Денят е понеделник, около 19.30 часа. Самолетът, с който пътуваме към испанското крайбрежие, каца в града бижу Барселона. Летището е огромно, почти изцяло остъклено – нещо, което придава особена ефирност и красота на интериора. Още от главния вход ни посреща изкуство – скулптура на кон, може би пони, творение на знаменития колумбийски художник Фернандо Ботеро. Пластиката е емблематична за малко странните, пищни, сякаш напомпани с въздух, и много жизнерадостни образи в неговото творчество. Оттам с автобус се отправяме към един от китните курортски комплекси Санта Сузана, разположен между крайбрежието и невисоки възвишения с меки, плавни очертания. Само на 40 км във вътрешността се простират Пиренеите, откъдето понякога полъхва доста хладен въздух, тъй като дори в началото на май е възможно да превали сняг. Пътят ни минава през Барселона и веднага става ясно, че такова нещо като трафик няма. Голяма част от превозните средства минава под тунели, така че движението е много добре регулирано и придвижването към нашата цел е безпрепятствено; впрочем пътищата, улиците, и то не само в големите градове, както ще се убедим и впоследствие, са първокласни. След около час и половина пристигаме в хотела. Посрещат ни с чаша сангрия - обичайно разхладително питие, нещо средно между десертно вино и ликьор, което мигом покачва градуса на настроението. Следва вечеря и сън… На сутринта нямаме търпение да се гмурнем в пазвите на Барселона и за целта се отправяме към гарата, която е на тридесетина метра от хотела ни. Придвижването става с елегантни и комфортни немски мотриси "Сименс". На гарата на Санта Сузана се издига средновековна кула, модернизирана отвътре, в която се продават билети за влака. Тук можете да си купите билет за десет пътувания на цена 30.60 евро и така да спестите по едно евро във всяка посока. Пътуването продължава около час и половина и е много приятно, тъй като от едната страна на железопътната линия се плискат вълните на Средиземно море, а от другата се редят хотели и китните къщи на уютните градчета, край които минаваме. Може би тук е мястото да спомена едно от тях – Калеа, в което спряхме по време на едно от пътуванията към Барселона. На пръв поглед не виждаме нищо особено, докато не се озовем в лабиринта от живописни тесни улички с магазинчета от двете страни, в които блещукат всевъзможни сувенири от стъкло и керамика. Испанската керамика е наистина забележителна – пъстрите и ярки изделия греят с всички цветове на дъгата и човек изпитва желание да ги купи всичките. Докато бродим насам-натам, неусетно излизаме на малък смълчан и почти безлюден площад (може би защото в ранния следобед започва прословутата испанска сиеста), на който се извисява църквата "Св. Мария и св. Николай", завършена през XVIII век и издържана в неокласически стил. Вътре е хладно и цари благодатна тишина… Няколко думи за сиестата. За тези, които не знаят, това е времето между 13 и 16 часа, когато испанците спират работа и се отдават на малки удоволствия или на сладка дрямка. Във всеки квартал има малък бар, където ще видите хората да похапват вкусни ястия пред чаша вино и оживено да бъбрят.

Но да се върна към Барселона. Слизаме от влака на площад "Каталуния" – отправна точка за всеки жаден за впечатления турист. Неволно си спомням прекрасния Фреди Меркюри и още по-прекрасната Монсерат Кабайе, които пеят: Barcelona – such a beautiful horizon, Barcelona – like a jewel in the sun! Истинско бижу, наистина! Онова, което веднага прави впечатление, са възхитителните стари сгради, които изправят снага величествено и горделиво (като самите каталунци) край широките булеварди "Ла Рамбла", "Грасия", "Лаетана. В сравнение с Виена например тук архитектурата е по-тежка, по-масивна, по-емоционално заредена, подобно на гъсто испанско вино. Тръгваме по известния на всички посетители в града булевард "Ла Рамбла", смесваме се с пъстроликото множество, което вдига гълчава до бога; някой продава нещо, друг прави огромни балони от сапунена вода, улични актьори с фантастични одежди замръзват в екстравагантни пози и голямото приключение започва. Там някъде, на самата улица, изпод краката ни изниква чудесна пъстра мозайка, изпълнена от Хуан Миро, а по-надолу откриваме огромен покрит пазар, чиито щандове примамват с какви ли не деликатеси, редят се кафенета, ресторантчета, сергии със сувенири. Знаем, че в края на булеварда, малко преди внушителното пристанище, второ по големина в Европа след пристанището в Хамбург, се извисява паметникът на Колумб. Дясната му ръка е трябвало да сочи към американския бряг, но в действителност посоката е изместена с 45 градуса. От погледа не убягва и друг любопитен монумент – скулптура, изобразяваща женско лице, сътворена от Рой Лихтенщайн и подарена от автора на Барселона.

Съвсем близо сме и до аквариума, най-големия в Европа, представляващ най-значителната в света средиземноморска сбирка на подводна фауна и флора. Намира се непосредствено до мол "Испания". Тук любителите на подводното царство могат да видят огромно множество негови обитатели. Разхождаме се в остъклен тунел и около нас се носят акули, скат, риба-меч и какво ли още не. А преди да си тръгнем, се озоваваме в обширна зала, в която има открити басейни, пълни с всевъзможни риби, които са толкова доверчиви, че позволяват дори да ги докоснеш. После поемаме по крайбрежния булевард "Хуан де Борбо" и стигаме до първата станция на кабинковия лифт. Оттам, издигнати във висините, се понасяме над част от залива чак до хълма Монтжуик с усещането, че сме в рая.

На същия този хълм, на края на булевард "Рейна Мария Кристина", е сградата на Националният музей на Каталуния, чиято сбирка отразява различните етапи в историята на каталунското изкуство и включва ценни творби на римското, романското, готическото, ренесансовото, бароковото и модерното изкуство. Включва рисунки и графики, фотографска и нумизматична секция.

Междувременно правим разходка по булевард "Лаетана", успореден на "Ла Рамбла", за да се полюбуваме на великолепните сгради, монументални и изящни едновременно. На една от пресечките вляво по посока към пристанището – улица "Палао де ла Музика", се намира разкошната сграда на Двореца на музиката на Барселона, дело на Луис Доменик и Монтанер, построена през 1905 - 1908. Богато декорираната фасада съчетава елементи на мавританската и на традиционната испанска архитектура.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Приказката продължава."