Изкопът "Месел"

Тази история започва през Еоцена, или епохата, в която се появяват първите съвременни бозайници. Преди около 47 милиона години в близост до днешното немско селище Месел вследствие на вулканична дейност се образува кратерно езеро тип маар. Езерото просъществува в продължение на милион и половина години, като всяка година – да кажем, напролет и наесен – на дъното му се утаява пласт мъртви водорасли. С времето езерният басейн се запълва догоре с тези седименти, които се вкаменяват и в края на XIX век започват да се експлоатират за добив на суров петрол под името шисти или глинести лиски. Загледа ли се човек в парче шистов камък, при по-добро зрение може отличи до двайсет пласта в рамките на един милиметър. И тъй като алгите, както вече казахме, са имали два размножителни цикъла през годината, се оказва, че един милиметър шисти се равнява на водораслови наслоявания от десет години. Проучванията показват, че днес шистовото находище е с дълбочина 150 и ширина 800 метра. Тук оставям пресмятанията с многото нули на читателя. По-интересното в Месел обаче е, че между отлагащите се на дъното глинести лиски попадат мъртвите телца на птици, риби, земноводни, насекоми и бозайници, които се запазват и до днес като непокътнати, макар и доста сплескани хербарии. Езерото се превръща в уникален мавзолей на епохата си – видовете, живели преди 47 милиона години, са дотолкова добре съхранени във вкаменените му недра, че днес може да се изследва съдържанието на стомаха им или дори да се види златистият синьо-зелен оттенък върху крилцата на насекомите. Този консервиращ ефект езерото дължи на огромните количества водорасли, съдържащи се в него, които по време на "цъфтежа" си изконсумират наличния във водата кислород и създават идеална среда за мумифицирането на останките от животни и растения. Освен че са изключително добре запазени, фосилите в Месел се намират и в извънредно големи количества – годишно учените изкопават между пет-шест хиляди екземпляра. Дори и на посетителите се разрешава да покопаят, да видят и да пипнат част от пресните находки, както и да поддържат в ръка вкаменели изпражнения на крокодил, от които пък става ясно, че въпросните земноводни не са си променили диетата и на йота през изминалите 47 милиона години. Най-затрогващата находка е маймунката Ида (Darwinius masillae), за жалост изчезнала наша пра-пра-пра... (и така няколко реда) пра-пралеля, най-старият намерен досега фосил на примат, за която се знае, че е била на седем месеца, все още с млечните си зъби, вегетарианка, както и че когато е паднала в езерото, е била със счупена китка.

Но не по-малко любопитна е най-новата история на "Месел", който през 1995 г. подобно на нашите планински паркове "Пирин" и "Рила" е обявен от ЮНЕСКО за част от световното природно наследство. Между 1885 и 1962 г. изкопът се екплоатира за добив на шистов петрол, като в първите няколко десетилетия е източник на 40% от суровия петрол, произвеждан в Германия. Още през 1886 г. са открити фосили на крокодил, но по това време учените не са в състояние да ги съхранят: шистите са с високо съдържание на вода и щом попаднат на повърхността, започват бързо да съхнат и да се разпадат на ситни парчета. Същевременно от днешна гледна точка добивите на петрол в Месел за смехотворни: от отварянето до затварянето на мината биват изкопани над 20 милиона тона шисти, от които се добива общо един милион тона петрол, или горе-долу съдържанието на един голям танкер днес. С отпадния материал фирмата "Итонг" започва производство на газобетонни блокове. Нещо повече - през 1971 г. се взима решение "Месел" да бъде превърнат в районно депо за отпадъци за градовете Дармщат, Франкфурт и Офенбах в момент, когато вече учените не само са наясно какво съдържат шистите, но и как то може да се съхрани. Общинското решение среща силен отпор сред местната общност, сформира се гражданска инициатива и в продължение на двадесет години тя води епични сражения срещу реализирането на проекта с ежедневни демонстрации, статии в пресата, брошури, писма до политици и учени. През 1982 г. 55 частни лица от гражданската инициатива завеждат съдебни дела срещу проекта в административния съд на Дармщат. Гражданите печелят делото през 1990 г. единствено поради допусната документална грешка. Междувременно в изграждането на бунището, започнало през 1981 година, биват вложени 65 милиона марки, излята е и шестместрова подложка на езерното дъно, (днес тя евфемистично се описва в рекламните проспекти като защитен пласт, гарантиращ съхранението на крехките шисти). А когато през 1998 г. гражданската инициатива приема, че е завършила мисията си, и се саморазпуска, крайната равносметка показва, че разходите на частните ищци възлиза на 197 000 марки, а на общността в Месел – над 400 000 марки.

Един от малцината политици, затъпили се за находището на фосили, е Йошка Фишер, по това време министър на околната среда в провинция Хесен. В знак на своеобразна благодарност учените кръщават на негово име древния питон Palaeopython fischeri.

www.grube-messel.de

• 1
• 2
• Следваща страница » "Дворецът в Шветцинген"