През III век пр.н.е. Шу Юан е министър и поет през един неспокоен за китайската династия Шу период. Предложенията му за промени, които да доведат страната до просперитет и засилят отбранителната й мощ, срещат силна съпротива от страна на корумпирани сановници, а самият той е низвергнат. Изгонен от столицата и изпаднал в немилост, той пише поетични произведения, за да повдигне патриотичния дух на населението. Когато през 278 година пр.н.е неговата политическа прогноза се сбъдва и агресивните съседи от кралството Кин завладяват страната му, на петия ден от петия лунен месец той написва последната си поема и се самоубива, като се хвърля в реката Ми-Луо. Легендата твърди, че жителите от неговото селище започнали да издирват тялото му, за да го погребат със съответните почести. За да спечелят време, те хвърляли в реката шонджи – оризов сладкиш, увит в бамбуков лист, за да наситят и умилостивят хищните риби, които да пожалят останките на поета.

Фотограф: Димитър Алтънков

Тази история е в основата на китайската традиция по това време на годината да се яде шонджи. Към нея би следвало да се добавят и украсяването на входната врата на домовете с клонки от пелин или камъш, за да напъждат злите демони. Този период отбелязва и началото на летните горещини и на епидемиите, свързани с тях. Грижовната майка трябва да окачи на врата на детето си малка торбичка с ароматни треви, за да го предпази от болести.

Историята с трагичната кончина на Шу Юан е и в основата на още една традиция, която днес се радва на нарастваща международна популярност и e включена от ЮНЕСКО в списъка на шедьоврите на устното и нематериалното културно наследство – състезанията с драконови лодки. Става дума за 12-13-метрови пироги, без допълнителна стабилизираща част (кил), които в най-широката си част достигат до метър и половина. Лодките са украсени с глави на дракони, накичени с червени ленти, символизиращи радост, щастие и успех. Отборите се състоят от 20 гребци, кърмчия и барабанчик, който определя ритъма на загребването с веслата. Неговата роля е изключително важна, тъй като ключът на успеха на всеки отбор е синхронното движение в пробега. Друго негово задължение е да навиква енергично състезателите, които макар и мотивирани се стараят по-усърдно с допълнителна доза стрес, привнесен отвън. Разпределянето на местата е според габаритите на участниците, като най-обемистите се разполагат в най-широката част на лодката. Седалките са неподвижни и се заемат по двойки, като за това се изисква определена техника и гъвкавост, тъй като всяко непремерено движение може да доведе до преобръщане на плавателния съд.

Състезанията са изключително тежка спринтова дисциплина от 200 или 500 метра, но най-атрактивна е стометровата дистанция, която се пробягва почти на един дъх. Всеки по-голям град в Северна Америка организира фестивал на драконови лодки. (Календарът на Канадската асоциация е запълнен със събития до октомври.) Отдавна участието в подобно мероприятие е излязло от рамките на китайската диаспора. Учебни заведения, фирми и учреждения развиват и поддържат гребни клубове в търсене на положителния ефект от сплотяване на колектива и създаване на отборен дух.

Фотограф: Димитър Алтънков

   Фестивалът на драконовите лодки е преди всичко голям купон, който трае два дни. Спектакли, концерти, дегустации на екзотични специалитети са неотменна част от забавленията за състезатели и публика. Дефилето на всеки отбор пред гостите и състезателната комисия допринася за поддържането на приповдигнатото настроение през цялото събитие.

Не е тайна, че организаторите се стараят да направят щастливи всички участници, така че медали, купи и отличия се раздават щедро. Състезанията включват различни възрастови групи (включително и трета възраст), а също така мъжки дамски и смесени отбори.

 

N.B. Фестивалът на драконовите корабчета в Ню Йорк се провежда този уикенд.

Снимките са от dragon boat фестивалите в Монреал и Едмънтън