Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Lightest 2014

26 4 юли 2014, 9:42, 27680 прочитания

12 години off

Стефан Х за дауншифтинга, или умението да живееш с малко и качествено

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Карай докрай

Как един българин с виетнамски корени и канадско гражданство промени живота си, като премина Северна Америка с колело

6 фев 2015
Дауншифтингът – онази жизнена философия, която те подтиква да спреш да гониш кариера, да се откажеш от скъпоплатен пост, за да се наслаждаваш на повече свободно време и природа – вече съвсем не е отвлечена теория. Един българин, макар и с американски паспорт, я пробва на практика от 12 години и много рядко, съвсем от време на време в най-далечната частица от душата си да се пита: "Всъщност дали не пропускам нещо?"

Той предпочита да го наричаме Стефан Х не защото търси анонимност, а защото не смята, че заслужава специално внимание. Да речем, че е по-скоро затворен и саможив човек, който бяга от всякаква популярност и преминава през живота с повече лекота и несериозност. Освен това фамилното му име е доста дълго, в него има едно "хаджи", дошло от един прапрадядо, предприел някога онова далечно пътуване до Йерусалим, и в САЩ, където Стефан работи през 90-те, често го съкращават до първата буква, тъй като е твърде сложно за произнасяне. И последно – в това Х се съдържат намигване към загадката, покана за игра и самоирония, които, изглежда, са дълбоко присъщи на този мъж, прехвърлил 50-те.

В средата на нищото. Шосе №55 пресича платото Согнефел (Sognefjell) в Централна Норвегия. Хубав асфалт между планини и ледници

[Личен архив]


Вече 12 години той не работи, отдаден на любимото си занимание – "празноскитането", както сам го нарича. Докато обикаля стотиците красиви кътчета по света, е навъртял 20 000 км с велосипед по разни диви, полудиви и недотам диви места из Европа, Близкия изток, Северна Африка и САЩ. Няма спор, звучи впечатляващо, но когато веднъж съобщава числото пред свои приятели, един от тях отбелязва: "Аз пък съм изминал 25 000 км с колело, за да отивам всеки ден на работа." Оттогава Стефан Х. не изтъква километража, а само преживяванията, които си е доставил.

"Държа да отбележа, че не съм направил нищо сериозно и достойно за хвалебствия – подхваща той, като се отбранява от интереса към личността му. Не съм милионер, нямам големи спортни или алпийски постижения, не съм писал бестселъри, нито съм публикувал снимки в National Geographic. Изкачил е обаче вулкана Оризаба на 5640 м в Мексико – сам и през зимата, но признава, че всеки истински алпинист знае, че в това няма нищо особено сложно. "Е, има някакви ледено-скални пасажи, има даже къде да се пребиеш и е 3500 м по-високо от Витоша, но си остава разходка с котки на средновисок връх", омаловажава постижението си той.



Стефан Х е роден в София, но е израсъл в малък южен град – в голяма къща със странни дървета на двора и със снимки от Сахара по стените. Снимките са от дядо му, който е следвал във Франция и е бил на френска служба в колониите между двете войни. След кратка и несполучлива авантюра с Военноморския флот Стефан завършва радиоелектроника и приложна математика. Първото му работно място е телевизионната станция на връх Ореляк в Родопите. Избира го, защото е високо в планината, но и заради 37-те неработни седмици годишно, които му се полагат. По това време той се увлича по алпинизма и спелеологията, спуска се в пропасти и в пещери. Участва в няколко експедиции: в Килси – най-дълбоката пропаст в Азия – тогава в съветски Узбекистан, в Снежна – най-дълбоката пропаст на Полша, в експедиции в Крим и Туркмения, в пропастта Пионерска в Кавказ. Но пак набляга, че във всичко това няма нищо особено и че не е от големите български планински спортисти. "Нямам с какво да се похваля освен с мерака за далечни хоризонти", обобщава той.

Свиреп глад в базовия лагер под върховете Победа и Хан Тенгри, горната част на ледник Южен Инилчек, Тян Шан, Киргизстан

[Личен архив]


Емигрира в САЩ легално през 1995 г. и не губи никакво време да се впише там. "За мен САЩ е вероятно най-добрата страна за професионална изява – справяш ли се, никой не се интересува откъде си и кога си дошъл", обяснява той. По време на интернет революцията изгражда големи кабелни мрежи за АТ&Т – най-голямата телекомуникационна компания в света тогава. Харесва работата си, получава и доста добра заплата. "В един момент си припомних, че работата не е всичко", казва Стефан. При това си дава сметка, че при средни доходи и начин на живот, отговарящ на средното равнище, на края на месеца човек винаги е на нула. "Измислено е така, че постоянно да имаш нужда да работиш." И ето че един голям етап от строителството на нови мрежи е завършен и той има възможност да вземе едногодишен отпуск. Тръгва на обиколка из Американския запад – според него най-доброто място за пътешествия "заради комбинацията от дива и невероятно разнообразна природа, уредени национални паркове и отлично функционираща държава, в която законите се спазват". Някои събития от личен характер допринасят за решението му да избере свободата пред наемния труд. Отпуската се проточва, годините се навъртат.

"Времето е единственият невъзстановим ресурс, продължава той. И в крайна сметка всичко се свежда до това – да намалиш разумно потреблението на материални блага, за да ти остане повече време за близките ти хора и за нещата, които обичаш да правиш."

Стефан се определя като относително беден човек, който обаче винаги намира средства за единия хляб, за самолетните билети и визи. "Не съм монахът, продал своето ферари, за да освободи духа си, прави опит да обясни той. Продал съм – или по-скоро съм заменил за самолетни билети и сезонни ски карти – два излишни имота, които бях купил, когато бях "сериозен", но определено не бих имал морален проблем стандартът ми на живот да включва каране на ферари между пътешествията. И не че съм някакъв идеалист, който не мисли за пари, но днес смятам, че едно нещо трябва да ми носи щастие, за да го правя. Ако е само заради парите, те трябва да са много, а дейността да отнема малко време. Важното е, да не вземаш на сериозно себе си и да не превръщаш ферарито в единствена цел. Всъщност дори приоритетна не бива да е според мен."

Днес едни от най-ценните притежания на Стефан Х са 5 велосипеда и 7 палатки с различна степен на износеност. "За номада движението е дом – обяснява той. Е, имам адреси за връзка със съответните държавни администрации – по-точно по един "базов лагер" в България и САЩ, където мога да се прибера по всяко време и където си държа екипировката. Но поне 8 месеца годишно прекарвам извън тях."

След като спира да работи, Стефан предприема дълги пътешествия, понякога с елемент на спортно предизвикателство, които прави само за удоволствие, без комерсиални, възпитателни или пропагандистки цели. Организира ги сам, нерядко ги споделя с приятелката си. Например: Нанси – Прага и Стокхолм – Прага с велосипед в едно лято. Или преход от Залцбург до Шамони с палатка. Три месеца трекинг из Хималаите, двамата, без носачи. 2000 км през пустините на Египет с велосипед. Два месеца из Памир и Тян Шан. Три месеца с колело зад Полярния кръг в Скандинавия... За подслон му служи задължително любимата къща от плат.

От този осъзнат дауншифтър можеш да чуеш и истинска ода за велосипеда: "Сравнително бавният му темп дава възможност не просто да преминеш от туристически обект А до туристически обект Б, както прави огромното мнозинство, а да се потопиш в пътуването, да усетиш културата и традиционния живот на местните хора извън всички изкривявания, причинени от масовия туризъм. При това и местните хора могат да те видят, да говорят с теб, да изразят своето недоумение, любопитство или възхищение, най-често недоумение, да те поканят на чай и дори да ти открият сърцата си. Не е за подценяване. А когато си далеч от населените места, цялата природа наоколо обикновено е само за теб."

Понеже заедно със спътницата му се придвижват без моторизирани средства, има и трудни моменти. Понякога, например в субполярна Норвегия, ги вали дни наред. Понякога храната свършва дни преди следващия супермаркет. В Бялата пустиня в Египет отиват уж за кратко, но се оказва толкова красиво, че не могат да се откъснат. Решават "по-добре гладен, отколкото невидял" и остават още два дни – само на вода и две сухи супи, за да разглеждат белите скали. Шест дни над предвиденото остават преди години и в Тян Шан – след стотина километра поход, половината от които по ледник с много пукнатини, стигат до базовия лагер в подножието на върховете Тенгри и Победа (7439 м) с вече празни раници. В лагера, където не са чакани, предлагат да им продадат само водка и те вечерят с нея. "Беше страхотна нощ – глад, киргизка водка и Pink Floyd в слушалките под звездите на 4300 метра надморска височина",  спомня си. После все пак успяват да изпросят и нещо повече, но надолу слизат отново почти без никаква храна.

Бялата пустиня, част от Западната пустиня, Египет

[Личен архив]


"Човек прави странни неща понякога", отбелязва Стефан, който е склонен да мисли, че както изкуството, така и красотата се възприемат по-добре на празен стомах. Търсенето на границата на издръжливостта сякаш е част от удоволствието за него. Две зими той живее предимно в колата си, за да кара ски в Колорадо... "Но дори с издръжливост на мизерия и глад не върви да се похваля, след като живеем в свят, пълен с толкова много мизерия и глад – истински, а не самопричинени в процеса на търсене на удоволствие", отбелязва той.

В годината Стефан Х прекарва между три и пет месеца по високите планини или обикаля с велосипед, за кратко отсяда някъде на морския бряг, малко почива. Напоследък през зимата живее в Сен Мориц, Швейцария, където кара ски за собствено удоволствие. Не повече от 2-3 седмици в сезона съпровожда по пистите руски туристи срещу хонорар. Привилегията му е, че ползва сезонна карта с намаление и много евтина квартира. "Ски в Сен Мориц" звучи аристократично, но всъщност луксът е непозната дума за него. Пътува винаги с low cost самолетни компании или ползва промоции.

"Храната струва еднакво почти навсякъде, дори в Северна Норвегия не е проблем да се храниш добре и здравословно с 10 долара на ден, обяснява той. Понякога мисля, вероятно любовта ми към опростения живот е направила възможни тези 12 години off. Иначе ако човек се измъчва сред природата, едва ли би издържал толкова. Дори когато работех много, пак прекарвах ваканциите с палатка в националните паркове, само дето се придвижвах до тях с нова мазда, платена в брой."

Стефан подчертава, че живее така не за да не работи, а не работи, за да може да живее така. Работата, оказва се, много пречи на дългите пътувания.

Как обаче човек да си осигури финансовата независимост и от какво следва да се откаже, за да поеме по ведрите пътеки на дауншифтинга? Докато все още работи, доходите на Стефан Х са доста над средните и това му позволява да направи някои добри инвестиции. Такава е според него общата схема – работиш много, постигаш нещо сериозно, нещо спестяваш, после се оттегляш и живееш от онези остатъци. В дворец или в палатка – според количеството на резервите. Идеята според него не е за 5 минути от hero да станеш zero и "да спасиш душата си", а по-скоро от пета скорост да минеш на четвърта или на трета, докъдето се чувстваш все още комфортно в материален план, но вече имаш и много свободно време за себе си.

"Определено не съм човек, отрекъл материалния свят, но просто намирам за неразумно да влагам толкова много енергия и време за материални придобивки, набляга той. Ако ги получа магически от небето обаче, не бих се отказал."

Заради всичко това той не е склонен да съчувства на някои наши сънародници, които имат по два апартамента и вила, но се жалват, че са бедни и не могат да отидат в Париж. "Ако ти харесва да имаш имоти – събирай си ги, и не плачи за Париж, смята той. Ако искаш и да пътуваш, продай единия или го дай под наем, или намали цигарите, или алкохола... или друго. Но нали живеем в епохата на първоначално натрупване... Никой не иска да се откаже от нищо. А после всички са недоволни."
Стефан Х не разбира и хората, които казват: "Ще ми е скучно, ако не работя!" Той има свои идеи и проекти, за които твърди, че и още 50 години няма да му стигнат. "Е, не ми се плаща за това, но определено не бездействам. Измислям си маршрути, проучвам ги, натоварвам се физически, напоследък по-малко, но понеже не го правя за пари и понеже винаги имам свободата да променя каквото и когато искам, не е работа, а удоволствие."

Летището на Истанбул, главният хъб за евтини полети към планините на Азия. В случая - в очакване да отлети за Хималаите.

[Личен архив]


Идеалът му за пътешествие е това на руския велосипедист Глеб Травин, който през 30-те години на миналия век обикаля по границите на Съветския съюз и изминава 30 000 км, като близо една трета от тях са по брега на Северния ледовит океан – безумие, което никой друг не се осмелява да извърши след него. "Ако бях по-як и малко богат, щях да започна да повтарям известни стари експедиции с тогавашната екипировка – мечтае Стефан Х, като например маршрута на Травин или изкачването на Еверест със сако от туид като Мелъри и Ървин."

И ако от една страна, го привлича романтично-героично-наивното в онези начинания, от друга, го изкушават и пътешествия с елемент на духовност – например поклонническият маршрут Камино в Северна Испания до катедралата "Сантяго де Компостела". Преди две години го изминава с колело, 2200 км, сам. И без изобщо да е религиозен, споделя, че срещите с другите хора там, атмосферата, обменът на енергии са го накарали да се чувства особено добре. Сега замисля една обиколка отново с велосипед по 1200 км поклоннически маршрут с много храмове в Япония.

След 12 години, прекарани в търсене на красива природа и екстремни изживявания, Стефан Х е готов да обобщи, че се гордее с това, което е и което прави. В същото време признава, че не би препоръчал същото на двамата си пораснали синове, които живеят в САЩ. "Леко ми липсва баланс, не достигат и средства за по-мащабни проекти, но, както знаем, няма пълно щастие."

Това лято се отправя към Пиренеите, а после и за Кавказ. За 80 дни общо. "Аз съм просто един пътешественик, изгубил страха да се изгуби", цитира той Аугусто Кури в "Продавач на мечти". Остават му твърде много неоткрити прелести по света. И е странно, но кракът му още не е стъпвал никъде в Южното полукълбо.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Lightest 2014 5 Lightest 2014

Най-четените и препоръчвани статии от Light през годината

30 дек 2014, 7598 прочитания

Запечете на тих огън 24 Запечете на тих огън

Няколко български блогърки представят своите любими зимни рецепти

5 дек 2014, 40382 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2014" Затваряне
Ам, морето

Light обиколи българското Черноморие, за да направи собствен независим пътеводител на по-известните заведения от Резово до Шабла.

Гривна на ухото

Поръчката за електронно наблюдение на арестанти и затворници е на прага да се провали. Това е проблем

Обратният завой към авторитаризма

Как се обърка преходът към пазарна икономика и либерална демокрация в Русия, Сърбия и Унгария

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

От кухнята на Алмодовар

Испанският режисьор дарява средствата от продажбата на свои натюрморти на денонощно отворена църква в Мадрид

Нови градски

Събитията Street Wisdom подканват участниците да преживеят града по нов начин

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 14.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете