Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Lightest 2014

26 4 юли 2014, 9:42, 27463 прочитания

12 години off

Стефан Х за дауншифтинга, или умението да живееш с малко и качествено

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Карай докрай

Как един българин с виетнамски корени и канадско гражданство промени живота си, като премина Северна Америка с колело

6 фев 2015


Дауншифтингът – онази жизнена философия, която те подтиква да спреш да гониш кариера, да се откажеш от скъпоплатен пост, за да се наслаждаваш на повече свободно време и природа – вече съвсем не е отвлечена теория. Един българин, макар и с американски паспорт, я пробва на практика от 12 години и много рядко, съвсем от време на време в най-далечната частица от душата си да се пита: "Всъщност дали не пропускам нещо?"

Той предпочита да го наричаме Стефан Х не защото търси анонимност, а защото не смята, че заслужава специално внимание. Да речем, че е по-скоро затворен и саможив човек, който бяга от всякаква популярност и преминава през живота с повече лекота и несериозност. Освен това фамилното му име е доста дълго, в него има едно "хаджи", дошло от един прапрадядо, предприел някога онова далечно пътуване до Йерусалим, и в САЩ, където Стефан работи през 90-те, често го съкращават до първата буква, тъй като е твърде сложно за произнасяне. И последно – в това Х се съдържат намигване към загадката, покана за игра и самоирония, които, изглежда, са дълбоко присъщи на този мъж, прехвърлил 50-те.

В средата на нищото. Шосе №55 пресича платото Согнефел (Sognefjell) в Централна Норвегия. Хубав асфалт между планини и ледници

[Личен архив]


Вече 12 години той не работи, отдаден на любимото си занимание – "празноскитането", както сам го нарича. Докато обикаля стотиците красиви кътчета по света, е навъртял 20 000 км с велосипед по разни диви, полудиви и недотам диви места из Европа, Близкия изток, Северна Африка и САЩ. Няма спор, звучи впечатляващо, но когато веднъж съобщава числото пред свои приятели, един от тях отбелязва: "Аз пък съм изминал 25 000 км с колело, за да отивам всеки ден на работа." Оттогава Стефан Х. не изтъква километража, а само преживяванията, които си е доставил.

"Държа да отбележа, че не съм направил нищо сериозно и достойно за хвалебствия – подхваща той, като се отбранява от интереса към личността му. Не съм милионер, нямам големи спортни или алпийски постижения, не съм писал бестселъри, нито съм публикувал снимки в National Geographic. Изкачил е обаче вулкана Оризаба на 5640 м в Мексико – сам и през зимата, но признава, че всеки истински алпинист знае, че в това няма нищо особено сложно. "Е, има някакви ледено-скални пасажи, има даже къде да се пребиеш и е 3500 м по-високо от Витоша, но си остава разходка с котки на средновисок връх", омаловажава постижението си той.



Стефан Х е роден в София, но е израсъл в малък южен град – в голяма къща със странни дървета на двора и със снимки от Сахара по стените. Снимките са от дядо му, който е следвал във Франция и е бил на френска служба в колониите между двете войни. След кратка и несполучлива авантюра с Военноморския флот Стефан завършва радиоелектроника и приложна математика. Първото му работно място е телевизионната станция на връх Ореляк в Родопите. Избира го, защото е високо в планината, но и заради 37-те неработни седмици годишно, които му се полагат. По това време той се увлича по алпинизма и спелеологията, спуска се в пропасти и в пещери. Участва в няколко експедиции: в Килси – най-дълбоката пропаст в Азия – тогава в съветски Узбекистан, в Снежна – най-дълбоката пропаст на Полша, в експедиции в Крим и Туркмения, в пропастта Пионерска в Кавказ. Но пак набляга, че във всичко това няма нищо особено и че не е от големите български планински спортисти. "Нямам с какво да се похваля освен с мерака за далечни хоризонти", обобщава той.

Свиреп глад в базовия лагер под върховете Победа и Хан Тенгри, горната част на ледник Южен Инилчек, Тян Шан, Киргизстан

[Личен архив]


Емигрира в САЩ легално през 1995 г. и не губи никакво време да се впише там. "За мен САЩ е вероятно най-добрата страна за професионална изява – справяш ли се, никой не се интересува откъде си и кога си дошъл", обяснява той. По време на интернет революцията изгражда големи кабелни мрежи за АТ&Т – най-голямата телекомуникационна компания в света тогава. Харесва работата си, получава и доста добра заплата. "В един момент си припомних, че работата не е всичко", казва Стефан. При това си дава сметка, че при средни доходи и начин на живот, отговарящ на средното равнище, на края на месеца човек винаги е на нула. "Измислено е така, че постоянно да имаш нужда да работиш." И ето че един голям етап от строителството на нови мрежи е завършен и той има възможност да вземе едногодишен отпуск. Тръгва на обиколка из Американския запад – според него най-доброто място за пътешествия "заради комбинацията от дива и невероятно разнообразна природа, уредени национални паркове и отлично функционираща държава, в която законите се спазват". Някои събития от личен характер допринасят за решението му да избере свободата пред наемния труд. Отпуската се проточва, годините се навъртат.

"Времето е единственият невъзстановим ресурс, продължава той. И в крайна сметка всичко се свежда до това – да намалиш разумно потреблението на материални блага, за да ти остане повече време за близките ти хора и за нещата, които обичаш да правиш."

Стефан се определя като относително беден човек, който обаче винаги намира средства за единия хляб, за самолетните билети и визи. "Не съм монахът, продал своето ферари, за да освободи духа си, прави опит да обясни той. Продал съм – или по-скоро съм заменил за самолетни билети и сезонни ски карти – два излишни имота, които бях купил, когато бях "сериозен", но определено не бих имал морален проблем стандартът ми на живот да включва каране на ферари между пътешествията. И не че съм някакъв идеалист, който не мисли за пари, но днес смятам, че едно нещо трябва да ми носи щастие, за да го правя. Ако е само заради парите, те трябва да са много, а дейността да отнема малко време. Важното е, да не вземаш на сериозно себе си и да не превръщаш ферарито в единствена цел. Всъщност дори приоритетна не бива да е според мен."

Днес едни от най-ценните притежания на Стефан Х са 5 велосипеда и 7 палатки с различна степен на износеност. "За номада движението е дом – обяснява той. Е, имам адреси за връзка със съответните държавни администрации – по-точно по един "базов лагер" в България и САЩ, където мога да се прибера по всяко време и където си държа екипировката. Но поне 8 месеца годишно прекарвам извън тях."

След като спира да работи, Стефан предприема дълги пътешествия, понякога с елемент на спортно предизвикателство, които прави само за удоволствие, без комерсиални, възпитателни или пропагандистки цели. Организира ги сам, нерядко ги споделя с приятелката си. Например: Нанси – Прага и Стокхолм – Прага с велосипед в едно лято. Или преход от Залцбург до Шамони с палатка. Три месеца трекинг из Хималаите, двамата, без носачи. 2000 км през пустините на Египет с велосипед. Два месеца из Памир и Тян Шан. Три месеца с колело зад Полярния кръг в Скандинавия... За подслон му служи задължително любимата къща от плат.

От този осъзнат дауншифтър можеш да чуеш и истинска ода за велосипеда: "Сравнително бавният му темп дава възможност не просто да преминеш от туристически обект А до туристически обект Б, както прави огромното мнозинство, а да се потопиш в пътуването, да усетиш културата и традиционния живот на местните хора извън всички изкривявания, причинени от масовия туризъм. При това и местните хора могат да те видят, да говорят с теб, да изразят своето недоумение, любопитство или възхищение, най-често недоумение, да те поканят на чай и дори да ти открият сърцата си. Не е за подценяване. А когато си далеч от населените места, цялата природа наоколо обикновено е само за теб."

Понеже заедно със спътницата му се придвижват без моторизирани средства, има и трудни моменти. Понякога, например в субполярна Норвегия, ги вали дни наред. Понякога храната свършва дни преди следващия супермаркет. В Бялата пустиня в Египет отиват уж за кратко, но се оказва толкова красиво, че не могат да се откъснат. Решават "по-добре гладен, отколкото невидял" и остават още два дни – само на вода и две сухи супи, за да разглеждат белите скали. Шест дни над предвиденото остават преди години и в Тян Шан – след стотина километра поход, половината от които по ледник с много пукнатини, стигат до базовия лагер в подножието на върховете Тенгри и Победа (7439 м) с вече празни раници. В лагера, където не са чакани, предлагат да им продадат само водка и те вечерят с нея. "Беше страхотна нощ – глад, киргизка водка и Pink Floyd в слушалките под звездите на 4300 метра надморска височина",  спомня си. После все пак успяват да изпросят и нещо повече, но надолу слизат отново почти без никаква храна.

Бялата пустиня, част от Западната пустиня, Египет

[Личен архив]


"Човек прави странни неща понякога", отбелязва Стефан, който е склонен да мисли, че както изкуството, така и красотата се възприемат по-добре на празен стомах. Търсенето на границата на издръжливостта сякаш е част от удоволствието за него. Две зими той живее предимно в колата си, за да кара ски в Колорадо... "Но дори с издръжливост на мизерия и глад не върви да се похваля, след като живеем в свят, пълен с толкова много мизерия и глад – истински, а не самопричинени в процеса на търсене на удоволствие", отбелязва той.

В годината Стефан Х прекарва между три и пет месеца по високите планини или обикаля с велосипед, за кратко отсяда някъде на морския бряг, малко почива. Напоследък през зимата живее в Сен Мориц, Швейцария, където кара ски за собствено удоволствие. Не повече от 2-3 седмици в сезона съпровожда по пистите руски туристи срещу хонорар. Привилегията му е, че ползва сезонна карта с намаление и много евтина квартира. "Ски в Сен Мориц" звучи аристократично, но всъщност луксът е непозната дума за него. Пътува винаги с low cost самолетни компании или ползва промоции.

"Храната струва еднакво почти навсякъде, дори в Северна Норвегия не е проблем да се храниш добре и здравословно с 10 долара на ден, обяснява той. Понякога мисля, вероятно любовта ми към опростения живот е направила възможни тези 12 години off. Иначе ако човек се измъчва сред природата, едва ли би издържал толкова. Дори когато работех много, пак прекарвах ваканциите с палатка в националните паркове, само дето се придвижвах до тях с нова мазда, платена в брой."

Стефан подчертава, че живее така не за да не работи, а не работи, за да може да живее така. Работата, оказва се, много пречи на дългите пътувания.

Как обаче човек да си осигури финансовата независимост и от какво следва да се откаже, за да поеме по ведрите пътеки на дауншифтинга? Докато все още работи, доходите на Стефан Х са доста над средните и това му позволява да направи някои добри инвестиции. Такава е според него общата схема – работиш много, постигаш нещо сериозно, нещо спестяваш, после се оттегляш и живееш от онези остатъци. В дворец или в палатка – според количеството на резервите. Идеята според него не е за 5 минути от hero да станеш zero и "да спасиш душата си", а по-скоро от пета скорост да минеш на четвърта или на трета, докъдето се чувстваш все още комфортно в материален план, но вече имаш и много свободно време за себе си.

"Определено не съм човек, отрекъл материалния свят, но просто намирам за неразумно да влагам толкова много енергия и време за материални придобивки, набляга той. Ако ги получа магически от небето обаче, не бих се отказал."

Заради всичко това той не е склонен да съчувства на някои наши сънародници, които имат по два апартамента и вила, но се жалват, че са бедни и не могат да отидат в Париж. "Ако ти харесва да имаш имоти – събирай си ги, и не плачи за Париж, смята той. Ако искаш и да пътуваш, продай единия или го дай под наем, или намали цигарите, или алкохола... или друго. Но нали живеем в епохата на първоначално натрупване... Никой не иска да се откаже от нищо. А после всички са недоволни."
Стефан Х не разбира и хората, които казват: "Ще ми е скучно, ако не работя!" Той има свои идеи и проекти, за които твърди, че и още 50 години няма да му стигнат. "Е, не ми се плаща за това, но определено не бездействам. Измислям си маршрути, проучвам ги, натоварвам се физически, напоследък по-малко, но понеже не го правя за пари и понеже винаги имам свободата да променя каквото и когато искам, не е работа, а удоволствие."

Летището на Истанбул, главният хъб за евтини полети към планините на Азия. В случая - в очакване да отлети за Хималаите.

[Личен архив]


Идеалът му за пътешествие е това на руския велосипедист Глеб Травин, който през 30-те години на миналия век обикаля по границите на Съветския съюз и изминава 30 000 км, като близо една трета от тях са по брега на Северния ледовит океан – безумие, което никой друг не се осмелява да извърши след него. "Ако бях по-як и малко богат, щях да започна да повтарям известни стари експедиции с тогавашната екипировка – мечтае Стефан Х, като например маршрута на Травин или изкачването на Еверест със сако от туид като Мелъри и Ървин."

И ако от една страна, го привлича романтично-героично-наивното в онези начинания, от друга, го изкушават и пътешествия с елемент на духовност – например поклонническият маршрут Камино в Северна Испания до катедралата "Сантяго де Компостела". Преди две години го изминава с колело, 2200 км, сам. И без изобщо да е религиозен, споделя, че срещите с другите хора там, атмосферата, обменът на енергии са го накарали да се чувства особено добре. Сега замисля една обиколка отново с велосипед по 1200 км поклоннически маршрут с много храмове в Япония.

След 12 години, прекарани в търсене на красива природа и екстремни изживявания, Стефан Х е готов да обобщи, че се гордее с това, което е и което прави. В същото време признава, че не би препоръчал същото на двамата си пораснали синове, които живеят в САЩ. "Леко ми липсва баланс, не достигат и средства за по-мащабни проекти, но, както знаем, няма пълно щастие."

Това лято се отправя към Пиренеите, а после и за Кавказ. За 80 дни общо. "Аз съм просто един пътешественик, изгубил страха да се изгуби", цитира той Аугусто Кури в "Продавач на мечти". Остават му твърде много неоткрити прелести по света. И е странно, но кракът му още не е стъпвал никъде в Южното полукълбо.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Lightest 2014 5 Lightest 2014

Най-четените и препоръчвани статии от Light през годината

30 дек 2014, 7474 прочитания

Запечете на тих огън 24 Запечете на тих огън

Няколко български блогърки представят своите любими зимни рецепти

5 дек 2014, 40035 прочитания

24 часа 7 дни

18 авг 2017, 21626 прочитания

18 авг 2017, 9368 прочитания

18 авг 2017, 8028 прочитания

18 авг 2017, 4967 прочитания

18 авг 2017, 4672 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2014" Затваряне
Ам, морето

Light обиколи българското Черноморие, за да направи собствен независим пътеводител на по-известните заведения от Резово до Шабла.

Тия приказки отново не са за по телефона

Кой не иска да има контрол над подслушването

БНТ не се нуждае от временно решение

На 23 август БНТ ще има нов генерален директор или ще запази стария

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Тъмната кула

Смела адаптация на Стивън Кинг, за повече прочетете книгите

Вертикално погледнато

Катеренето се отваря за все по-широка публика, но трябва да запази душата си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете