Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Lightest 2013

43 14 сеп 2013, 15:09, 41219 прочитания

Квартални братя

Личните истории на няколко жители от крайните столични квартали

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Черната овца

С автобус №102 до "Овча купел". "Другата София" - на работниците, ромите, бежанците и истинските хора, твърди Мартин Цеков

Квартални братя

Фотограф: Златимир Араклиев


Винаги съм искал да напиша нещо за квартала. Може би един разказ или едно изречение. Аз живях там. Майка ми, леля ми, братовчедка ми и брат ми живеят там. Ние всичките сме от Видин, но преди години тръгнахме да търсим щастието в големия град. Някъде, където да сме си вкъщи – да усещаме провинцията и да не е много скъпо. Искахме да не се разделяме с мръсотията и мизерията на родния град. Всичко това беше подсъзнателно. Имахме нужда от спокойно място, където да не се случва кой знае какво, но то да бъде в София, защото знаехме, че там има работа и пари. Това беше всичко, което искахме и "Овча купел" ни го предостави. По един или друг начин.

Макар кварталът да не е известен с нищо – нито с метрото си, нито с музикантите си, нито със забележителните си сгради (ако не броим тази на казиното), там хората са истински. Там няма мечтатели, а реалисти. Хора, които сверяват часовника си, когато пристигне сметката за тока, водата и наема.
Наскоро се върнах в стария квартал, защото имах нужда да се махна от всичко и всички в центъра. Парвенютата, двуличниците, прекалено амбициозните и "двигателите на обществото". Никога не съм бил прекалено амбициозен. Липсва ми простотата на живота в "Овча купел", обикновените хора, работниците, ромите и бежанците. Липсва ми рутинният живот, нонстопа, търговския център и автобус №102. И макар кварталът да не е известен с нищо – нито с метрото си, нито с музикантите си, нито със забележителните си сгради (ако не броим тази на казиното) – там хората са истински. Там няма мечтатели, а реалисти. Хора, които сверяват часовника си, когато пристигне сметката за тока, водата и наема.

Докато живеех в "Овча купел" не правех нищо. Е, бях студент, но това в България рядко се брои за нещо. В повечето случаи децата изпълняват болните амбиции на родителите си и се надяват един ден да успеят и да се махнат от квартала. Каквото и да значи това. Парадоксът е, че Нов български университет е в квартала, но почти никой, живеещ там, не може да си го позволи. Там учат децата от центъра, от Драгалевци, Бояна и другите квартали, а повечето местни момчета и момичета работят по автомивки, като промоутърки, продавачи, механици, доставчици, строители и т.н. Като родителите си. Не може да се каже, че повечето хора в "Овча купел" са от провинцията, но не би било честно да се твърди обратното.

През годините районът се промени. Построиха "Фантастико" и няколко банки, но всичко друго си остана същото. Нонстопът си е същия, продавачите на цветя зад спирката до "Търговския" са същите. Само уличните кучета, пияниците и наркоманите се увеличиха.

За да стигна до квартала, хващам автобус №102. Горещо е, но ми липсва клатушкането в раздрънканите автобуси. Шумът от двигателя е толкова силен, че ушите ми заглъхват. Но, предполагам, животът в центъра все още не ме е разглезил чак толкова. Неделя по обед е и по улиците няма много хора. Слизам на бул. "Монтевидео" – така да се кажа главната улица в квартала, взимам си две цигарки от будката до нонстопа и се чудя какво да правя. Леля ми е на работа, а братовчедка ми е в Америка на бригада – няма смисъл да ходя до тях.

Квартални братя

Фотограф: Златимир Араклиев


През улицата мяркам Денис, който също е на трийсет като мен, но вече е изграден алкохолик. Не съм го виждал от няколко месеца. Седи на сянка пред блок 527, срещу спирката на 73, където винаги се събира група алкохолици. С Денис започнах да комуникирам, след като една сутрин го срещнах пред блока, а той ми се похвали, че си е татуирал "Левски" на челото. Добре се посмях тогава. Висок е около 190 см и главата му прилича на волейболна топка. Леко яйцевидна. Косата му е русолява и рехава. Очите са му като подгизнали в червен ликьор череши. Лицето му е доста нацепено и изпечено от слънцето. Има дълги и слаби крака, но широк таз. През зимата носи една пухенка, с която прилича на пашкул. През лятото прилича на всеки друг от квартала – къси панталонки, каквато и да е тениска и чифт патъци. Намирисва малко, но не с миризмата на клошар.

Пресичам и отивам при него и другите, насядали под дебелата сянка. Винаги съм усещал едно от онези... онези неизказани разбирателства между нас. Знам, че той има нужда от приятел – пък и аз. Денис ме вижда и започва да подскaча от радост и да ме прегръща. Никога не съм бил по прегръдките, но и аз го обвивам с ръце.

"К'во става бе, приятел, не съм те виждал от сто години", изстрелва той.

Денис говори толкова бързо, че рядко разбирам всичко, което казва.

"Нищо. Реших да видя какво става в стария квартал", отвръщам аз и сядам.
"Удари една глътка за отскок", казва той и започва да се хили.

Очите му са мътни, победени, но все още изпълнени с надежда. В ръката си държи малко шише със спирт. Толкова е беден, че вече не може да си позволява какъвто и да било алкохол от магазина. Вече е доста пиян.

"Това не е моята краста, човече, знаеш много добре", казвам аз.

Едва ли си спомня, но преди време си бяхме говорили за алкохолизма и пияниците. Тогава ми сподели, че пие от около 6-7 години заради проблеми в семейството. Винаги е заради проблеми в семейството. Не обича да говори за това, но си личи, че и той води собствена битка с живота. Алкохолът е неговият начин да избяга. Не знам къде живее точно – както казах, не обича да говори за семейството си, но знам, че освен в квартала, пие и в "Люлин".
Докато седим и си говорим, се замислям за хората в "Овча купел". Що за хора всъщност живеят в този квартал? С какво е по-различен от останалите крайни квартали в София? Та там дори няма магазин за дрехи втора употреба "Мания". Не съм сигурен, че Денис е правилният човек да попитам, но все пак го правя.

"Замислял ли си се какви са хората около теб, тук в квартала", питам аз.
Пияниците до нас не ни обръщат внимание.
"Ха-ха. Абе ти луд ли си", отсича той.
Този път го разбрах.
"Сериозно те питам", продължавам да настоявам за отговор.
"Хората около мен са пияници, цигани и обикновени хора, които живеят в "Овча купел", казва той и отпива от шишето със спирта.

Заглеждам се в подпухналото му лице и виждам многото белези от дните и нощите, когато беше падал по улицата или го бяха били. Осъзнавам, че с Денис имаме повече общо, отколкото подозираме, защото, докато живеех в "Овча купел", хората около мен бяха почти същите.
Обикновените хора, които познавам от квартала, имат същия манталитет като тези от Видин – провинциален. Повечето са бедни и силно комплексирани. Животът ги е научил, че материалните неща са важни и те групово взимат кредити за големи телевизори, коли и умни телефони, които да мислят вместо тях. За младите пък най-важното е да имат хубава кола и телефон. Това привлича. Това е секси, така да се каже. Няма значение, че са станали на трийсет години и живеят с родителите си между панелени стени, гъмжащи от хлебарки. Това е част от културата. Нещо, свързано с епохата – и те не искат да са изменници. Пияниците не са като тези от улицата, а си имат домове, жени и деца.

Квартални братя

Фотограф: Златимир Араклиев


"А какво мислиш за бежанците", продължавам с въпросите аз.

В "Овча купел", точно зад Нов български университет, от години има общежития за бежанци. Там живеят друг тип обикновени хора – от друг континент. Има сирийци, алжирци, нигерийци, сомалийци, иракчани и т.н., и т.н. Хора, живеещи в очакване системата ни да се оправи и да разберат какво се случва с живота им. Засега просто живеят сред жителите на квартала и вкарват цвят в посивялата обстановка. Не може да се каже, че местните някога са се държали агресивно към бежанците – просто ги изучават с поглед.

"Оня ден един черен ми иска един лев, ама виде надписа на челото и се уплаши и избега",  изграчва Денис и отново започва да се смее.
"Чернокожите дразнят ли те", питам аз.
"Не им обръщам внимание. Па те са си цигани, бе", отвръща той и този път смехът му се чува на другата улица.

Денис става нетърпелив и иска да си ходи. Не съм пиян, за да не обръщам внимание на жегата. И аз искам да си ходя. Кимвам му и стискаме ръце.

"Аз ще тръгвам, човече, че ми стана много топло", казвам аз.
"К'во ше прайш по-късно", поинтересува се той.
"Нищо. Мисля да се прибера и да напиша един разказ за квартала."
"Кво?"

И ето, че го написах.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

LIGHTEST 2013 LIGHTEST 2013

20 дек 2013, 7229 прочитания

Да си биеш камшика веднага срещу това да остарееш тук 66 Да си биеш камшика веднага срещу това да остарееш тук

Коварен въпрос, който предлага избор между две злини; кошмарен отговор, който идва твърде късно

29 ное 2013, 12888 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Тежка Индустрия»

Тежка Индустрия
Тежка Индустрия

Фокус върху сектора с данни, анализ и ревю на актуалните теми

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2013" Затваряне
We Are Family Ltd.

Запознайте се с няколко семейства с малък бизнес в България, които работят заедно и по много

Нов живот за "Графа"

За ремонта на едно от най-важните пешеходни пространства в София са подготвени 25 млн. лв., но той ще трябва да се съобрази с графика на българското председателство на Съвета на ЕС

Предимства и недостатъци на кабинет около БСП

Ако социалистите вземат мандат за съставяне на правителство, предложението на партията за министър председател ще е Корнелия Нинова

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Взимаш ли тази кутия?

След бума по света абонаментните кутии навлизат все по-смело и в България

Това е обир

Банките са истинските злодеи в съвременния уестърн "На всяка цена"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 25.03.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.03.2017

Капитал Daily

Брой 47 // 23.03.2017 Прочетете