От древността хората имат едни и същи мечти – човек върви през гората и намира златно съкровище. Приказни герои се натъкват ненадейно на вълшебни предмети, чуждоземни търговци примамват с опасно омагьосани стоки, които променят съдби. Случва се и днес, с особен чар на едно особено място – пазарът за вещи втора употреба в Мауърпарк, Берлин.

Неделният ден тук започва, докато съботата още не е свършила – в онова междинно време между тъмното и светлото. Дъждът тъкмо е спрял, мирише на топло кафе и мокри камъчета. Първите търговци се трупат пред сборния пункт, за да разпределят 500-те щанда и да платят таксите си. Нещата вървят по списък, затворен от миналата седмица, и всичко е ясно – 7 евро линеен метър за сергия, 33 евро за триметров щанд с покрив. Флориан, току-що дипломиран млад инженер, е тук за пръв път. Взeма щанд с покрив, защото се очаква жега. Дошъл е със съквартиранта си, другия месец напускат общата си квартира и искат да разпродадат ненужното – предимно винили, събирани с години за няколкото им съвместни диджей изяви. Флориан се мести при гаджето си и освен винилите вече не му трябват и прахосмукачката, ютията и многото слънчеви очила. За разлика от него съседите му по сергия са често на пазара с тематичните си стоки. Отляво е Афифе – пълна туркиня, която продава стари бижута, изпекла е кекс за клиентите. Отдясно е Детлеф – белобрад чешит във военна униформа, колекционер на всякакви камуфлажи от Bundeswehr-а, продава и цветни войничета и гилзи. Като нищо да ги събрал наоколо – самият Мауърпарк (Паркът на Стената) се намира в доскорошната Зона на смъртта, ничията земя между стените на немско-немската граница, години наред празен ареал. След падането на стената хората окупират тези до скоро забранени зони и ги превръщат в зелени площи за развлечения и отдих – символ на освободените пространства, в буквален и преносен смисъл. Днес Мауърпарк е едно от най-шарените места, които човек може да си представи: 8 хектара свободна зона за почивка, спорт, импровизиранa музика под открито небе и незаменими залези; за квартални клики и туристи от цял свят, художници-айляци, рисуващи с години произведението на живота си, баскетболни маниаци, хипари, експериментиращи с йога в причудливи стойки и теоретици на живота, разтягащи дълги локуми сезон след сезон. Нескончаемата атракция обаче е горе на високото, където още стърчи стената - денонощно се появят нови и нови графити върху нея. Гъсто наредени момичета и момчета изпръскват стотици флакони спрей ежедневно и ако имат късмет, творението им остава там цели два дни, докато следващото не го покрие. Истинска привилегия е да се вредиш да рисуваш в неделя, когато малкият парк се пука по шевовете от 50 000 постители, дошли на флиймаркета.

Вече наближава обяд и Флориан е продал половината си винили за по 5 евро. "Купиха първо любимите ми, едва се разделих с тях, но бързо ми олекна, като си помислих колко пространство освбодих." Хората са десетки хиляди, слънцето е високо, блесват всички крайности – събрали са се колекционери и фланьори, студенти и безработни, пънкари и зъболекари, неориентирани туристи и целенасочени местни, възрастни дами с ярки червила и сиви кученца и млади амбициозни фотографи, от Ориента и от Запада. Тук-там се мяркат недоспали групички с големи слънчеви очила, които се хилят звучно на всяка дреболия от парти-безсъние, по челата им пише, че изобщо не са си лягали. Не само на тях им се вие свят: очите на това място виждат прекалено много, което мозъкът обработва прекалено бавно: истории на загубени спомени – кашон с лични черно-бели снимки, масивен скрин от черешово дърво с миризма на детство, униформа на мед. сестра от Първата световна война, прашлясала цигулка и ръждив джобен часовник, колекция кибрити, картинна рамка с гравирани цветчета, класическа порнографска естетика от стари мъжки списания, кожа от одрана дива котка, дискети нинтендо, велосипедни джанти, пощенски картички с емоционални поздрави от всички точки на света, ръчно направено хвърчило, азиатски вятърни камбанки, африканска тарамбука, арабско наргиле, балкански чушкопек...

Търговията върви без касови бонове – може да участва всеки, но бизнес правилата са средновековни. Нито финансовите или данъчни служби, нито трудовата борса са намесени. Милиони хора в Германия прекарват почивните си дни по флиймаркетите. По неофициална информация този вид пазари, състоящи се редовно, са около 50 000, отделно са по-специализираните, които се организират едва няколко пъти в годината. Макар идеята винаги да е сходна, съществуват различни видове: някъде има повече професионални търговци, чиято стока е нова и евтина, в повечето случаи и по-скучна; другаде професионалните търговци не се допускат; има нощни пазари, често в големи халета на лампи; благотворителни флиймаркети; флиймаркети за велосипеди или такива за бебешки и детски дрешки. Този в Мауърпарк обаче е единствен по рода си, защото прераства в култово културно мероприятие – когато слънцето превали, завесата се вдига.

15:00 ч., жега, миризми и заслепяващи отражения от купчината бижута върху сергията на Афифе. Няколко скандинавки ровят със завидна концентрация, всяка търсейки своето съкровище. "Това дрънчене не спря целия ден, всички момичета на пазара минаха от тук" - разказва Флориан с усмивка. Детлеф е продал няколко войничета и нито една униформа, оправдава се с времето. Флориан е първенец – останали са му само два от деветнайсетте винила, прахосмукачката и три от осемте чифта слънчеви очила. И кексът на Афифе вече го няма, а всички са гладни. Флориан оставя съквартиранта си да раздава усмивки на скандинавките и отива на лов за храна. През гъстата тълпа го води гладът и примамливата миризма от другия край на пазара. Изборът е потресаващ и човек се нуждае от няколкоминутни размисли, преди да се реши – от задължителния вурст, през хамбургери за вегани до супа от грах, гьозлеме, варена царевица, плодов йогурт с мюсли и домашно приготвени кексове от всички краища на света. Флориан взима един "компир" - голям печен картоф с гарнитура по турски. Излиза от лудницата, за да поседне в парка на спокойствие за малко. За спокойствие обаче и там не може да се говори.

Поне 2000 човека са окупирали стария амфитеатър и аплодират екзалтирано мъж с голямо натоварено с озвучителна техника колело и още по-голяма усмивка. Той се казва Джо и е обикновен човек с необикновена идея, която го прави световно известен. Джо организира караоке всяка неделя следобед точно тук. Подрежда в списък желаещите да участват и купонът започва. Репертоарът е безкраен, публиката – топла, удоволствието – безплатно. Джо просто има малка касичка, предназначена за подкрепа, това е. Първа на сцената с пола на ягодки се фръцва Мануела от Бразилия, студентка по медицина в Берлин, запява с такъв хъс History Repeating на Шърли Беси, че тръпки те побиват. Пазарът чува и започва да се присламчва.

Тук свършва всяка нормална представа за пазарите, секънд хенда, парковете и неделните следобеди. Клишето се изчерпва с това, че на това място се срещат изкуството, носталгията и кичът. Мауърпарк превръща едно на пръв поглед обикновено събитие в контрапункт на всичко познато и чупи смело всеки предразсъдък и конвенционално мислене. Хората от западните квартали идват на рояци, туристи летят до Берлин само заради едната неделя. Флиймаркетът се превърна в културно мероприятие и създаде един нов "жанр" за търговия и забавление – с истински стоки и хора, за без пари. Точно в неделя, когато икономиката спи и монополът пере ризи, субкултурата пирува, защото поне за ден на това място и в този град едни хора създават приказна илюзия, че с ниски цени, алтернативно консумиране, оползотворяване на вече ползвани стоки и искрено изкуство от сърце се нанася удар на регулярния консуматорски свят.

Към 17:00 ч. вече и последните търговци започват да събират щандовете си. Само един странен човек, целият покрит с някакъв плат, с желязна кофа на главата още вдига шумотевица – дрънчи с масивните си гривни по кофата и като мине някой, му подава тромба, за да свирне с нея. Една весела жена го прави и тогава този с кофата казва "едно евро, моля". Тромбата свири, докато не падне еврото – нов бизнес модел. И Флориан е в страхотно настроение, продал е още едни мачовски слънчеви очила и казва, че приятелката му много ще се радва. Прибира се с прахосмукачката и 68 евро печалба от днешния ден, освен това се е запознал човек, който работи във фирма точно по специалността му. Разменили са си контакти и през седмицата ще се чуят, за да поговорят за съвместна работа. "Прекарах страхотен ден – освободих се от стари вещи, поставих ново начало и общувах с толкова различни хора, че се чувствам богат", казва Флориан. После заедно със съквартиранта му отварят по бира и се сместват с тълпата в амфитеатъра. Единствената малко кисела равносметка от секънд хенд пазар е, че вещите определено живеят повече от хората, вероятно обаче за добро.