Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Lightest 2014

68 12 сеп 2014, 16:54, 66892 прочитания

[stɔlitʃani v pɔvɛtʃɛ]

Как изглеждаме в очите на няколко чужденци с постоянен адрес в София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Свой сред чужди

Учителят Питър Чикой за живота между две непознаващи се страни

2 мар 2016
[stɔlitʃani v pɔvɛtʃɛ]

Георгиос Дзордзос, 39, собственик на ресторант, грък

Йоргос е тук още в зората на демокрацията. Идва, за да учи, но намира бизнес ниша – да обслужва с храна хилядите тогава гръцки студенти. Така неволно става собственик на най-стария гръцки ресторант в София, още преди синьо-бялата вълна от такива да залее столицата. Ресторантът му в кв. "Слатина" е по-скоро семпъл и традиционен, но той и до днес вярва, че най-важно е да успява да предлага прясна храна на добри цени. И го прави, пътувайки всяка седмица до Егейско море.

Роден съм в Атина, израснах в семейство, което можеше да си позволи много добър живот. Завърших училище, но не можах да се класирам там, където исках. Желанието ми беше да уча компютърни системи, но в Гърция нямаше вариант за платено обучение. Вариантът беше или да изчакам още една година, или да се опитам да кандидатствам в близка държава – Румъния, България. Познати ми бяха казали, че тук образованието е добро, а животът – евтин. Тогава доларът и драхмата бяха много силни. Помня първото ми влизане в София, беше истински шок. Очаквах да е широко, осветено... Беше 20 септември 1993 г., но беше ужасно студено. През октомври заваля сняг. България се оказа уникално приключение за мен. Беше много по-различна, не беше европейска държава – единственото, което можеше да видиш, е бедност, мафия и мизерия. Тогава в Гърция живеехме много добре, за разлика от сега, и там такива неща нямаше. Вече сме в ЕС и не сме добре, както цяла Европа. Но за съжаление това е изборът на нашите политици.

След като пристигнахме, старите студенти ни поеха, записаха ни в университети, намериха ни квартири, имаше над 7 хиляди гърци тук – истинска организация, град в града. Имаше няколко гръцки дискотеки, таверни, клубове. Първата година се подготвяхме, учейки български. Вие тук имахте компютри, образованието беше доста по-напреднало, както и в целия източен блок впрочем, за разлика от Гърция. Но тук беше друг свят – нямаше какво да се яде буквално, пращаха ни с колети дори вода. Така ми дойде идеята да започна да обслужвам всички тези гърци с доставки по домовете, нещо тогава непознато за тукашните ширини. Така през 1996 г. се роди Gustosa - заведение с голяма кухня и малък салон, както и 7-8 коли за доставка. Въпреки че на практика нямахме много пари, за онези времена тук те бяха огромна сума. По това време нямаше как да внасяме продукти от Гърция и стартирахме с пици и спагети, а по-късно и с гироси. Появиха се още 1-2 пицарии, които да предлагат доставки с моторчета, но времената бяха толкова тежки, че и това беше проблем, защото ги крадяха. Клиентът си поръчва пица (които тогава дори не се доставяха в картонени кутии, а в чиния, за да си я прехвърлиш в своя), доставчикът се качва на адреса и моторчето изчезва. За щастие бяхме твърде дребно заведение и никога не сме имали проблеми с мафията. Но имахме около 4000 абоната на пицарията. Събирахме се да гледаме гръцки мачове, видеокасети с преведени на гръцки филми (имаше 4 гръцки видеотеки в София), както и да слушаме гръцка музика.

До 2000 г. бяхме в кв. "Дървеница". После времената се промениха. Нивото в България доста се вдигна – започнаха да се движат пари, да има частен бизнес, появиха се хора с възможности. Те търсеха добра храна, добро обслужване, добри продукти на добра цена. Това е много важно, когато говорим за гръцки ресторант. Започнахме да имаме по-голям достъп до качествени продукти и преминахме на традиционна гръцка кухня - риба, рибни деликатеси, гръцка мусака. Гръцкият зехтин владее света, ние сме едни от малкото, които може да произвеждаме екстра върджин. Най-доброто гръцко ястие е риба от Егейско море – синегрида, ципура, лаврак, това е най-добрата риба в света изобщо. Защо? Има много отговори – температура, чистота на водата... Но просто, за да е добра кухнята ти, няма нужда от нищо повече, освен да пазаруваш нещо прясно от Егейско море.

Сега Гърция е в криза, което много свали цените за туристите. За това в момента е и световна топ дестинация. Жалко, че това смъкна и качеството на самите туристи. Мизерията води мизерия. Тази година има рекорд на туристите – над 20 милиона, но качеството им е толкова ниско, че никой в Гърция не е доволен. Това не важи за вас. Там казваме, че видиш ли в ресторант голяма риба пред човек – той ще е или българин, или руснак, или турчин. Пред салата ще стои германец или холандец. Те нямат никакво отношение към кухнята. Това, че достъпът до Гърция е лесен за българите, разви у тях определени вкусове. Те харесват прясната морска храна, а в Гърция тя е лесно достъпна. Затова и ходя два пъти седмично до Солун, за да зареждам ресторанта си. Вече броят на гръцките студенти е драстично намалял в София и клиенти са ми българите.

Аз съм много щастлив в София – живея тук 20 години, имам си приятели, радвам се, че дойдох тук. Беше трудно, но съм доволен. Работя много, поддържам си лично ресторанта и не го смятам за някакъв огромен бизнес. Не обичам да сядам, винаги съм на крак. Ако не ти се работи в този бранш, е по-добре да си ходиш. Просто целта ми е да предлагам хубава кухня на нормални цени и добро обслужване. Тук е важно да не стоиш на главата на клиента, да не досаждаш. Лично обслужвам много хора. Това, че гърците са мързеливи, е една голяма легенда. Нямаше да имаме такова ниво, ако бяхме мързеливи.
София е хубав град в красива държава с природа и море. Просто е зле поддържан. Пътищата тук са ужасни, макар че напоследък има големи подобрения. Започнаха да правят и магистралата за Гърция. Това беше голям тормоз преди. Две държави, които нямат магистрала помежду си? Но бих искал вечно да живея в Гърция - мисля, че там също сме благословени с красива природа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Lightest 2014 5 Lightest 2014

Най-четените и препоръчвани статии от Light през годината

30 дек 2014, 7235 прочитания

Запечете на тих огън 24 Запечете на тих огън

Няколко български блогърки представят своите любими зимни рецепти

5 дек 2014, 39196 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Тежка Индустрия»

Тежка Индустрия
Тежка Индустрия

Фокус върху сектора с данни, анализ и ревю на актуалните теми

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2014" Затваряне
България намери талант

Няколко даровити деца със световен пробив в своите области

Предимства и недостатъци на кабинет около ГЕРБ

Ако партията е първа политическа сила и направи правителство, Бойко Борисов ще е отново премиер

Държавна компания срещу градушките

Градозащитната система трябва да обхване 90% от България, предвиждат се нови такси за фермерите и застрахователен пул

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Unhappy соц

Живещата във Великобритания фотографка Красимира Буцева изследва комунистическия режим и фалшивата носталгия по него

Това е обир

Банките са истинските злодеи в съвременния уестърн "На всяка цена"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 25.03.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.03.2017

Капитал Daily

Брой 47 // 23.03.2017 Прочетете