Борис Георгиев, собственик на адвокатска кантора, София - Виена
Любимият ми професор имаше невероятно чувство за хумор. Няма да забравя как веднъж ми зададе въпрос по такъв ироничен начин, че просто не успях да се сдържа и прихнах да се смея като всички останали. А той със строг и достолепен поглед ми каза: колега, посмейте се, успокойте се и да продължаваме по същество... Той самият никога не се смееше и не се правеше на палячо. Умееше по невероятен начин да вкарва във всички свои лекции много тънки нотки на сарказъм, ирония или пародия, които не всеки долавяше. Никога не съм харесвал особено наказателното право, но никога няма да забравя и лекциите по криминалистика. Какво преживяване! Все едно четем криминален роман, и то доста по-интересен от това, което ни предлага Холивуд. Професорът ни подготвяше съвсем реални казуси и ги разиграваше като постановка. Трябваше много да внимаваме да следим нишката на лекцията и да преценяваме кое е важно и кое не. Съвсем като в истинския живот...
Заминах да уча в Германия основно защото през 1999 г. ситуацията в България не беше много обещаваща. Родителите ми настояваха да следвам в чужбина, аз пък исках да се науча да се оправям сам с живота. В Германия студентите по право имат много свободна учебна програма - няма задължителни лекции и всеки може да си взима изпитите, когато му е удобно. Това обаче изисква и голяма лична дисциплина, която малко хора притежават на 18-20 години. И до ден днешен, като имам някакъв срок за определена работа, сядам на бюрото си и си спомням как по време на следването се научих да изключвам всичко друго от съзнанието си, за да съм изцяло фокусиран върху работата пред мен. През годините учих в Германия, Испания и Австрия. Впечатленията и преживяванията ми на различните места ме обогатяваха и помагаха да изградя ясна представа как и къде искам да живея своя си живот. Но най-важната функция на университета е да те събере с хора от цял свят, които малко или много са на твоето ниво, с подобни интереси и ценности. Това е много по-силно изразено, отколкото в училище например или дори в работата. Така университетът ти създава едно естествено обкръжение от потенциални приятели за цял живот, което просто трябва да използваш по възможно най-добрия начин. Ако днес мога да избирам, бих учил същото, но на други места, или по-скоро на повече места и със сигурност за по-дълго!
Евгения Пеева, директор на неправителствената организация "Заедно в час", София
Ето една забавна поука - смисълът на университета е във всичко друго, но не и дипломата (макар тя най-много да впечатлява). В "Харвард" създадох невероятно интересни и полезни приятелства, докоснах се до блестящи умове, бях провокирана да преоткрия себе си - и в академичен, и в личен план, бях стимулирана да се целя нависоко и да си покажа, че мога да се равнявам с останалите невероятни хора в университета, което в крайна сметка ми даде вътрешна увереност. Също така разбрах, че САЩ не е моето място за живеене. С една дума: трансформация.
Завърших Американския колеж в София. Избрах "Харвард" в Бостън, "най-европейският американски град". Кандидатствах. Приеха ме. Нямах никакви съмнения, че това е мястото. Най-много ценя своя университет заради неограничените възможности. В "Харвард" можеш да се докоснеш до почти всякакъв вид знание. За човек, който обича да прави различни неща, по възможност по едно и също време, това е рай. Пътуването и живеенето в различна страна и култура (а по време на следването успях да попътувам из Азия, Южна Америка и Западна Европа) ми отвори очите за това, че едно и също нещо може да бъде оценено и недооценено. В тази връзка в България все се оплакваме колко сме зле, а всъщност имаме много неща, за които би трябвало да се радваме и върху които можем да надграждаме.
До много важно прозрение стигнах по време на курс, който не очаквах да ме впечатли - макроикономика. Филип Агион е невероятен професор и консултант на правителства. В неговия курс разбрах, че човешкият капитал (т.е. образованието и уменията на хората) е ключовият фактор, който движи растежа на една икономика и върху който можем да влияем директно. Преведено на езика на българската реалност, чудесно е да имаме външни инвеститори, магистрали и инфраструктура, но ако нямаме обучени хора, които да могат да работят с тях и да ги използват, за никъде не сме.
От любимия ми професор, който преподаваше теория на лидерството, пък научих, че най-добрият начин да мотивираш учениците си е да им дадеш кредит на доверие, че те сами могат да достигнат до "истината", а ти просто трябва да координираш отстрани процеса. От университета си взех завинаги способност да взимам решения по сложни казуси, проактивност и мрежа от контакти по цял свят.
Развих умения за управление на проекти, за работа с други хора, за самоорганизация, за ефективна комуникация и за постоянно търсене на нови възможности. Специалността ми ми даде възможност съществено да разширя общата си култура в икономика, политология, социална теория. Признавам си, че много от чисто теоретичните и фактологични знания днес ми убягват, но затова пък знам къде да ги намеря, когато ми потрябват. Не работя конкретно по специалността си, но и това никога не ми е било цел. Хубавото на международните компании, в каквато и аз започнах работа след завършването си, е, че не те избират по техническо знание, а по способността ти да мислиш и да учиш бързо. Специализираното знание се придобива в процеса на работата.
Преди година и половина създадох организацията
"Заедно в час", най-смисленото нещо, което някога съм правила! И сега, макар и да живея в България, ако бях на 18 години бих избрала същото. Единственото, което бих променила, още преди да стъпя на територията на "Харвард", е да изчета всичката възможна информация за курсове, програми, извънкласни дейности и да се опитам още по-целенасочено да използвам възможностите за развитие там.
LinkedIn
Twitter
Email
Facebook
Зарче
Към мобилната версия на сайта
. Уеб разработка Икономедиа. Дизайн на Икономедиа и
-31 +97
Скучно и едностранчиво. Дайте думата и на друга "категория" -тръгналите от български университет и минали през чужди. Уверявам ви, че ще има много изненади - защото в тези мнения тук такива няма.
-19 +96
До коментар [#1] от "Мария":
Съгласен. Няма лошо, че представяте млади успели и симпатични българи, но ми се струва, че тяхният успех е по-скоро изключение на общия фон в България. Ще е интересно да се чуят гласове на "средностистически" млади хора минали през системата на висше образование в страната и останали да градят живота си тук.
-38 +64
Мдам, малко клише са тези тук :)...бла-бла учих в Харвард, бла-бла работих в голяма корпорация, щото този/тази който ме нае там и той учил едно време в Харвард, бла-бла срещнах големи умове.
Лошо няма, ама такива убиват прогреса - поради това Хюлет Пакард или Интел например потъват, за сметка на ТСМС или Самсунг, щото китайците/корейците/японци
-16 +74
Толкова много злоба и завист...бла-бла, то нали в Харвард от българи не можеш да се разминеш, който не е решил да кандидатства не е влязъл, като Лесото...Забележете, че някои от абсолвентите живеят в България, едната дори казва, това, което твърдите, че го няма- човешкият капитал е най-важен. А във връзките в САЩ няма нищо лошо, всеки го ползва, в повечето случай след като се убеди, че наистина става за позицията и това дава основание да се използват контактите. И в България ли е така? Риторичен въпрос задавам, разбира се.А какво ли биха казали българските абсолвенти? За 5 години бях на една лекция, голяма загуба... Живи и здрави!
-21 +15
аз пък признавам само един "професионалист" - Жан-Пол Белмондо ;-) И музиката е ... убийствена... И, да, много професионално е да се усмихнеш и да минеш за успял - ама в к'во - измислили са нов микропроцесор ли? или лекарство някакво? или са спасили живот? Мечти ;-)
-15 +49
Прекрасна статия, много позитивно настроена.. а пък мислите на
Евгения Пеева са истинско удоволствие да ги четеш и проумееш.
Хубаво е , че има и такива хора в България...
-12 +33
До коментар [#3] от "mirohero":
"Лошо няма, ама такива убиват прогреса" - значи ако си учил в престижен университет, според теб, не можеш да измислиш нищо ново и оригинално, така ли да разбираме желязната ти логика? Аааа, ясно, аз се чудех защо толкова хора се натискат да учат в Пернишкия университет! :)
-13 +19
До коментар [#2] от "zumz":
Хайде хайде - ти би ли прочел статия в Капитал, в която представят програмисти-геймъри или пиар-консултанти? Или продавачи на битова електроника? Може би, ако имаха някаква страхотна идея. Но такива хора има навсякъде около нас, а тези тук не ги срещаш всеки ден.
-5 +55
До коментар [#7] от "kkozarev":
Просто отбелязвам, че акцентирането върху престижно учебно заведение и евентуално концентрацията на кадри от подобни в една корпорация, например завършили Айви лигата, на практика води до еднообразие, а не разнообразие от таланти. Отделно лично моето и много субективно мнение, е че подобни личности са по-заети с персоналната си кариера и материален успех, отколкото с реализирането на някакви нови идеи - от които една корпорация , особено технологична, би имала най-голяма изгода. Не казвам, че подобни хора са неспособни или не-талантливи, просто те имат възможности, дадени им от престижа, да печелят пари и е по-логично да използват тези възможности, а не да експериментират с безпарични идеи, които може или не може да имат някакъв потенциал. Просто един вид парадокс.
-1 +61
До коментар [#8] от "kkozarev":
Мдам, възприятието е нещо относително. Аз например срещам хора, като в тази статия всеки ден, а откровените самоуки таланти са рядкост наоколо. Корпорациите буквално са готови да убиват за генетично родените таланти. В Силиконовата долина съм, мисля че имам специфичен поглед върхи нещата. И след като споменаваш :), имам приятели програмисти-геймъри и маркетинг и пиар-геймъри например. Не са завършили Харвард. Даже повечето от финансовите менажери, които се занимават с ейнджъл капитал и сливания, листвания и прочие наоколо, не са завършили Харвард :). Виж, средното ниво мениджмънт в Интел и Хюлет Пакард например са все индийци от Харвард или Станфорд, които идея си нямат от електроника, нито имат и талант да разбират от електроника, за разлика от Самсунг, Марвъл или Куалком - в резултат виждам как липсата им на визия закопава компаниите, в които работят.
-9 +36
Аз пък искам да благодаря на всички интервюирани за откровеността и естествеността. А те се дължат именно на широтата на кръгозора им, и на възможността, която са получили (всички го споменават!) да развият потенциала си, да повярват в себе си.
Именно това липсва кризисно на нашето образование. В университета се усвоява инструментариума за аналитично мислене, а не някакъв обем знания. И какво значи, че не били изобретили нещо си?! Тук говорим за качество на човешкия потенциал, и ако това качество се натрупва и мултиплицира, би се променил климата, отношенията, възможностите за бизнес, качеството на живот, ако щете.
Но прочетох нещо, което бих искала повече да се разясни. Какво значи, че "непрекъснато ти се натяква, че не си американец"? Наистина ли става дума за дискриминация, както и други съм чувала да твърдят?
_____
Ах, мой мили Августин...-1 +65
До коментар [#11] от "Avgustina":
Да, става дума за прикрита дискриминация.
Образователната ИНДУСТРИЯ в САЩ е по-размер веднага след военната, фармацевтичната, медицинската, ипотечната - т.е. някъде около пето, шесто място. Вече не е постижение и изключение да си образован, а е по- скоро въпрос или на семейно богатство, или на затъване в заеми. Балонът на образователните заеми надмина кредитните карти и е от ранга на ипотечния, но тишината в тази област проблеми е енигматична :).
Затова е тъжния факт на отношението към чуждестранните студенти в САЩ като на към дойни крави, като асоциациите на всички заинтересовани професии в страната изключително внимават след дипломиране тези хора да нямат лесна възможност да останат в Щатите и да конкурират/подбиват пазара на т.нар. професионален труд (т.е. адвокати, лекари, финансисти).
От друга страна големите частни университети имат нужда от голяма диференциация, за да поддържат мрежа от контакти и известност на световно ниво - това по-различни начини максимизира паричните приходи към тях впоследствие. Така освен една ядка от клуба на свръх богатите наследници, съществува място и за амбициозни умни деца, а последните години около 60% от местата са за чуждестранни студенти...глобализация на бизнеса.
Та така, образователната атмосфера е не така прозаично-академична, както може би Вие очаквате - нещо, което интервюираната...
Прочитане на целия коментар Александра най-точно е описала, струва ми се.
+25
Става дума не непременно за дискриминация на лично човешко ниво, а за целенасочена държавна политика. След събитията на 11-ти септември се приеха много закони, както и вътрешни правила на отделни държавни агенции, които по всякакъв начин ограничават достъпа на чужденци до работни места в много и различни видове организации. През 2006-та получих оферта за работа в престижна институция, която се занимава с пенсионно осигуряване. На интервюто не ме бяха питали имам ли американско гражданство, а само дали имам разрешение за работа в САЩ. В последствие обаче се разбра, че организацията има ново правило, според което могат да бъдат наемани, дори само на стаж, само "родени американски граждани или натурализирани граждани на Канада." Тоест, ако си се родил извън САЩ или Канада, дори в един момент да вземеш гражданство, просто не можеш да работиш там и толкова.
През 1990-те години не е било така, доколкото съм чувала, но сега много неща: стипендии, стажове, студентски заеми, всякакви възможности за реализация са все по малко достъпни за чужденци.
-5 +41
Чакаме втора част, където младите професионалисти са учили в университети само в България и изненада - са на световно ниво в бранша си без значение дали са още в България или навсякъде по света...
Има и такива, не са и малко, проблем е на университетите, че не подържат никаква връзка с възпитаниците си... Защото и тея неща се взимат при изчисляването на класациите, където нашите уни-та ги няма... А не са толкова лоши... Според мен по-скоро средните училища им докарват неподготвени хора...
-6 +20
Несполучливо решение на фото-редактора - защо на половината интервюирани главите са им отрязани през челото, а другите - в някакви кръгове? Оригинално? По-добре щеше фото-редактора да не се опитва да бъде изобретателен, а да публикува нормални, анфас портрети.
-1 +5
До коментар [#3] от "mirohero":
подкрепям...
-10 +58
Похвално е Капитал да се опитат да покажат поне частица от т. нар. "успели българи".
Но тук не им се е получило! Представените са просто една частица от милиони такива! Бих казал, дори много под средното световно ниво.
Факт е, че всички са представители на професии на "надстройката" - т.е. ако в настоящия момент "изчезнат", никой няма да пострада и дори да разбере!
Пожелавам им успех, но в техния живот никога няма да има сензации!. Могат да се само-преценят като успешни, но това няма да има измерения, по-големи от техните собствени разбирания, най-много на семействата им! Да сте чули до сега за световни постижения от адвокат или финансов консултант (освен някой зрелищен банкрут!)?
Крещяща е липсата на специалисти в природните науки, математиката, инженерните специалности!
И докато се захласваме по успехите на артисти, музиканти, политолози и адвокати, ще останем без лекари, учители, инженери.. и така в спирала надолу....
_____
Не се чудете защо децата Ви избират терминал-2! Проявихте невероятно чувство за хумор, гласувайки: за Волен, за комунистите и 49% чакащи марсианците! Аферим!+31
хубава статия....донякъде има нещо вярно, че хубавото на университета е, че се запознаваш с много различно култури...в Германия поне, това се дължи обаче и на факта, че с чужденците имаш много по-общи неща отколкото с немците и самите чужденци са много по-отворени за нови контакти. Също така поне в университетите са малко специалностите, където получаваш напълно приложими знания...по-скоро се учиш на начин на работа и мислене, целият мироглед се променя.
И колкото и хубави да звучат историите горе, не е за подценяване и факта, че нещата изобщо не се случват така лесно, особено като си чужденец...Изпитите определено не се взимат само е ходенето на една-две лекции със симпатични професори...
_____
Fortuna favet fortibus!-4 +38
До коментар [#12] от "mirohero":
До коментар [#13] от "agrashkina":
Благодаря ви за отговорите "от кухнята", дето се казва. На моя син предстои заминаване в Дания, за да учи. Избрали сме гъвкава система - 2-годишен курс ЕйПи (академик профешънъл) - дава ти знания за работа по специалността, след което надгражда 1,5 към бакалавър, и после - ако имаш желание - 2 години магистър (споменавам го за информация, сферата, която си е избрал се развива толкова динамично, че нещата се учат постоянно и се развиваш в крайна сметка сам). Избрахме датски университет, тъй като ни харесаха ориентираните към бизнеса специалности абсолютно прагматичния подход. И от двата университета, към които кандидатства интервютата бяха по скайп (предишно години били идвали в България, но защо да се харчат пари в тези времена? :)). Писмото, с което го приеха беше с прикачени файлове с пълна информация за всичко, за което трябва да се погрижим. Приемането в български ВУЗ е със сигурност много по-трудно (на него му поискаха академична справка, Тойфел, две препоръки от преподаватели); за приятно (имам предвид административната страна) няма какво да говорим. Накрая писмото завършваше с емотикон усмивка...
На мен ми е омръзнало от параграф 22 постоянно, затова реших че на всяка цена той трябва да замине - нека види свят, да учи, пътува, да разшири кръгозора си....
Прочитане на целия коментар Не го пращам, за да учи до докторска степен и да стане нобелов лауреат. Усещането за смисъл, за радост от това, което вършиш - те са важни.
_____
Ах, мой мили Августин...-1 +27
До коментар [#19] от "Avgustina":
Малък съвет, без да Ви ангажирам с него:
Поставете в същото "уравнение" висока степен на лична отговорност и организираност, плюс добра и много обективна преценка на възможностите за бъдеща реализация, за да не останете разочаровани в бъдеще!
Не се захласвайте по организационните улеснения!
_____
Не се чудете защо децата Ви избират терминал-2! Проявихте невероятно чувство за хумор, гласувайки: за Волен, за комунистите и 49% чакащи марсианците! Аферим!-6 +64
Почти не съм видял не-успял българин в Западна Европа. Неуспелите обикновено се връщат към родината след 1-2 семестъра, най-късно след бакалъвъра.
Имаме изключителен талант за оцеляване във враждебна и сложна обстановка и амбиция и целеустременост на която могат да завидят и азиатци.
_____
"People should not be afraid of their government. Governments should be afraid of their people."-2 +12
Несполучлив
Определено много странно решение!
Дизайна е като за надгробна плоча! По-поносимо щеше да е на сърца или ромбове:)
-6 +34
Супер е да учиш на друго място, но за всяко нещо искат пари. БГ университетите са много зле, но колкото и желание да имаш... няма как да стане без пари. Сега съм студент, на 22 и ща, не ща - сам се издържам и да работя, и да уча. Искам доста да посещавам разни курсове, да си взема сертификат по английски, да си работя по специалноста... но просто няма как да стане ако нямаш солидно финансово рамо.
-1 +12
Усещането за смисъл, за радост от това, което вършиш - те са важни. - цитат на коментар #19 от “Avgustina”
++++++++++++++++++++++++++++++++++++
_____
Chad-7 +20
Супер е да учиш на друго място, но за всяко нещо искат пари. БГ университетите са много зле, но колкото и желание да имаш... няма как да стане без пари. Сега съм студент, на 22 и ща, не ща - сам се издържам и да работя, и да уча. Искам доста да посещавам разни курсове, да си взема сертификат по английски, да си работя по специалноста... но просто няма как да стане ако нямаш солидно финансово рамо. - цитат на коментар #23 от “Scaramouche”
Е какво им е на университетите? Тва са некви мантри, дето се втълпяват на хората и удобно служат за оправдание на студентите за собствените им липсва на мотивация, амбиция и доволните нива на мързел и чалгизация...
Не са ни зле университетите, зле са студентите. Университетът е място, където срещаш хора и развиваш контакти. Това, че студентите в България се смачкват от алкохол и чалга си е техен избор, може и да не е толко лош стига да си развиеш добра мрежа.
Вината на университетите е слабата цедка и лесното изкарване...
Всички сме работили, докато сме учили, споко... Само че сега ви е лесно, имате почасово работа, имате кол центрове, има работа. На времето тея неща ги нямаше - само през деня и всеки ден... Не почва света с вас, горе главите, по-ведро, оценявайте това, което имате, а предните не са имали -...
Прочитане на целия коментар интернет, липса на визи, нискотарифни самолети и т.н., и т.н.
-15 +8
Най- добрата сататия в Капитал за сега :)
+16
Така се прави бизнес по азиатски. С още по-добро око гледат на новопостъпилите, ако са азиатци и владеят японски/корейски/мандарин :), но никой не споменава за расизъм, разбира се :):) - цитат на коментар #3 от “mirohero”
Принципно си прав в констатациите, но не и в причинно следствение връзки. Азиатците успяват, защото са като навити пружинки без почивка, за разлика от разглезения продукт на западната цивилизация, който има хляб, масълце и шунка и без да е надработил и надучил съгражданите, съседите и конкурентите си. Да си обясняваме моментната бизнес карта на света ( Китай/Азия - Европа- САЩ) с кадрите на Харвард пък хептен не бива:)
Статията е едностранчива, но пък приятна.
Преди седмица бях в Студентски град за пръв път от 6-7 години, купонът тече, народът лочи кафета и уискита, демонстрира щедро тен и изящно оформени gluteus maximus, така че предполагам е било трудно за Капиталци да намерят интересни лица, продукт само и единствено на българското висше образование, които да имат какво да кажат.
+13
До коментар [#27] от "Рокси":
Ооо, повярвай ми, азиатците не са по-малко мързеливи от който и да е друг народ :). Трябва само да ги опознаеш. Изключително алчни са обаче, което е много силна мотивация.
-1 +7
До коментар [#27] от "Рокси":
Чудно, защо толкова много народ си въобразява, че когато една икономика държи огромната част от населението си в мизерия и в брутална експлоатация - това прави икономиката печеливша?!!! Такова нещо го няма никъде другаде, свен в по-голямата част от Африка (главно Сомалия, Конго, Централна Африканска Република, Зимбабве, Чад...). Засега не въдял подобна агриканска (или произволна друга) държава да е просперирала икономически по подобен начин, камо ли пък като пазарна икономика, където ролята на потреблението е от най-водещите фактори.
_____
http://polit-analizi.blogspot.com/+9
До коментар [#28] от "mirohero":
така си е.
повечето китайци, които познавам са: МВА (married but available) и BMW (business, money, women)... горе-долу с това се изчерпват техните убеждения :)
_____
Наследството на Борн: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1997/01/27/998516_nasledstvoto_na_jan/-1 +9
До коментар [#23] от "Scaramouche":
От сърце Ви пожелавам успех! Бъдете упорит и вярвайте в себе си!
До коментар [#20] от "The Core":
Приемам съвета Ви. Но ако в живота липсва искра, цели или самозаблуждение, както го наричате, какъв е смисълът тогава?
Иронично да убиваме всичко живо, което мърда в нас или в другите?
_____
Ах, мой мили Августин...+17
До коментар [#21] от "NPaine":
Даа...така е. Адаптивните възможности на българите в чужбина са доказани. Но си остават имигранти.
+11
Тук дебатът е кривнал в различни посоки, все интересни. Мен обаче продължава да ме вълнува темата от заглавието "какво научих в университета" - в чуждия, но и в нашия...
+10
"Научих и разни практични неща - например мога да отварям бирени бутилки със запалка."
Ихуууу, супер! :))
-7 +27
Доста повърхностни интервюта и снобски отговори. Сред младите българи има много по-интелигентни и най-вече с по-широк набор от човешки ценности. Няма нужда да свеждаме успеха до "завърших биология, а работя в инвестиционнен фонд" или да се правим на редки птици: "След Харвард основах организация в България Заедно в час", с малката подробност напълно финансирана с американски пари.
От Капитал можехте да намерите поне един двама с принос в нещо по-съществено, от това, че са си намерили работа в някоя американска агенция.
-1 +8
Ооо, повярвай ми, азиатците не са по-малко мързеливи от който и да е друг народ :). Трябва само да ги опознаеш. Изключително алчни са обаче, което е много силна мотивация. - цитат на коментар #28 от “mirohero”
Не съм рекла, че не са мързеливи ( изобщо не вярвам, че мързелът е национално обусловен). По скоро смятам, че Ханс или Джон ще си живеят достатъчно добре и ако са предпоследни по успех в класа и подрязват храсти, докато китаецът ще живее добре само ако изплува от милиардното блато ( огромна част от което живее с под 2 долара на ден, в райони масово заразени със СПИН и да не продължавам ). Почти същото като източноевропееца, който избира между мизерията у дома или здравото учене и бачкане в някоя бяла страна:)
-2 +13
Винаги ми е била чудна дефиницията на успели българи - като гледам статията това са хора, учили в чужбина и останали на работа там. Няма лошо, може би дори е дефиниция на реализиран, но със сигурност не и на нещо много повече.
Въпреки, че сигурно аз ще съм последният, който да агитира срещу университетит, по-долу пускам нещо интересно относто образованието - това е списък на милиардерите, които са отпаднали от университети - топ 3 са Бил Гейтс, Цукърбърг и Стив Джобс :)
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_college_dropo
+9
Дипломите са само началото.
-2 +6
До редакцията на "Капитал".
Може ли да попитате " девет млади професионалисти кое е най-важното, което са научили в университета" ,но учили и работещи в България. По долу Ви изпращам списък с всички български университети.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D1
+18
Да възможен е и другия вариант, да завършиш в България и да имаш добра реализация в друга държава. Завържих НБУ, сега работя в неправителствена организация в Ирландия.
Университетите ни не са толкова зле, колкото някои хора се опитват да ги изкарат, но повечето студентите са демотивирани без никаква перспектива и учещи, за да имат диплома и това е. От 100 човека поток, 10 четат и се интересуват от повече информация. Останалите 90 ти се смеят, защото искаш да знаеш и предпочиташ да разбереш за какво става дума, а не да препишеш.
-1 +15
Един мой роднина завърши политология в Софийският много умно момче - сега бачка по стоежите ... за какво му е диплома ...
бла бла завърших политология бля бля а кой те издържаше?!
Университета особено във всички тези цитирани специалности и места са просто с парите на богатите родители закупуване на предно място в обществената йерархия, пресъздаване на наследствената йерархия в обществото ... защо не дадохте един математик, физик или химик, или някой електронен инженер ... така де те не са ръководни кадри ... на кой му пука за "сдуханите" учени и още по "сдуханите" програмисти.
Аз като завърших информатика в Софийският съм супер недоволен, реално после всичко си научих сам и сега си уча каквото ми е интересно.
-1 +8
Да си продължа мисълта Университет за Бедните и Университет за Богатите - Факт Богатите няма значение каква боза ще учат те излизат като хора от сой. А бедните от университета на бедните ще са си бачкатори за богатите, дипломата е нещо като документ за "благороднически" произход т.е отрочето е средно-умно за съотв. място в управленската йерархия. А бедните или са самоуки (както са половината ми колеги програмисти) или от бедни и почте-безполезни университети.
+1
До коментар [#40] от "sunrise_":
Даже е много възможен.
-1 +11
Най ми хареса Александра Грашкина, адвокатът от Бостън, особено с последния си параграф:
"Да, бих го направила отново, но бих могла да мина и без постоянното напомняне, че не съм американка. Не е вярно, че нещата, които те дразнят, те правят по-силен. Правят те най-вече по-циничен. За съжаление това се случи и с мен. Затова, ако бях на 18 години сега, най-вероятно щях да избера същата специалност, но в България. Сигурна съм, че щях да бъда също толкова щастлива. Но всъщност, както се пее в една кънтри песен: "Мечтая и сега да не знаех нещата, които не знаех тогава."
-1 +15
Понеже има някаква неяснота относно това как се издържа човек, когато е на пълна стипендия в американски университет, искам да обясня, че, в моя случай, стипендията включваше стая в общежитие, хранене в стола (21 яденета на седмица) и един двупосочен билет до родината всяка година. Освен това получавах и по $50 на месец "джобни пари", които отиваха за паста за зъби и за кино. :) Имах право да работя до 20 часа на седмица в рамките на университета (например в стола, в библиотеката, като асистент на някой професор и т.н.), за което ми плащаха, в зависимост от работата, някъде от $8 до $15 на час. От заплащането се отдържат около 12% данъци (съвсем грубо казано). Сега като си спомня ми е весело, защото повечето хора, които познавам, не са работили по 20 часа седмично през студентските си години, но и сред тях битува идеята, че да учиш в чужбина е някаква шестица от тотото...Друг аспект на стипеднията беше всеки семестър ваучър за университетската книжарница, с който можеше да си купиш учебници, защото много от тях са по $100 и повече.
+7
Хубава статия, но трябваше наистина да има и поне един възпитаник на български университет. Иначе, ако се съсредоточим върху завършилите в чужбина, лично на мен би ми било интересно да прочета статия за онези българи (вече има много такива), които са завършили реномирани университети в чужбина и са се върнали да работят в България. Интересно е да се види как тези хора използват наученото, опита си за да се реализират у нас, както и да се опитат да направят сравнение между различните "реалности", които са видели.
+11
За мен беше интересно и приятно да чета интервютата. Възпитаници на български университети сме ние и хората наоколо. Не мисля, че героите от тези интервюта се чувстват или държат като избранници. Останах с впечатлението, че едни от най-запомнящите се персонажи в елитните американски университети са професорите (предимно дами) по испански;)
_____
“The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Stephen Hawking-4 +5
Преди няколко години записах магистратура в Софийския университет. По това време мой колега напусна за да запише аналогична магистратура в Швеция. Сравнихме конспектите - материала е много сходен, книгите, по които се учи, се припокриват. Питах - защо като ги водят и до теб отиваш в Швеция? С какво онзи университет те привлече?
Отговорът беше: Щото тук ме пускат и без да уча, и аз се възползвам. А там ще ме накарат да уча.
Е, аз съм изключително доволна от наученото тук. Но да, яд ме е, че университетите позволяват на всички да завършват! Така свалят цената на дипломата, която някои хора наистина са изкарали с много четене и учене! Все пак съм оптимист. И не смятам, че "на Запад" от университетските чешми тече мед и мляко...
+6
До коментар [#1] от "Мария":
Разбира се че ще е едностранна и скучна. Такива са всички истории за успели хора. Под "успели" нямам предвид богати или с успешна кариера, а такива, които са на чисто със себе си. За това не трябва да имаш диплома от чуждестранен университет, и затова статията изглежда едностранчива. Тя не е, просто е снобарска. Лошо няма, все пак всички ние в момента четем най-снобарския вестник в България. Статията ми хареса, защото ми даде известен вътрешен поглед върху начина на живот, докато учиш в чужбина.
Аз никога не съм учил в чужбина, и най-голямото предимство от българския ми университет е, че излязох от там като табула раза. Има доста голяма истина в това, че нещата които си струва да се знаят, не могат да ти бъдат преподадени.
-1 +4
До коментар [#49] от "zmey_gorqnin":
Моето разочарование е заради университетите ми, един български и два чужди. Губим, когато под- и надценяваме и едните, и другите, а това е видно и от коментарите. Сигурна съм, че "Капитал" ще се поправят в бъдеще, допълвайки картината.
-1 +1
Напълно съм съгласен с коментара 48.
преглед на коментар
Нов Коментар