Не знаех за съществуването на този възникнал през 1995 г. свят допреди няколко години, когато моя приятелка ми се оплака, че не може да го посети, защото няма автомобил. Когато дори навигацията в колата ни се обърква и съобщава "Вие достигнахте целта си" пред една бензиностанция буквално по средата на нищото, разбирам защо. "Кристалните светове" на Сваровски се намират в малкото тиролско селище Ватенс, отдалечено на около 20 километра от Инсбрук. Там през 1895 г. Даниел Сваровски основал фирмата си. Паркингът пред музея е пълен с автобуси, а посетителите (над 600 000 годишно и над 10 милиона от началото на "Световете" до днес) идват от всички континенти. Отдавна искам да вляза в този кристален свят, една от най-посещаваните забележителности в Австрия. Но за да не преекспонирам очакванията си и да мога да възприема кристалния космос неповлияна, нарочно не се информирам предварително в интернет, а се оставям на сетивата си. Неизвървяла и пет стъпки след входа, пред мен изникват изградените от хиляди кристали думи YES TO ALL. "Това е мотото на бъдещето", казвам си и на над стогодишното предприятие, оставило отпечатък не само в сферата на бижутата, но и на вътрешния дизайн, модата, осветлението, оптиката, изкуството.

Музеят се помещава на 2000 м² в тялото на огромен великан (архаична фигура от тиролския свят на легендите), чието лице с блестящи очи, превърнало се в символ на "Кристалните светове", ни посреща на входа. Темата за Гиганта е като искряща червена нишка, водеща ни по пътеките на този приказен свят. И ние нетърпеливо пристъпваме в него.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Bernhard Aichner Смаляване

Още първата зала на експозицията ни обгръща в загадъчност и тъмнина. Тъмнината е важна, за да се открои блясъкът на кристалите. Оставям се на зашеметяването, което ми дарява всеки поглед. Вляво от входа е изложена релефна попарт колона, чиито фигури, изградени от черни кристали, носят графитния почерк на самия Кийт Харинг. Тя е красила през 1980 премиера на "Аида" в Луксор, Египет, на която в главните роли са били Пласидо Доминго и Джеси Норман. Вдясно от нея погледа ми привлича наивистична скулптура на жена, вдигнала в ръката си огромен кристал. Живописната фигура с подчертано изразени женски закръглени форми ("Носещата кристал Нана") е изработена от популярната скулптурка и икона на феминистката култура Ники де Сейнт Фале. Кристалът в ръката на тази Нана може да бъде иронично изтълкуван като фалически символ, което не е изненада за запознатите с творчеството на художничката.

В средата на залата се намира най-големият обработен кристал на света (с тежест 300 000 карата). Неговите 100 фасети символизират 100-годишния юбилей от създаването на Сваровски през 1995 г.

Няма нужда да вдигам глава, за да видя огромния полилей, заемащ центъра на залата. Тежащ над 500 кг и изработен от над 140 обсипани със Swarovski Elements и осветени с LED кристални "въжета". Този обект, наподобяващ медуза, диша, свива се в себе си, мени цветовете си, живее... Към действителността ме връща срещата с друга световноизвестна икона на попарта. В картината на Анди Уорхол от серията GEMS е използван кристален прах – зад стъклото и в атмосферата на тази потопена в наситеносиньо зала, се боря с илюзията, че виждам пред себе си звезден прах...

Точно преди прехода в следващата зала познат мотив в нов прочит привлича вниманието ми – виждам Течащия часовник на Салвадор Дали от "Упоритостта на паметта/Изтичащото време", но изработен от кристал и окачен на... закачалка.

През тялото на Гиганта ни повежда най-дългата кристална стена в света – неговият гръбнак. Зад тези 11 метра високи и 42 метра дълги стъкла блестят 12 тона обработени кристали. Още на входа експозицията заявява и своята връзка не само с изобразителното, но и със словесното изкуство: върху т.нар. Литературна стена са гравирани думи от автори като Шекспир, Новалис, Гьоте, Бодлер, Лорка. В цитатите – на немски, английски, испански, италиански и френски – основна роля играе, разбира се, кристалът.

След кратка среща с обсипани с кристали ризи, летящи из въздуха, попадам в сърцето на експозицията  - огромен кристал, чиято вътрешност е облепена с 590 огледални триъгълника, в които посетителите се отразяват многократно. В този калейдоскоп от отблясъци и образи светлината за секунди изгасва, оставяйки посетителите в мрака на кристалната сърцевина.

След като съм се наситила на кристалния си образ, попадам в зимен ландшафт, сътворен от Александър Маккуин. Хиляди кристали са обсипали елха с блестящи клони – приказката се случва само на стъпка от мен, а името й - Silent Light - приятно напомня коледна песен.

После надниквам в разположения до елхата "кристалоскоп" – най-големия калейдоскоп на света. Инсталацията, създадена от архитекта на "Кристалния свят" Андре Хелер със съдействието на терапевт, отразява в безбройни сюрреални вариации "мислите" на Гиганта. В залата на Кристалния театър ни посреща зебра, люлееща се в червена дамска обувка. Фантазията се развихря в богато облечен кос и елен с обсипани с бижута рога, носещи грозде, следват слънце и луна, танцуващи върху лед, блестящи растения, ярки пеперуди и други странни фигури, които не мога да определя... Всички те блестят в цветовете на дъгата, движат се (нали сме в театър!), задържат погледа и възбуждат любопитството.

Следващата спирка от приказния лабиринт ни представя четири изградени от кристал макета на архитектурни паметници от световната история. Погледът ми се заковава в макета на... Мавзолея на Ленин. Първоначално не мога да повярвам, но кристалните букви ЛЕНИН на входа на сградата ме убеждават в противното. Тъй като са написани на кирилица (макар и макет, кристалният мавзолей в детайл отразява оригинала) и не всеки гост на музея може да ги разбере, в центъра на сградата видеоекран прожектира и самия Ленин – първоначално спящ, той само след секунда се изправя и започва да размахва патетично ръце, сякаш държи реч. Следващата скулптура е Тадж Махал. Макар и без индийски надписи, и тук два миниатюрни екрана показват традиционно облечени танцьорки и един махараджа. В основата на кристалния Empire State Building екранът показва Кинг Конг и викаща, уплашена до смърт жена. 

Дванадесетата стая на блестящия лабиринт ни потапя в света на науката и знанието: върху 48 многоъгълни стълба са представени 300 картини, графики, илюстрации и анимации, разказващи за значението на кристала в науката, математиката и медицината, но и в алхимията, магията и религията, за неговото възникване и за въздействието, което той има върху нас. Разходката ни ни отвежда – съвсем като в приказките – в Кристалната гора. Тази гора е отчасти наистина дървена, но силата й се разкрива от играта на художника Фабрицио Плеси с видеотехнологията. Малки кръгли екранчета са вградени в сърцевината на обрасли с мъх стволове, висящи от тавана. В тях се прожектират елементите, с които авторът се заиграва в своята гора: огън, вода и кристал. Последната зала е посветена на хората, доказали смелост и креативност да осъществят мечтите си - фамилията Сваровски. Вдъхновен от изобретенията на Едисон и Сименс, представени преди повече от век на изложение във Виена, младият Даниел Сваровски патентова машина за обработка на кристал и през 1895 г. поставя началото на империята за кристал, която днес се управлява от членове на фамилията четвърто и пето поколение.

За почитателите на изисканите бижута е търговската площ Crystal Stage на изхода на музея. Тук е представен най-големият в света aсортимент на продукти на марката. Наред с обсипани с бижута стелажи се продават чаши, фигурки, чанти, рамки за снимки, свещници, писалки и химикали, ключодържатели, дори телескопи и бинокли... Предлагат се и отделни елементи, които могат да бъдат използвани от всеки креативен любител за самостоятелна направа на бижута: закопчалки за колиета, фини ювелирни клещи, елементи Strass (запазена марка на Сваровски), красящи дори полилеите в Метрополитен опера и в двореца Версай.