Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Lightest 2012

76 15 ное 2012, 16:07, 55529 прочитания

Уволниха ме

Шест месеца от живота ми като безработен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация





Име: Виктор Йорданов

Възраст: 31

Образование: магистър по международна търговия от водещия в страната университет

Стипендии и завършени курсове в пет държави в Европа и Близкия изток

                                            Студентски стаж в САЩ

Езици: английски, руски, български, словенски, чешки и арабски

Последна заемана работна позиция: отговарящ за екип от петима души и стажанти

Последно значимо отличие: 2012, социална кампания на годината

*Виктор Йорданов живее в държава на ЕС, официално незасегната от кризата. Някои имена, включително и това на Виктор, са променени.

Докато четяхме историята на Виктор, решихме, че би било полезно да поканим за коментар специалист по човешки ресурси и психолог. Изборът беше лесен. С удоволствие и благодарност ви представяме:

Златина Кушкиева

Уважавано име в сферата на управлението и развитието на човешките ресурси. Преди да се присъедини към групата на "Адеко" (точната позиция е директор услуги за развитие на човешкия капитал в Lee Hecht Harrison), Златина се е грижила за човешките ресурси и подобряването на бизнес процесите в международна компания. Сертифициран Senior Professional in Human Resources (SPHR) от американския HR Certification Institute.
Цветелина Йосифова

Основател и председател на съвета на директорите на Центъра за култура и дебат "Червената къща". В CV-то й има много наука и изкуство, обилно посипани с "психо". Най-сложното, което трябва да запомним, е, че тя е психотерапевт и психодрама терапевт. За децата от домовете, с които работи, и за студентите от магистърската програма "Артистични психо-социални практики" към НБУ тя е просто Цвети.

Още по темата

Германия, чиста приказка

Няколко примера за това как най-силната икономика в Европа се грижи за хората, останали без работа

15 ное 2012


(Бел. ред. - За да не нарушим целостта на текста, решихме да оставим разказа на Виктор в оригиналния му вариант на сайта. Коментарите на специалистите върху написаното от него може да видите на конкретните места по разказа му в прикачените файлове (коментарите на HR Златина Кушкиева - в червено, а на психолога Цветелина  Йосифова - в зелено)

Инфографика

1.Отричане...

Увеличаване

Инфографика

2. Другите са виновни

Увеличаване

Инфографика

3. Живот в несигурност

Увеличаване

Инфографика

4. Планиране на бъдещето

Увеличаване

Инфографика

5. Концентриране

Увеличаване


"Уволниха ме. Току-що."

Колегата по стая никога не ми е бил особено симпатичен, но не можех да не му съчувствам. Никой добре работещ не заслужава да загуби работата си, със сигурност не и без предупреждение. А този петък се очертаваше така спокоен... Потънал в няколко проекта едновременно, опитвах се да помогна с някоя друга добра дума на шокирания колега, когато вратата се отвори. "Викторе, можеш ли да дойдеш за момент", попита ме шефът. "Точно сега ли, имам толкова работа", помислих си, но го последвах. Две минути по-късно вече нямах чак толкова много работа. Всъщност нямах никаква работа.

"Преструктуриране, бла-бла, криза, бла-бла, много те ценим, бла-бла." В малката стаичка се беше сместила и мениджърката по човешки ресурси, която се усмихваше притеснено и очевидно нямаше какво да каже. "Къде да подпиша", прекъснах шефа тъкмо когато ме успокояваше, че може да ми даде препоръки. Не знам откъде се появи, но напускайки душната стая, на лицето ми имаше усмивка. "Чао, и мен ме уволниха", разделих се с колегата. Изключих компютъра, прегърнах колежката от съседната стая, също току-що уволнена, и си тръгнах, без кашонче с лични вещи, както правят по филмите.

Какво всъщност се случи?

Едва ли в това крило на сградата е имало човек, по-убеден от мен, че нищо лошо не може да му се случи в работата. Когато преди няколко месеца се разделихме с няколко други колеги, приписах уволненията им на факта, че не са толкова добри професионалисти, колкото се очаква. В относително младия си живот все още не бях уволняван.

Офисът ми е на 5 километра от вкъщи, които извървях за час в 35-градусовата жега. По пътя звъннах на няколко приятели и колеги, задвижих механизма. Само след час имах влак - чакаше ме уикенд в хубав град в провинцията, но преди да си стегна багажа, успях да си уредя среща с евентуален работодател в понеделник. Познаваме се, разбира се.



"Ех, стабилна средна класа. Решили и тръгнали да се разходят до провинцията за уикенда", коментира нашия план 50-годишен посивял господин във влака. Предпочитах да не му казвам, че от няколко часа вече не съм част от стабилната средна класа. Събитието още не беше официално - все пак още месец щях да получавам привлекателната си заплата, която най-много щеше да ми липсва. В неделя вечер, вече вкъщи, издирих и освежих за първи път от няколко години моето CV. Получи се добре, мисля. За последните ми две работи (общо 5 години) CV не беше необходимо - работата сама ме намираше по препоръки.

Барбара Еринрайк, известната американска журналистка, автор на бестселъра "Nickel and Dimed", в който описва една година от живота си, през която, вместо да се радва на солидни хонорари на журналист и преподавател, под прикритие и за минимално заплащане сервира, чисти къщи и работи в "Уолмарт", изследва и една друга част на американското общество, за която не се притесняваме толкова много - белите якички с добри университетски дипломи и стабилна, добре заплатена работа. Някак си по презумпция считаме, че след като ги съкратят, белите якички са в състояние да си намерят работа след седмица, а дори и да не стане така, имат достатъчно спестявания, за да не се тревожат за нищо дълго време. "Bait and Switch" разказва за опитите й, отново под прикритие, да намери добра работа в някоя корпорация. Бяла, образована, с опит, живееща в богат щат - на теория не би трябвало да има особени трудности с тази задача.

Действителността, както винаги, се оказва различна.


По ирония на съдбата и по всяка вероятност подсъзнателно си купувам книгата точно 2 седмици преди онзи черен петък. Забравям обаче за нея и започвам да я чета половин година по-късно. Тъкмо навреме, за да сравня действията си с тези на Барбара и всички останали в нашето положение. Най-важната прилика, за която никога не се бях замислял - сред белите якички няма безработица. Ние сме "в преход" или "си почиваме между две работи", "занимавайки се със странични проекти". Консултант е друга една много удобна дума, описваща нашите занимания. Консултантът на свободна практика, без значение кого, колко и за какво консултира, не е безработен. По тази причина фрийлансърът никога няма и да си помисли да се регистрира като безработен - дори и да има някаква полза за финансите му, това все пак е измама. И преди всичко унижение.

Като горд новоизпечен консултант се появих на първото си интервю за работа в понеделник. Разговорът всъщност се оказа увод към дълъг процес, който, ако всичко е наред, ще приключи с интервю ("което е по-скоро формалност") с президента на фирмата – гигант с хиляди служители, половин година по-късно. И всичко това за позиция, която дори не ме интересува особено.

В първите си седмици на консултант на свободна практика се люшках между три емоции - омраза към последната ми фирма ("Не ги е срам, не знаят какво губят, дано да фалират."), оптимизъм ("Това е най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. Не искам да работя за тях. Не ги е срам, не знаят какво губят, дано да фалират.") и изблици на паника ("Какво ще става с мен сега?")
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Шведски стандарт 30 Шведски стандарт

Северната страна е като тихия гост на шумна маса, който се оказва най-интересният събеседник

25 окт 2012, 16972 прочитания

Книгата, моят приятел 13 Книгата, моят приятел

Какво има по рафтовете на няколко отдадени читатели

4 окт 2012, 41706 прочитания

24 часа 7 дни

23 сеп 2017, 17096 прочитания

23 сеп 2017, 12776 прочитания

23 сеп 2017, 5402 прочитания

23 сеп 2017, 5383 прочитания

23 сеп 2017, 2548 прочитания

Всички новини

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2012" Затваряне
Light в зимна ваканция

По остриетo на ханджара*

Референдумът в иракски Кюрдистан

Газови войни

Липсата на комуникация и използването на готови модели спънаха опита за пазарни правила в газовия сектор

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Десет години по-късно и роботите танцуват

Акценти от програмата на новото издание на One Dance Week

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.09.2017

Капитал Daily

Брой 144 // 20.09.2017 Прочетете