Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Места

27 21 ное 2007, 20:28, 8256 прочитания

Да подишаш в Санкт Петербург

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Пътуваме в познатите спални вагони към Санкт Петербург, а огромните стъкла до двойните легла пречупват светлината по особено красив начин, като я отразяват в лицето на малко русначе. Заглеждам се в него - върху червендалест ето му лице лъчите светлина сякаш рисуват първите щрихи на картина. Решавам да го снимам, а то позира непривично сериозно, единствено движещо очите си. Едно от първите ми впечатления за руснаците бе провокирано от начина, по който поглеждат към обективите, когато се снимат - винаги сериозни, изразяващи емоцията, която изпитват, единствено с очите си. Прословутото клише

"Руска душа"

започва да придобива плътен и привличащ образ. Бащата на момченцето ни заговаря, като ни пита накъде ще ходим. Въпреки че сме българки и усвояваме руския сравнително по-лесно, акцентът ни е доста натрапчив. Като разбира, че сме чужденки, му става ясно и защо се споглеждаме, когато той казва: "А за Питер сте значи.. Да, красив град." Всъщност тогава става ясно, че Питер - това е Санкт Петербург. Самото му съкращение ми харесва и някак си подготвя съзнанието ми за нещо непретенциозно готино. Сякаш назовава град, който можеш да почувстваш като много личен, сърдечен и създаден за теб…

Пет сутринта е. По внушителния булевард "Невски" няма хора, но пък има машини, които мият улиците, красиви разноцветни сгради и всичко това под синьо-сивкавата светлина от пробуждащия се ден. Когато гледам напред, сякаш виждам палитра, именно палитра, защото цветовете на сградите сякаш са хаотично нахвърляни, но все пак се усеща ред. Ред в хаоса може би. Колкото повече слизаме надолу по "Невски", светлината става все по-ясна, тук-там започват да излизат хора от прекрасните дървени порти на жилищните сгради. Докато гледам нагоре в опит да събера в погледа си цялата красота на архитектурата в Питер, виждам млад човек, някъде около 25-26-годишен, който пуши спокойно цигара на прозореца си. Както пуши, изведнъж решава да подаде краката си от прозореца, след това скача върху голямата козирка под него и по стълбичка се качва на покрива на сградата. Прави ми впечатление, защото го намирам показателно за отпусната и непринудена атмосфера, която се усеща в Питер. По-късно същият този човек ще облече дънките си, ще си сложи цветен шал като акцент, ще обуе кецовете си и ще тръгне за работа. Всъщност това е типичната униформа за този град. Това е мястото, където спокойно можеш да кажеш, че си почувствал истински свободата във варианта и на въздух, който можеш да дишаш свободно. Това не е забързаната и "корпоративна" Москва, а артистичният и непринуден Питер.

Решаваме да завием и да се разходим по малките криволичещи улички около "Невски проспект". Приятните малки кафенета с масички по уличките изскачат едно след друго. Улиците криволичат, разполовявани от канали, създаващи неописуема романтика и приятното очарование на нещо старинно. Мостчетата над каналите винаги изненадват с по някой закачлив акцент, придаващ им пищност - спирам се на този, на чиито краища високомерно гледат два големи лъва с огромни златни криле. Металните конструкции, придържащи мостчето, изскачат от устите им. Красива гледка, но все пак осъвременена от две момчета, които решават, че е добре да изпробват от къде би излязла бирата, ако я сипят в устите на лъвовете.



Впечатлението, че този град е

Пълен с кислород

се сгъстява, когато чувам звуците на акустична китара и силен пеещ мъжки глас. Поглеждам зад ъгъла, откъдето идва звукът, и виждам симпатичен младеж, който се опитва да спечели пари с таланта, а и най-вече с чара си. Усмивката, с която подлага шапката си, за да му пуснеш рублите, е несравнима, като излязла от американска реклама, но все пак някак си искрена и доверима. По-късно се оказва, че доста често ще виждам същата тази усмивка на лицата на множество други младежи, свирещи по ъглите.

Привечер решаваме да изпием по някоя бира из Питер. Не е голяма изненада, че цените по клубовете и заведенията са адски високи, затова решаваме да си вземем от магазина и да седнем на някоя от многобройните пейки покрай Нева. Вървейки натам, приятелката ми, която живее в Русия от доста време, споменава нещо, свързано с местната полиция, която доста рядко би те пропуснала, ако те види да пиеш на открито, но нейни колеги се разминавали с леката сума от петстотин рубли (около 25 лева), дадени на полицая. Това ме напряга, но тя ме успокоява с факта, че полицаите почти никога не правят проблеми на жени. Към жените в тази страна имало особено почитание.

В Питер ставам свидетел на две ситуации, които според мен разкриват някои характерни черти на руснаците. Първата случка бе в метрото, което в Питер е доста по-дълбоко от това в Москва, защото минава под река Нева. Възрастен мъж, на около седемдесет години, падна на самите релси на метрото. За щастие не успя да уцели точно релсите - по тях тече суперсилен ток и нещата щяха да са фатални. Въпреки че метрото щеше да пристигне след по-малко от минута, двама руснаци веднага скочиха и извадиха човека, като се разминаха със секунди от приближилата вече машина. Но те не се замислиха, а просто го направиха. Другият случай бе на излизане от метрото. Жена се опитваше да качи огромното количество стълби с количка с малко бебе. Доста трудна работа, когато няма релси за детски колички или ескалатори. Ежедневието на всички е доста забързано и напрегнато и все пак млад мъж грабна количката и я носи до най-горното стъпало, а думите му към жената и неговия приятел бяха: "Ами някои ден това може да се случи и на моята жена."

Сутрините в Питер са като в някое малко уютно градче - хората не са толкова забързани, винаги имат време за задължителното сутрешно кафе и бавна разходка към работа. Свежото усещане се допълва и от многобройните младоженци в сватбени одежди, циркулиращи почти навсякъде около теб. Обясняват ми, че ритуалът в Русия е, след като подпишете в съда, да се разходите заедно с най-близките си приятели до някое красиво място. Обикновено за такова се смята бреговете на Нева. Така се получава и забавната гледка - докато в Москва виждаш почти навсякъде оставени бутилки от бира, в Питер те са заменени от бутилки шампанско.

Полезна информация

Как се стига до там
- Със самолет - билетът струва около 270 евро; по-организираните могат да се следят промоциите на "Аерофлот" през есента и пролетта (на aeroflot.ru/info), когато могат да се вземат билети за $200 (двупосочен).

- Не забравяйте и за визата, която е готова за две седмици, а повече подробности - 02/ 963-09-14- телефон на Руското посолство в София.

- С влак - излиза доста по-евтино, но пък трябва да се прави допълнителна транзитна украинска виза, което компенсира.

Готини клубове
- Fish Fabrique - място с доста артистична атмосфера, едно от най-старите ъндърграунд места в Питер, мястото е бивша фабрика и досега с преобладаващи посетители художници нонкомформисти; адрес - "Площадь восстания", "Лиговский просп.", 53

- MOD - това е другата крайност на горния клуб - доста лъскаво, пълно с електрофенове и нашумели диджеи; адрес - "Невский проспект", Гостиньй двор, "Коньшенная пл." 2

Допълнителни маршрути
- Към Москва - от "Московският вокзал", билети от 15-20 евро нагоре.

- Към Финландия - маршрутка до Хелзинки за 15 евро; тръгват всяка сутрин в 9 ч. и всяка вечер в 20 ч.от площада пред "Московския вокзал"

- Към Петерхоф - с комета по река Нева за 10 евро в едната посока (тръгват от малко пристанище пред Ермитажа) или с маршрутка от метро станция "Ленинская" - 12 рубли (0.5 евро)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бавни, смели, озарени Бавни, смели, озарени

Няколко курса, които предлагат отмора и възстановяване на духа и тялото

14 юли 2017, 3031 прочитания

Да полегнем преди тръгване Да полегнем преди тръгване

12 юли 2017, 1905 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Танцът на "Пилоболус"

Година затишие... и пак Мавродиев

Според няколко източника от изпълнителната власт и финансовия бранш бившият председател на КФН лобира през "Обединени патриоти" да стане изпълнителен директор на ББР

Големият експеримент

Съоснователят и главен изпълнителен директор на арт фондация DOMA Мартина Стефанова пред "Капитал"

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

A damn good cup of coffee

За кафето като новото вино: как и защо се променя вкусът ни

Мода за Пирин

WWF пусна колекция облекла, за да привлече вниманието към проблемите на националния парк

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 22.07.2017 Прочетете
Капитал Daily, 25.07.2017

Капитал Daily

Брой 112 // 25.07.2017 Прочетете