори български език, много му бил тъп и груб, но без него руски нямаше да знае. Селяндур или герой на Алеко.
_____
"Първите глътки от науката те правят атеист, но на дъното на чашата те очаква Бог." Вернер Хайзенберг, Нобелова награда за физика.-6 +8
На 16-17 години когато в задължителна учебна програма изучавах Gabriel Marcel "Être et Avoir"....Sartre "L´être et le néan"....мисля бях по-наясно колкото сега 15 години по-късно...за малко служи познания които имам(съм) ако не мога да ги комерсиализирам(имам)...¡та
Когато става въпрос за: пари, "имам",храна,секс...(.вс
Борба между "съм" и "имам" е излишна.....нито обсесион с< имам> нито "колко велик"< съм> " и без да имам.....
Sitges е прекрасно место за живот.....климат спкойствие,карнавал,много хипи над 60 годишни "деца" на богати мама и тате,европейска боемиа,много гей с високи адкиситивни възможности.........(но без "имам" няма живот там само със "съм")
_____
El dinero no trae la felicidad, pero en cuanto el primero se va,la segunda lo sigue..-11 +14
Моите уважения към авторитета на Цв.Тодоров но днес щастие без икономическа рентабилност е нереална мечта. Това е постижимо за отделен човек, но само на гърба на другите, т.е. ако останалите осигуряват необходимата икономическа рентабилност и конкурентоспособност - изпълняват "призива на Саркози". Ако няма достатъчна икономическа рентабилност щастието ще е за сметка на демокрацията.
-1 +4
Възможно е противоречието между Августин и Пелагианството относно автономните сили на човека да е само мнимо и тези два начина на мислене въобще не са единствените, които европейското мислене познава. 3 глава, книга 1, част 1 на "Критика на практическия разум" е озаглавена "За мотивите на чистия практически разум". Има един пасаж, който въобще обезсмисля опозицията между авгистинианство и пелагианство:
"Следователно моралният закон съкрушава самомнението. Но тъй като този закон все пак е нещо само по себе си позитивно, а именно формата на една интелектуална каузалност, т.е. на свободата, то, тъй като в противовес на субективната противоположност, а именно на склонностите в нас, отслабва високата самооценка, той е същевременно предмет на уважение, а когато дори съкрушава тази самооценка, т.е. смирява, е предмет на най-високо уважение
-2 +6
Затова Кант смята, че личността е независима от механизма на природата, подчинявайки се на създадени от собствената му природа закони. Човекът вижда себе си в два свята, което именно го изпълва със страхопочитание и уважение към собственото му назначение. Тези две отклонения, за които Тодоров говори, августинианството и пелагианството, са по думите на Кант съответно религиозен и морален фанатизъм - преминаване границите на човешкия разум, съответно първия път за сметка на божественото, втория път - за сметка на човешкото.
-23 +2
Всички простотии са измислени от добронамерени просветители, решени на всяка цена да оправят света. Като чуя "култура" са хващам за кобура, казвал маршал Гьоринг.
_____
master-4 +4
От всичко най-хубаво е заглавието. А всеки може да си го тълкува както намери за добре.
-7 +5
Много често това което имаме, определя това което сме.
-1 +16
До коментар [#26] от "Dragoslava":
Както казва Антоан дьо Сент Екзюпери: "Най-важното / и най-ценното/ е невидимо за очите.".
-4 +13
Браво!
Браво за публикацията!
А "яйцеглавите "ако обичат да замълчат,у защото са смешни на фона на това което е казва човекът!
_____
Хитростта пречи на мисълта!-9 +4
Да се чуди човек как в един абзац г-н Тодоров може да събере толкова спорни твърдения:
"Възмутително ми звучи призивът на Саркози "Работете повече, за да спечелите повече", все едно печеленето на пари е върховният стремеж на хората, вместо този да бъдат щастливи. "
- възможността да работиш повече, за да изкараш средства, с които да реализираш по-бързо мечтите си, не е толкова непостижима философия. Не парите сами по себе се, а новите възможности правят хората по-щастливи. Щастието е индивидуална категория, така че например противопоставянето работа-щастие е доста измислено.
"Това е една от причините, поради които съсипваме живота си – отдаваме много по-голямо значение на това, което имаме, отколкото на това, което сме."
- може г-н Тодоров така да вижда нещата, аз например имам други наблюдения.
"Не зная доколко тази тенденция е обратима. Всичко се жертва в името на икономическата рентабилност. Внушава ни се, че трябва да се подчиним на тази решена отгоре неопровержима логика."
- кое е това всичко, което се жертва в името на икономическата рентабилност? Кой точно го жертва? На френски това му казват бла-бла.
"Досега обаче не виждаме подобрение в икономическата обстановка, а само неоспоримо влошаване ситуацията на отделните хора."
- хм, ако погледнем Франция, доста неща са се променили към по-добро....
Прочитане на целия коментар Продължителността на живота например е една обективна мярка за това. Освен ако "отделните хора" са много специална извадка.
"Вероятно най-високата цена, която обществото плаща, е дехуманизирането и значителното увеличение на процента самоубийства."
- това вече прилича на демагогия. Във Франция има увеличение на самоубийствата от 1975 до 1985, след което има спад почти до началното ниво. Да отбележим, че най-голям процент самоубийства има за хора над 75 години (а такива са все-повече).
"Докато разбирането, че не можем да продължим да живеем, без да запазим околната среда, вече е широко възприето, хората продължават да бъдат смятани за отделни атоми, а истината е, че за да оживеят, се нуждаят от своята среда."
- каква точно е средата, за която става дума? Дали тя е в опасност? Кой и как трябва да се грижи за нея? Дали "своята среда" не е нещо, за което отговаря отделният човек?
"Забравяме, че икономиката е в услуга на обществото, а то от своя страна трябва да служи за процъфтяването на хората."
- има ли общ критерий за "процъфтяването на хората"? Ако се придържаме към методиката на ООН за определяне на развитието на дадена страна, там са включени продължителност на живота, образование и БНП на глава от населението. Няма обаче мярка за "духовна извисеност". Вярно е, че има и методика за измерване "щастието" на дадена страна. Дали обаче това щастие е синоним на въпросното процъфтаване?
+7
За самоубийствата: всъщност г-н Тодоров е прав, като цяло се увеличават. Ето една статистика
http://www.who.int/mental_health/prevention/suicid
-1 +9
Горното определение "френски философ с български произход" има и друг смисъл, освен че един човек може да е роден в България, но да притежава чужд паспорт. Тодоров е френски философ не само по паспорт, а също и защото се вписва в голямата традиция на Русо и Монтескьо. Това уточнение ми напомня баналната истина, че българската философия е само административно-териториа
+10
Цитат "Проблемът е, че легитимно избраният парламент почти не разполага с реална власт относно най-важните решения за живота в една страна, включително и тези, свързани с икономиката. Чрез глобализацията и олигархиите тази власт напълно се изплъзва от политическия контрол. Най-красноречивият пример е САЩ, където икономическата власт може директно да купува политиците, които най-добре прокарват интересите й. В този смисъл напълно се предаваме пред властта на парите и това е истинско престъпление срещу демократичния дух."
Това е същността на проблема. Това е първоизточника на всичките беди. Отделният човек и съдба не означават нищо в света на големите пари.
Хората коригират безмерната алчност и наглост и престъпност на олигархиите по единствения възможен начин - намаляват потреблението.
+8
Да имаш или да бъдеш - Ерих Фром :-)
Добър и стойностен материал.
-2 +2
"Джоан Тарида"
Навярно Жоан, щом е каталонец. Има и други езици, освен английски, та и латинските букви на тях се четат по друг начин...
-1
Съвременният човек трудно ще бъде убеден да се върне към ценностите на античността -
има един невидим Рубикон, който по силата на неписан обществен договор трудно може да бъде преминат.
Любопитна съм какво ново би споделил Тодоров по отношение на "нашия" случай в едно пространно интервю специално за Капитал, например. Да, избягва конкретни отговори с аргумента за недостатъчно познаване, но другаде се позовава именно на България.- цитат на коментар #3 от “Мария”
Съвременният човек е най-лесно убеждаемото същество - стига да има водещ мотив , спр. поредната "криза" !
Античността - време което познаваме само и единствено от историята- а Тя е от женски род , по презумпция изневерява ;)
Права си за "Рубикона"........от което нищо не следва........само суха статистика,защото древният човек е дал матРял на съвременния , който пък залага същата бомба за идните съвременни човеци ........и така
Въпр. "светило" Цветан Тодоров не е нищо повече от икона , на която се кланят съвременните човеци........наливащи вода в мелницата на същия този "Рубикон" - който Правилно си дефинирала но не ти харесва ;)
Вечният Въпрос (с гл. буква) винаги ще бъде :...
Прочитане на целия коментар
"на какво да вярвам - на това което ми харесва или на това което се случва"..........а въпр. "светило" Цветан Тодоров ще бъде винаги там- където се изравняват везните за да няма ефект следствие дебаланса
Ако се питаш какво е дебаланс - това е "специалното усещане" , че нещо не е наред , че пълен хладилник е по-добре от пълен телевизор и в същото време същото това усещане да те мотивира в грешната посока!
отпреди Христа Мъдреците / сега Психолозите имат дефиниция по въпроса а такива като Цветан Тодоров само помагат да се произвежда история , т.е. налагат "специалното усещане" че законите на Диалектиката са празни приказки
когато дефинираш понятието "специалното усещане" с Една дума и я приемеш безусловно - вместо въпроси ще си задаваш отговори ........АКО....дефинираш
---------
донякъде си успяла - това е твое
"Да, избягва конкретни отговори с аргумента за недостатъчно познаване, но другаде се позовава именно на България."
_____
БГ Единодушието - другото има на Овчедушието ;)........матРял+4
Тодоров не прави никакво откритие с твърдението, че обръщаме по-голямо внимание на това, което притежаваме - съществуващата обратно-пропорционална зависимост между това, което е един човек, и значението, което отдава на материалните придобивки, може да се види навсякъде. В нашата страна тази зависимост стана особено болезнено видима през последните години, но и навсякъде по света - колкото по-незначителен е някой, толкова повече се стреми да покаже пред другите, че притежава. Възпитанието в семейството само донякъде може да контролира тази тенденция. Винаги е имало хора -духовни и идеалисти, както и принизени материалисти. Тук наистина невронауките биха могли да дадат много отговори, но няма да стане скоро. Например, защо превес все повече взима алчността, която на практика управлява света, и която е по-силна и от инстинкта за самосъхранение.
-3
Интересно кои ли се интересува от този мислител сега на Запад ? А Саркози е напално прав
-1 +1
да отделяш и противопоставяш "икономика" на "общество" (което, ама много моля, не стига дори за смокиново листо на марксисткото противостояниемежду "труда" и "капитала") - в източна Европа звучи противно и познато, а в западната не ме интересува.
В контекста на горното, популярността и валидността на този конкретен "прочит" на 20-ти век, са ама напълно разбираеми. И синхронни с някои културни и политически явления в този субконтинент.
извод: никога не е късно да станеш за резил.
В контекста на горното, популярността и валидността на този конкретен "прочит" на 20-ти век, са ама напълно разбираеми. - цитат на коментар #38 от “Bira”
да се чете "В контекста на горното, популярността и валидността на този конкретен "прочит" на 20-ти век в Латинска Америка са ама напълно разбираеми. "
миль пардон.
-1
Много често това, което човек е, прозира зад онова което има, независимо от това колко човек има.
Освен това икономическо робство е имало, има и ще има. Трупането на материални плага предопределя и това, че те биват разпределяни.
-2 +2
Френски дрисльо като Сартър, само че от българско село. Не знаел нищо за България, ама може да плямпа за всичко. Общите му разбирания са нивото на обикновен разговор в България, а със специализираните си знания може да послужи за известна забава.
+1
До коментар [#2] от "bobop77":
Съвременни
То винаги е имало някаква романтична реакция на Просвещението. А относно Цветан Тодоров - аз просто съм му много благодарен защото неговите книги са изключително важна част от изграждането ми като личност. Ако да съм малко хулиган понекога :)
+2
Един от малкото български учени в чужбина, да не кажа единствения на който видях с очите си да се блъскат кой да седне изобщо в аудиторията и да слуша...правостоящи....тълпи пред вратата!
Браво!
Огромен успех и чест за България!
_____
ГЕРБеропитеките ВЕЧЕ са ЛОША ИСТОРИЯ ! Не е препоръка за инвест.решение!+2
"Чрез глобализацията и олигархиите тази власт напълно се изплъзва от политическия контрол. Най-красноречивият пример е САЩ, където икономическата власт може директно да купува политиците, които най-добре прокарват интересите й. В този смисъл напълно се предаваме пред властта на парите и това е истинско престъпление срещу демократичния дух! /цитат от статията/
Не е ли самата истина?!
_____
ГЕРБеропитеките ВЕЧЕ са ЛОША ИСТОРИЯ ! Не е препоръка за инвест.решение!преглед на коментар
Нов Коментар