Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Места

18 29 юли 2009, 11:36, 19430 прочитания

Сладкарничка Вила Росиче

Сладко мое, реално и вълшебно...

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Вила Росиче
ул. "Неофит Рилски" 26;
954 30 72

В името на сладкарницата трябва да започна с признание: изпитвам силна симпатия към сладкарниците, към сладкото въобще и специално към тази, но не само заради името й, а защото няколко следобедни часа, прекарани тук, са ми като 1 юни по никое време. Аха да подмина тунела встрани от улицата и хлътвам в двора. Горещо е, но с моето приятелче предпочитаме градината пред климатика. Вярно е, че дървото и пастелните тонове във вътрешния интериор са дружелюбни за погледа, но зеленината - повече. Сядаме на масата с изглед към входа и се изтягаме в жегата, докато наблюдаваме (добре, и подслушваме) хората наоколо. Едно усмихнато момиче, което малко прилича на Снежанка, ни обслужва възпитано, а ние сме двойно доволни, защото не бързаме за никъде.

Изучаваме менюто съвсем бавно и лапаме с поглед торти, кроасани, сиропи и малко домашна вишновка, докато усетим сладката вина от предстоящата неразумна поръчка да се разлива по небцето. Пристигат прясната ни лимонада (250 мл, 2.90 лв.) и домашният сироп (250 мл, 2.20 лв.). Ледът се появява впоследствие, което е по-скоро добре, защото някой от нас може да е с чувствително гърло и да не иска студено.

В следващите два часа във "Вила Росиче" пристигат хората на още седем маси, на четири от които сядат и деца. В двора няма музика и това позволява на всяка компания да слуша чуждите разговори и поръчки без особени усилия. Характерното тук е да вземете нещо сладко плюс напитка, защото, както една дъщеря установи, е трудно да се яде торта, без да се пие вода. Десертите се приготвят на място и това изключва подозрения около срока на годност. Сладкишите, разбира се, не са задължително условие. За любителите на солта в живота се предлагат кроасани с дъх на масло и всякакви неща в тях - синьо сирене, спанак, гъби и т.н. Ние вземаме прочутата кестенова торта на "Вила Росиче" (4.90 лв), но ведрата сервитьорка се затруднява да ни препоръча достойна по сравнение алтернатива. Затова се разхождаме до хладилните витрини вътре. Пред тях човек започва да изпитва известни колебания, обаче ние не се огъваме лесно и решаваме да нарушим кестеновия монопол с бял мус (4.90 лв.). Единственото, за което съжаляваме през цялото време, е, че тук не се предлага сладолед, но може би и това има нещо общо с гърлото. Иначе моля да не се правите на добри деца, които си изяждат всичко в чинията, защото количествата са доста щедри.

Рязкото завръщане от детското царство на невинността се постига с кафе (еспресо от 2 лв. и виенско от 2.90 лв.). Кафявата захар е правило, а млякото - по желание (каничка с щедро количество струва 0.60 лв.). Нашите вкусови рецептори вече са доста наситени, но успяваме да регистрираме плътно на вкус кафе. Забелязваме и порцелана, в който го сервират – същият като чиниите за торта - и започваме да любопитстваме. Сервитьорката няма представа откъде са чиниите във "Вила Росиче", затова повдигаме внимателно и четем надписа на дъното, от който се разбира, че чашите и чиниите със сини винетки са произведени в Чехия. Накрая си тръгваме с леко натежала, но безгрижна походка и поуката, че младостта е безценна, а сладкото успокоява.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нощни п(т)ици 2 Нощни п(т)ици

В сезона на коледните партита - преглед на местата, където да се нахраним след полунощ

8 дек 2017, 2757 прочитания

Брюксел преди Коледа 2 Брюксел преди Коледа

"Деспасито" тук звучи в джаз вариант. Чистотата е на почит. Колекционирането на винтидж предмети – любимо хоби.

8 дек 2017, 3259 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Места" Затваряне
Морската столица, мой

На разходка с Toyota Prius до Варна и околностите

Бизнесът, който прави от снежинките стотинки

Зимният туризъм в България очаква ръст, но остава с кратък сезон и е доминиран почти изцяло от местни играчи

Контрабанда е само когато те хванат

Протестите на работниците от "Булгартабак" показаха колко се изнервя олигархията от темата за нелегалния внос на цигари в Турция

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Национализъм.bg

Адела Пеева за посветения на съвременния национализъм документален филм "Да живее България"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 13.12.2017

Капитал Daily

Брой 191 // 13.12.2017 Прочетете