Крис Шарма е на върха във вертикалния свят на професионалните катерачи. Той е от новото поколение, които започват да се катерят по стените и продължават по скалите. Шарма се изкачва от дванадесетгодишен, когато майка му го завежда в салона. На 14 години се издига нагоре с първата си национална титла. Повечето хора тогава започват да го наричат дете-чудо, но той остава равнодушен към славата и всички следващи световни титли, за да продължи със стабилни движения хоризонтално - в различни посоки на планетата, и отвесно - по уж невъзможните й височини.

Първото му посещение в България беше през март тази година. Веднага след това се разнесе мълва, че Крис Шарма иска да е рекламно лице на българска фирма. При второто му посещение през юни сътрудничеството вече е официално и той твърди: "Walltopia е един от най-големите производители на стени за катерене в света, а аз, колкото и да е странно да го кажа, съм най-известният катерач в света. Има огромен потенциал в това да се съберем и да продължим да растем заедно." Сега той е на 30 години, има куче и живее в Испания с приятелката си Дейла Одежа. Стреми се да е "малко мистериозен": "Искам да се развълнувате, когато ме видите, а не да ме виждате твърде често." Успяваме да се вклиним в програмата му между срещите във фабриката и обиколките на Арбанаси и, да, вълнуваме се, но и той е въодушевен: "Била ли си в пещерата в Карлуково?" Не. "Наистина е много специална. Ето..." Прескачаме любезното запознанство и се спускаме директно в снимките на телефона му. "Невероятна е, а?" Истината е, че ръцете му са далеч по-интересни от снимките – с дълги пръсти, суха кожа и десетки малки рани по тях, но все пак едни от най-здравите ръце в света.

Голяма част от маршрутите на Крис Шарма носят вдъхновяващи имена: Necessary Evil ("Необходимо зло"), The Mandala ("Мандалата"), Realization ("Реализация"), Witness the Fitness ("Доказателство за здравина"), Dreamcatcher ("Ловец на сънища"), Jumbo Love ("Слонска любов"). Едно от значенията на собствената му фамилия е "добра съдба". Името е често срещано в Индия и родителите му го приемат като ученици на монаха Баба Хари Дас, който не е проговарял от 1952 г. А Шарма е роден в Санта Круз, САЩ, учи в центъра Mount Madonna и част от образованието му включва йога и аюрведична медицина.

Фотограф: Владимир Пеков

Какъв е най-важният урок, който научихте в детството си? Помните ли първия си маршрут?
Бях съвсем обикновено дете, не особено талантлив в училище или в друг спорт, но открих катеренето и то беше съвсем естествено за мен.Майка ми ме заведе в зала за катерене и бях много щастлив да намеря нещо, което обичам толкова силно. Най-важният урок – не знам... Наистина ми е важно да не се вземам прекалено на сериозно. Когато има толкова много хора, които ти казват "ти си най-добрият, ти си най-добрият", трябва да си здраво стъпил на земята.

Сериозно? Искате да сте на земята?
Сещаш се, да си наистина себе си. Хубаво, нека хората говорят така, но аз няма да им вярвам, защото мисля, че е добре да си смирен човек. Може и да имам силни пръсти, но това не ме прави по-добър от когото и да било друг. Според мен този начин на мислене помага да бъдеш успешен.

Какво означава успехът за вас?
Всеки има различна философия за това, но за мен е по-важно да бъда себе си и да не обръщам голямо внимание на целия този шум, да се държа естествено. Когато си естествен, всичко се случва както трябва. На това мисля, че дължа успеха си – че съм естествен и имам възможността да се срещам с много други хора. Просто трябва да си спокоен и да си вършиш работата. Мисля, че за мен успехът е да разберем потенциала си като човешки същества. Каквото и да правим, да е по най-добрия начин – не е задължително да победиш, да биеш някого, а да осъзнаеш собствения си потенциал.

Кое определяте като най-високото си постижение?
Някои от изкачванията, които са ми стрували доста работа. Нещата не стават много лесно и намирам това за особено удовлетворяващо в катеренето. Ако искаш да развиеш целия си потенциал, трябва да се изкатериш на най-трудното възможно място. Разбира се, аз съм изкачвал най-трудните места в света, но за някои от тях не съм бил сигурен, че ще се справя и съм се бутал напред, за да открия, че съм способен – това е удовлетворяващото.

Фотограф: Владимир Пеков

Как се мотивирате? Какво правите, когато не знаете накъде да отидете, къде да стъпите, за какво да се хванете?
Просто опитваш. Не трябва да се страхуваш, че ще се провалиш. Понякога има моменти, в които трябва да избираш, и е естествено да се опитваш да вземеш най-доброто решение. Трябва да вложиш максималните усилия и да опиташ. Ако не става и разбереш, че не става, опитваш нещо друго, но ако не пробваш, никога няма да разбереш какво е възможно. Мисля, че най-важното нещо е да опиташ шанса си и да видиш какво ще се случи.
Всеки път се стремя да постигна целта и да се изкача, но после търся следващото място и процесът е безкраен. Истинската енергия в катеренето се влага в процеса, в тежката работа и борбата. Прекарвам 99% от времето в падане и само в 1% успявам, така че успехът е важен, но истинският живот в същината си е процес.

Звучите много философски и често ви определят като "духовен катерач". Така ли се чувствате наистина?
Всички журналисти се опитват да намерят някаква гледна точка, за да ме представят по различен начин. Съзнателно или не, всички те заедно ме описват такъв, какъвто съм. Заедно, а не отделно, защото не можеш да поставиш етикет на някого и да кажеш, че това е истината за него - всеки има толкова много различни страни. Катеренето, различните проекти - всичко това дава смисъл на живота ми, но честно казано, не ми допада много да ме представят като "духовен катерач", защото е като да ме сложат в кутия, а това не ми харесва.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Честите пътувания дават ли ви свобода?"