Какво става с моловете, ако внезапно или постепенно опустеят? А каква съдба заслужават сградите, които нито са бляскава суета, нито са чудеса в архитектурната история? Като всеки модерен обект или архаизъм, чиито функции са неясни или вече изчерпани, те са с неясно бъдеще. Познати са различни модели на поведение към опразнените от първоначалното си съдържание сгради. Но като че най-плодоносните реакции идват след настоятелна инициатива "отдолу". И тогава започва вграждането на нова душа между стените. И... животът им тръгва отначало.

Когато бившата централа на съветското КГБ за Европа е закрита, през 1994 г. в Потсдам остава сграда мастодонт със зловеща биография. Хубавото е, че от доста време преди това тя вече е живеела в нов контекст – плод на набезите на артисти, художници, танцьори, музиканти, които отвоюват невзрачните изоставени пространства наоколо, за да осигурят покрив на изявите си. Така КГБ някак си логично попада в плен на комплекса от зали, подиуми, сцени, ателиета, експозиции, които са се разположили в сгради, строени в миналото с конкретна цел, загубила днес своя смисъл.

"Фабриката", "Пералнята", "Конюшнята", "Мелницата" са обозначения в картата на комплекса Schiffbauergasse ("Улицата на корабостроителите") на брега на езерото Тийфензее в Потсдам. Там отдавна не димят комини, не се отглеждат коне, нито пък има тонове пране. Бившите индустриални и стопански сгради от годините преди обединението на Германия днес са място за културни акции в областта на театъра, музиката и пластичните изкуства. Театралните работилници, концертните и изложбените зали са средище на утвърдени и не толкова познати артисти, представители на традиционното и експерименталното изкуство. Schiffbauergasse е модел за оползотворяването на стари, уж вече никому ненужни постройки.

"Какво е чувството да правиш изкуство в стара фабрика?", питам Йенс-Уве Шпренгел, художественият ръководител на международния театрален фестивал Unidram. От почти две десетилетия той е част от екипа на форума, който и тази година изпъква в есенната програма на Schiffbauergasse. Ако днес възможността да експериментираш в нестандартните пространства на стопанските сгради е даденост, в началото на деветдесетте години е била мираж за стотици артистични натури в бившата Източна Германия. В месеците след падането на Берлинската стена много фабрики – емблематични за социалистическия просперитет, се превръщат в жалки развалини. Млади художници, театрали и музиканти решават да се настанят в "ничията" собственост и да работят над общи културни проекти. Йенс-Уве с усмивка си спомня за схватките между полицията и артистичните "окупатори" (както ги нарича той) в Потсдам: на градската управа й трябвало време, за да се примири с новото предназначение на иначе пустеещите сгради. Днес за кметството на 150-хилядния град е въпрос на чест да инвестира в модернизирането на вековните постройки в Schiffbauergasse.

И докато "окупацията" на фабриките е била плод на спонтанен експеримент, днес новаторството е залегнало в концепциите на театралните работилници, изложбените и концертните зали. Организаторите на фестивала Unidram например са отворени за трупи със свежи идеи както по отношение на формата на представяне, така и при избора на пиесите. "Експериментът обаче не трябва да е самоцел, иначе връзката с публиката се губи. Изненадваща комбинация от различни изразни средства е много по-интересна от нескопосано интегрирана мултимедия", издава един от критериите за селекция на участниците на форума неговият директор. Тази година от 300 трупи, които са заявили желанието си за участие чрез изпращане на видеоматериали, журито подбира тринадесет. "Да правиш селекция на заснети театрални представления е трудно. Ако обаче актьорската игра, режисурата и пиесата успеят да ме впечатлят и при тези условия, значи си струва да поканим трупата", добавя Йенс-Уве и не крие, че невъзможността да пътува, за да види изпълненията на живо, е следствие от финансови трудности.

За да реализират арт проектите си, сдруженията в комплекса Schiffbauergasse разчитат на субсидии от кметството (собственик на земята), на спонсори и на продажбите на билети. А и не плащат наем. 27-годишният Хенинг Крюгер отговаря в градската управа за културния център. Той е свързващото звено и между отделните проекти. Въпреки че организациите са свободни в изготвянето на програмата си, Хенинг се стреми да координира събитията и разработва обща маркетингова стратегия. "Марката Schiffbauergasse е позната и в отдалечения на половин час Берлин", казва ми с неприкрита гордост той. Поединично кътчетата в комплекса не биха имали шанс на фона на пъстрата културна палитра в немската столица.

Рецептата за успех явно работи: "И вие ли сте на списъка на чакащите?", с надежда, че е намерило сродна душа ме пита едно момиче минути преди откриването на фестивала Unidram. Хелга тайно се надява някой от поканените официални гости да не дойдат на представлението и шансовете й да получи заветния билет да се увеличат. Над 200 хиляди посетители годишно се гмурват в културния водовъртеж на Schiffbauergasse. Въпреки гъмжилото от хора най-вече във вечерните часове покрай многобройните събития уличките между фабриките, разположени на площ от 12 хектара, понякога изглеждат безнадеждно пусти. Според Хенинг Крюгер комплексът трябва да се наложи не само като културно средище, но и като място за прекарване на свободното време и бизнес център на креативната индустрия. В една от малкото нови сгради се намират дизайн ателиетата на Volkswagen. "Надявам се служителите на фирмите наоколо, гостите в ресторантчетата и кафенетата, децата по заплануваните детски площадки да накарат Schiffbauergasse да живне и през деня. Те са и новите целеви групи за арт афиша ни", споделя визията си за бъдещето младият координатор.

В препълнени зали в рамките на Unidram пред шарена публика с различна възраст и произход гастролират актьори от Франция, Германия, Швейцария, Испания, Финландия, Италия и Чехия. Въпреки западноевропейския акцент през тази година целта на организаторите е да насърчават трупи от Източна Европа, да им дават възможност за изява на международна сцена. Не случайно тъкмо чешката трупа Farm in the Cave ("Ферма в пещерата") открива театралния форум. Последното българско участие (трупата Performance Lab Sofia с режисьор Елена Панайотова) привлече през 2009 г. интереса на публиката. "Иска ни се по-често да имаме участници от България", сподели още тогава Ивон Грийзел, шеф на отдела за международни връзки на фестивала. 15 март 2012 г. е срокът за кандидатстване за следващото издание.

Веднага след края на фестивала започва работата по следващия. Йенс-Уве и неговият екип тепърва ще се борят за необходимите сто хиляди евро. На пръв поглед сумата изглежда висока, но с нея се покриват и разходите за път и престой на трупите участници. Освен сметките на художествения директор (доктор по математика) му се отдават и доста сложните понякога преговори с артистите. Още преди десетина години той си наумил да покани известната немска кукловодка Илка Шонбайн. Контактът с нея обаче се оказал невъзможен – той нито намирал имейл- дреса й, нито пък писмата по пощата имали желания резултат. Актрисата живее в каравана и пътува от град на град. Въпреки странностите й все пак тази година директорът успял да я убеди да гостува на театралния форум.

Schiffbauergasse се превръща в магнит за артисти с международна известност след откриването на новопостроения градски театър Hans-Otto-Theater на брега на езерото през 2006 г. Модернистичната сграда с разчупена ярко червена козирка придава на комплекса може би липсващата му досега доза блясък. Разнообразието се допълва от Fluxus музея, където може да се види дори творение на Йоко Оно. Като един от малкото частни музеи в Германия той също представлява вид експеримент.

Кандидатурата на Потсдам за европейска културна столица за 2010 г. беше неуспешна, въпреки че един от козовете е бил тъкмо Schiffbauergasse. Според Йенс-Уве Шпренгел прекаленото изтъкване на комплекса като център на съвременното изкуство не е било добра стратегия. "Всеки град си има създаван с годините имидж. Популярната представа за Потсдам е свързана със замъците, разкошните паркове и науката – разсъждава той. – Schiffbauergasse е едно оригинално допълнение."

По всичко личи, че "оригиналното допълнение" сякаш нарочно не участва в състезанието за устойчивост. И отвътре, и отвън в това стълпотворение от сгради се усеща податливостта към промяна във всеки момент. Движението и динамиката са неговата ценност. Концепцията на повечето спектакли е свързана с "проветряването на кулисите" с нови идеи. От зрителя се очаква да бъде в състояние да поеме поне малка доза провокация. Голямата доза е поднесена още навремето, когато е стоял въпросът какво да се прави под покрива на тази пустош. А отговорът е дошъл като потвърждение на идеята "Събитието прави сградата".

Сигурно отдавна е време да преодолеем клишето за архитектурата като замръзнала музика.