Не мога да разбера как е станало престижно да живееш в панелен блок, да те друса земетресението, всичко да ти тече и да ти духа, да работиш на поточна линия под луминисцентни лампи.

"Хубаво е да имате обувки за кал. За всеки случай. :)" Това е текстът на краткото съобщение, с което Филип Харманджиев ме събужда точно в седем часа и 16 минути сутринта. Според плана той вече пътува с автобуса София - Сандански, а ние с фотографа ще го последваме до село Дамяница, където във фермата за поликултурно земеделие той отглежда пасищни животни - кокошки, пилета, крави, прасета. Има и червеи.

Филип Харманджиев е известен с дългогодишните си интереси в областта на виното. Собственик е на винарна, на фирма за търговия на едро на вина и спиртни напитки, на верига магазини за продажби на дребно, на лозя и земеделски земи. Познаваме го и като издател, но от миналото лято е все по-отдаден на пасищата и медиите вече присъстват във всекидневието му под формата на цитати, свързани със селскостопанска работа, животновъдство, хранителна верига.

Фотограф: Цветелина Белутова

Посреща ни с гумени ботуши и хвърля подозрителен поглед към градските ни кецове, докато взима двете немски овчарки Рода и Мина, които ще ни придружават по нивите. Твърди, че на човек не му е необходима някаква специална нагласа, за да извърви пътя от редакцията до полето, и се позовава на една лекция от форум "Горичка", в която Мартин Ганев разяснява, че досегът със земя, пръст, кал вдига нивата на серотонин - т.нар. хормон на щастието.

Подчертаваме, че пилетата, които Харманджиев отглежда, не са от онези "щастливи кокошки": "Онези станаха щастливи, като им увеличиха клетките с 20-ина процента наскоро, a свободните кокошки по дефиниция имат достъп до излизане навън, но какво е това навън не е дефинирано - може да е някакъв кален двор, може да е бетон, може да е каквото се сетиш и няма регулация колко е голямо това навън. Така че моите кокошки са пасищни, нещастливи и несвободни."

Прескачаме електропастира - ленти, по които тече същият ток, с какъвто се прави дефибрилация, и вече сме във владението на бройлерите (терминът бройлер обозначава месодайна птица, от broil, англ. - печене). Намират се върху тревата, похлупени с квадратни кафези от дървени летви, винил и телена мрежа. Писукат с тънките си гласове, кълват земята и май изглеждат заети и доволни. За разлика от промишлените си братя по съдба тези тук си добавят каквото им дава природата - предимно хлорофил, който е естественият им антибиотик. Не се ваксинират, набавят си билки по естествен път и по интуиция, а ако някое от тях случайно се разболее, се отделя настрана. Щом опасат територията, кафезите се преместват и старото място остава да се пече на слънце, докато умре и последният паразит, излязъл от пилетата в резултат на хранителната им дейност. А самите пилета "всеки ден са с нови чаршафи", пояснява собственикът.

Фотограф: Цветелина Белутова

Ключово при пасищното земеделие е, че това е естествената среда на животните и че няма отпадъци. В основите си то имитира природата такава, каквато е в гората, и разчита на естествените цикли на растенията и животните. Установено е, че там, където тревата се пасе, тя е по-зелена и тучна, тъй като животните редовно я "косят", наторяват и "орат" почвата под нея. Последното става по най-внимателния начин, защото издърпват стръковете, въздухът нахлува в празните канали на корените и земята е аерирана. "Това нещо е наблюдавано от Алън Сейвъри, създателят на концепцията за холистично земеделие, разказва Харманджиев и защитава горещо набедените за глобалното затопляне крави. "Ако оставиш животното навън да пасе, твърди той, то намалява глобалното затопляне, защото поддържа много по-дълго време зелена покривка, а зелената покривка абсорбира много повече въглероден двуокис и охлажда - тревата никога не е топла. Само като изореш, става горещо или като сложиш асфалт, бетон, черен покрив, магистрала.... Тревопасните произвеждат хумус."

За птиците разбираме още, че те са "инсектицидите на Господ" - 20%-30% от храната им е трева, останалото са семена, червеи и насекоми. Заради това в клетките тук има и хранилки със суха храна – слънчогледово кюспе пшеница, царевица. Историята им продължава повече от тази на индустриалните пилета - над 90 дни, като през това време те не употребяват химически субстанции, не дишат въздух от климатици, примесен с фекален прах, и спят през цялата нощ вместо за няколко часа, колкото им отпусне програмираното луминисцентно осветление.

Големият деликатес обаче са червеите и хукваме по следите им през ливадите.

Сър Прайз

Фотограф: Цветелина Белутова

При запознанството ни с телето Сър Прайз то е на три дни. Казва се така (surprise от английски значи изненада), защото всички мислели, че майка му е ялова. "Онзи ден идвам тук и гледам някакво теле бозае от Арапка, смее се Харманджиев. "Ай, какво тъпо теле! Объркало си майката с някаква суха крава. И в този момент виждам как плацентата й виси от дупето. Виж му пъпната връв!" Освен че е ентусиазиран да ни покаже всичко до последния детайл, Харманджиев назовава нещата с истинските им имена. Не използва евфемизми и изговаря ясно и високо неудобните думи, вместо да ги описва завоалирано, с което ни поставя здраво на земята, а често и под нея. Разказва, че мечтаел да има мъжко теле от Арапка, защото тя е най-старата му крава. Показва ни Найденка, Марта, Примера и отсича: "Моите крави са за лайна." Такаа. Целта е почвата да се натори, за да се създадат пластове органична материя, която е доказано най-плодовита. Единственият проблем са паразитите, но природата е измислила всичко, така че ние просто повтаряме след нея - щом мухите снесат яйцата си на топло и влажно, до 48 часа се излюпват ларви, които за няколко дни стават какавиди. "Ето, показва Харманджиев и бърка с голи ръце в един пример, виж това как цялото е надупчено. Вътре има яйца и след два-три дена ще тръгнат червеите. Кокошката знае и чака кога да го изтърбуши."

За да няма напаст от мухи, кокошките се местят с мобилния курник след кравите в определено време, разравят спомените от менюто на чифтокопитните, инкорпорират ги в почвата до съвършенство и живеят здрави, сити и доволни. Така се произвеждат пасищните яйца.

Обратно при кравите забелязваме колко големи носове имат: "Знаеш какво обоняние има кучето, напомня Храманджиев, а виж колко по-голям е носът на кравата. Тя минава и души тревата, която иска, и с абсолютно хирургическа точност яде първо това, което й харесва. Ако мислиш, че кара наред като косачка - не." За да не пасат избирателно, се препоръчва заграждането на по-малки квадратни падоци.

"Има един французин, продължава Харманджиев, Андре Воазен, който е много голям теоретик на управлението на пасището. Той казва, че кравата яде с пет усти - четири копита, които утъпкват, и една уста." Колкото по-малко тъпчат, толкова повече трева има за търбуха им.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Мобилен курник"