Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Места

21 16 фев 2007, 0:00, 8819 прочитания

градски истории Да се чакаме на "Попа"

Непретенциозен и емоционален гид за местата за срещи в София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Първото предложение за среща, което получих в живота си, гласеше: "Ще те чакам на ъгъла на "Жиданов" на втолия етаж." Направи ми го Жорко, докато дояждахме филиите си с пастет в трета група на детската градина. Жорко още не можеше да казва Р, но макар и с излишно И една от най-централните софийски улица - "Жданов" (днес "Пиротска") явно ще да му е била доста позната.
Днес Жорко е женен, има две деца и работи на летището. Може да казва Р. Това е всичко, което знам за него. Преди време го видях на "Попа", припомних му за детската ни уговорка за среща, а той така и не се сети за кой точно ъгъл, в кой ден и за колко часа е ставало въпрос. Нито защо точно на "Жданов". Като истински съвременни хора пофлиртувахме и си обещахме, ако ще се срещаме един ден, този път ще е на класическо, известно открай време столично място. Например на "Попа".
Ето така неочакваната среща с първия мъж, който е пожелал да ме види в специален ден и на специално място, провокира у мен нова изследователска страст - целеустремена обиколка по старите, нови и още по-нови места за срещи в моя град. И от този тур се роди следната стегната информационна брошура, която спокойно можете да изрежете и грижливо да сгънете в портфейла си, в случай че някога се окажете на неточното място с неточните хора.

Часовника на гарата


Започвам оттук, защото това е стартовата линия за "гостите на столицата", софиянците, завръщащи се от близките си села, и развеселените роднини, решени на живот и смърт да ви дойдат на гости.
Мястото: По традиция тук е населено и в най-нечовешките часове. Часовникът работи, но винаги с няколко минути напред. Удобно е, защото сте в стратегическа позиция да наблюдавате повечето надземни входове и изходи. Пред вас е огромният подлез с парашутния покрив, а зад вас - стъкленият вход на гарата.
Неудобството: Часовникът на софийската гара е точно над главния вход. Както и да застанете, все някоя врата ще ви удари или някой чичо с чанти ще ви избута и понапсува свойски. На това място могат и преспокойно да ви оберат, докато впервате взор нанякъде. И много, ама много духа.
Типажите: Постоях двайсетина минути и за това време видях: две рускини, които имаха среща с някакъв мъж с мустаци, който ги подбра заедно със сребърните им козметични куфарчета и ги качи в една червена опел астра, непрекъснато повтаряйки "потом, потом"; тийнейджър с около триста грама обеци по ушите си и провиснали до глезените дънки, който дочака още пет-шест същите като него; жена с кожено палто от бели лисичи кожички, високи обувки без пети и лилава лачена чанта, която нервно пристъпяше от крак на крак и изведнъж се впусна към подлеза с едно "абе, майкоооо…", за да посрещне едно бабе със забрадка, бастун и огромен кашон в специална миниколичка за пазар. Тръгнах си, когато една ромка се завъртя около мен и ми каза: "Чака та голям път, душице, ша видиш онова големото железо, къде в Париж го показват - Айфевиловата кула…" Щеше ми се да си поговоря с нея за тази туристическа забележителност, но инстинктът ми за съхранение на дамската чанта се оказа по-силен.

НДК


Дворецът на културата участва в картата за срещи на София с две свои точки - пилоните и билетния център. Тази голяма и доста одумвана в последните години сграда кацна някога в сивата столица като летяща чиния от бъдещето и веднага влезе в ежедневието на столичните гъзари като истински check point.
Мястото: Да се ходи на НДК през осемдесетте и деветдесетте беше въпрос на чест. Удоволствията наоколо някога се състояха в пиене на кола или бира от петдесет стотинки в бяла голяма пластмасова халба, пушене в т.нар. пепелник на градината и целуване по пейките.
Днес удоволствията наоколо са други и срещите около НДК вървят обикновено с някое голямо събитие в сградата му. Трите пилона до трамвайната линия и билетният център обаче все още са си гореща точка за срещи в града. Пилоните се виждат отдалече, можеш спокойно да се покачиш на постамента им, за да си разшириш кръгозора, докато очакваш да дойдат или да ти вържат тенекия. Билетният център е удобен с това, че на него си пише "Билетен център".
Неудобствата: Кошмар номер едно са досадно любезните мормони, които вероятно дебнат в близките храсти и скачат върху всеки, помотал се безцелно наоколо повече от три минути. Кошмар номер две са момчетата от крайните квартали, които просто ти късат сърцето, докато чакат някое момиче от запознанство в интернет, а то така и не идва никога. Кошмар номер три, четири, пет и т.н. са лелите със семките, псуващите таксиджии, хлопащите тротоарни плочки, спринцовките в тревата, изобщо общият вид на западнал социалистически архитектурен комплекс.
Типажите: Първият, който ме приближи, поиска огънче. Казах, че не пуша. Поиска цигара… Нямах естествено. Накрая ме попита имам ли един лев да му дам, че баба му умряла. Не дадох. После дойде една двойка - той трениран и мускулест, тя - руса и с дънки в ботуши с ресни, камъни и токове. Нещо си говориха тихо, после си размениха някои любезности. Тя рева, той - не. Той крещя, тя - също. След това и двамата говориха по телефоните си и употребяваха "честно, нема такъв идиот/идиотка". Накрая се прегърнаха и си отидоха. Дойдоха три баби с големи шапки и червени червила. Дочакаха още две и седнаха на открито в кафененцето отсреща. Тръгнах си, когато една приятелка дойде и ми каза: "От петнайсет минути те гледам от онова заведение как се въртиш тука и се чудя кой не ти идва на срещата!"



"Попа"


Първо да уточним - Попа всъщност не е никакъв поп, а патриарх. Както е известно, паметникът на духовник, който се намира на широкия тротоар там, е на Патриарх Евтимий - последния български патриарх и съответно монах преди падането на България под османското владичество, аскет, дългогодишен заточеник в името на вярата и книжовник.
Мястото: Името "Попа" се ражда някъде през бурните социалистически години, когато около паметника започват да се събират първите аутсайдери - хипарите. Зад гърба му има градинка, която се славеше като любима на някогашните наркомани. Днес градинката е в същия окаян вид, а наркотици могат да се намерят и тук, както между другото на още поне двайсетина места за срещи в София. Преди няколко години пейзажът се освежаваше от кацналите наоколо хора с пишещи машинки, чийто бизнес беше "попълване на документи на объркващи се от бюрокрация граждани". Когато Нотариатът освободи наполовина старата къща отзад, хората с пишещите машинки намаляха. Настаниха се обаче няколко нови будки - за цветя, вестници и списания и за джунджурии. От едната страна на въпросния Патриарх, наречен Попа, лели продават топли варени гевреци и тиквено семе. Зад гърба му и в краката му стоят подпрени или направо седнали чакащите.
Неудобствата: Както ти виждаш всичко наоколо, така и теб те виждат. Наркодилърите още считат това място за свой основен офис, така че офертите за всякакви друсалки те заливат. Можеш да бъдеш обран за части от секундата. Много е шумно.
Типажите: Като някогашна честа посетителка на това място изпитвам към него и посетителите му определена ревност. Факт е, че и днес тук са предимно готините хора. Това е заради университета, който е наблизо, филмотечното кино, където по традиция не ходи кой да е, и възможността да потеглиш оттук към най-различни софийски посоки с цел ядене, забавление, разходка, шопинг или каквото и да е там. Докато се мотая, забелязвам крехко петнайсетинагодишно създание, което стиска в ръцете си плюшено мече със сърчица. След малко зад гърба й се промъква същото крехко създание, но от мъжки пол, затиска й очите и с подскок се озовава пред нея. Следва прегръдка, от която ти идва да си поплачеш над младините, и размяна на подаръци, очевидно за 14 февруари. И двамата носят войнишки мешки, на които с химикалка е написано Make love, not war, което ме докарва в умиление. Противоположно на двойката щастливо влюбени пристъпя от крак на крак тъмнокос младеж с червена роза и пакет с формата на книга. Минута по-късно откъм Университета се задава дребничко момиче с разпилени коси, помахва му и с изненадващ за миниразмерите й атлетизъм се засилва и скача на врата му. Той мъжки удържа ситуацията, докато сърдит господин с вестник коментира "ше се претрепете с тая любов, бе, да го е...". За още десет минути тук се изредиха известни и неизвестни лица, стари приятели, хора, които се срещаха за първи път по работа и се разпознаваха по вестници в ръцете, ученици, студенти и дори група пенсионери, която се отправи към близката пицария и остави един на пост, за да дочака "тия, къде още не са гушнали букета", както се изрази гръмогласно организаторът им.

Аптеката на "Витошка"


Това е едно от местата, които загубиха притегателната си сила през последните години. Вероятно откакто на "Аптеката" вече няма аптека, а магазин. Някогашната градска логика привличаше тук хора заради търговската улица отзад, парка на НДК и обичаното някога кино "Витоша", което днес вече не съществува.
Мястото: И да искате днес да си направите среща тук, няма как да стане. Защото просто няма къде да застанете. Тук очевидно дребната търговия върви добре, защото от години всяка тротоарна плочка е резервирана от продавачи на ядки, гевреци, мартеници, гащи, антикварни книги. Измежду всички тях определено е трудно да се срещнеш с човека, с когото имаш уговорка. На мен ми се е случвало да чакам десет минути от едната страна на ъгловата сграда, докато от другата стои също от толкова време този, с когото имам уговорка. И просто не сме се видели.
Неудобствата: Явно са много, тъй като тук все по-малко хора си определят срещи. Подлагаш се на постоянен забързан поток от хора, готови да те отнесат. Пристъпяш от крак на крак между продавачите и все някой от тях те заговаря, което невинаги е приятно. И както вече казах, вероятността срещата да не се осъществи, защото не можете да се видите, е наистина голяма.
Типажите: Предимно тийнейджърки, забягнали от училище, готови да се отдадат на шопинг поход по "Витошка". Лошото е, че обичат да ходят по четири-пет в една редица, което прави разминаването по тротоара невъзможно. Втората категория са кварталните гамени, дошли да се разръшкат из центъра. Третата - женици на над средна възраст, тръгнали из града с мисия - например да се купи пуловер на внука.

Улица "Шишман"


Това вероятно е единствената столична улица със свое уникално лице. Тук основните места за срещи са две - клуб "703" и "Билкова". За разлика от останалите улици на тази не се уговарят да се видят само хората, които живеят в близост. Да си на "Шишман" е въпрос на принадлежност към определено артистично общество.
Мястото: Когато говоря на приятели за клуб "703" и се налага да опиша духа му, винаги припявам онзи ред от основната песен на сериала "Бар "Наздраве", в който се казва where everybody knows your name… Това му е хубавото на "703" - че тук винаги знаеш кого можеш да видиш. Уютът му прилича на този от малките английски кафе барове, където усещането за лукс идва от смислените разговори и енергия наоколо, а не от имитации на леопардови кожи по диваните или последен писък осветителни тела. Тук можеш да оставиш или получиш пратка, да четеш преса на спокойствие, да слушаш хубава музика, да се запознаеш с някой интересен човек.
"Билкова" пък е нещо като летен еквивалент на "703". Казва се така, защото някога тук имаше наистина билкова аптека. Сега в дворчето се подвизава Bubbles, известно като Bubbles by Kremena Halvajian, както пише на табела пред входа. Преди време стана ясно, че то е точно копие на стар дизайнерски бар в Япония, и в този смисъл изобщо не е by когото и да било, но табелата така или иначе все още си стои.
Неудобствата: Като част от обществото на "Шишман" мога да кажа, че не намирам такива. Освен че паркирането на кола в района от девет сутрин до седем вечер е химера. И още един риск - творческа идея, споделена с повече възторг и децибели, може да бъде нежно открадната от съседите по маса или поне превърната в нечовешки слух.
Типажите: Редовните посетители в "703" нямат възраст. Те са артисти по душа, поведение и мислене. Говорят за сюжети, творчески маниери, дълбочини на образи. Разменят си дискове, чужди списания и книги. Много пушат. Смеят се шумно и се обръщат към сервитьорите по име. Самите те често наричат това място "офиса", защото за такова го и ползват - създаване и поддържане на социални контакти, които преливат в приятни артистични нощи.
В "Билкова" средата е с няколко поколения по-млада. Факт е, че тук винаги се намира някой да стърчи с чаша бира навън дори при минусови температури. Никой не знае какъв е магнетизмът на това място - сенчестата градина, дъхът на стара София или нещо друго. И аз нямам обяснение, но определено ми харесва.

Новите горещи точки


Съвсем в тон с промените в структурата на града местата за срещи вече не са това, което бяха. Особено с отварянето на новите търговски центрове. Малките градски ъгълчета, които харесвахме често по странни на пръв поглед причини, взеха все повече да опустяват. На тяхно място се появиха Mall of Sofia и CCS.
Мястото: Няма какво да обяснявам - всички вече ги знаят. Огромни, модерни сгради. Просторни тоалетни със сапун, хартия и дори автомат за четки за зъби (поне в дамската). Кафенета, вериги за бързо хранене, супермаркет. Ескалатори. Място за паркиране. Музиканти във вечерните часове. Кино.
Неудобствата: Тук се срещат всички. Така че рискуваш да се сблъскаш в пробната с шефката си или случайно да видиш мъжа си с някаква руса жена на маса в някое от кафетата. В моловете всички места си приличат. Странно е, но по някаква неясна логика хората също си заприличват. Докато чакаш, неусетно харчиш. Често за неща, които изобщо не ти трябват.
Типажите: Ами... няма. Физиономиите тук са всякакви. В паркинга от наточените си автомобили слизат жени с гладки дрехи и мъже с излъскани до блясък обувки. По коридорите се разхождат млади семейства с отегчени майки, люпещи семки, и бащи, бутащи колички. Дечица пищят и се возят на ескалаторите. Баби с бастуни си почиват на пейките. Чужденци мъкнат торби и смятат с калкулатори. Веднъж се случи така, че в "София сити център" не забелязах собствения си братовчед, който стоеше и се взираше в мен също чудейки се аз ли съм или не съм.
Иначе всичко е луксозно...
Моите обиколки из горещите точки за срещи в София ми отнеха около два дни. Всичко това ми струваше: 5 лв. (за кафе, два геврека, една морена, пуканки и списание) и още 180 лв. (за три неустоими рокли от мола); две неприятни запознанства; лека хрема; две неочаквани срещи с хора, които не бях виждала от години; вдигане на колата ми от органите на КАТ; пълна осведоменост за актуалните намаления в магазините и, най-важното, нова среща със собствения ми град.
Е, откъдето и да го погледнеш, си е струвало.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нови градски Нови градски

Събитията Street Wisdom подканват участниците да преживеят града по нов начин

13 окт 2017, 2474 прочитания

Маршрутите на глада 9 Маршрутите на глада

Няколко проверени места за закуска и брънч в София

30 сеп 2017, 14604 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Сайтове за онлайн срещи

София: революцията се отлага

Вече има външен анализ на най-големите проблеми в центъра на града. Сега общината трябва да покаже какво ще направи с него

Гривна на ухото

Поръчката за електронно наблюдение на арестанти и затворници е на прага да се провали. Това е проблем

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

От кухнята на Алмодовар

Испанският режисьор дарява средствата от продажбата на свои натюрморти на денонощно отворена църква в Мадрид

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 14.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.10.2017

Капитал Daily

Брой 159 // 18.10.2017 Прочетете