Всяка история – документална или художествена, игрална или рисувана – разказана на киноезик за по-малко от 45 минути, може да е късометражен филм: реклама за маратонки, предизборно послание, музикален клип, фотографски експеримент, едноминутна пародия на прочута сага, есе за слепотата, хвърката хрумка.

Краткостта е ограничение само на пръв поглед, на втори е свобода да кажеш или да чуеш много в малко, да се захванеш с привидно несъщественото, да сгрешиш без тежки последствия, да установиш бърза връзка с публиката. Затова именно фестивалите за късометражно кино са такова шеметно изживяване. Човек си въобразява, че ако за ден изгледа 30 филма по 20 минути, ще се умори като от пет по 120, но е далеч от истината: това са 30 различни вдъхновения, култури, послевкуса и всеки ден на подобен фестивал е като дълбоко гмуркане в развълнувано човешко множество.

Вила ду Конде: градче в Северна Португалия с 80000 жители, внушителен акведукт, прочут петъчен базар и още по-прочут панаир на занаятчиите, ветровито океанско лято, скандинавски семейства по улиците между тихите сладкарници и приятните плажове, на кутията за салфетки на масата в кафенето – цитат от Фернанду Песоа: "Има ли нещо по-истинско от това да си личност в тълпата?". Местният фестивал за късометражно кино отпразнува със стегнато празнично издание двайсетата си годишнинав Театру мунисипал: розов лабирит от коридори и две уютни зали, които напомнят най-добрите времена на вече покойното софийско кино "Изток"...

Освен със заслужена международна слава и надъхан млад състав (средната възраст на организатори, публика, дори преса не изглеждаше повече от 30) Вила ду Конде може да се похвали с една от най-стройно изработените програми и един от най-четивните каталози, които се срещат по киносъбития. През 2012 освен националния и интернационалния конкурс имаше и експериментална, музикална, детска и студентска състезателна секции, както и панорами по страни (Чехия, Полша, Ирландия, Румъния, Гърция), ретроспективи и лекции на гости (Оливие Асаяс, Роберт Тод).

"В квадратния кръг"

От многото нови заглавия, прожектирани от 7 до 15 юли, не мога да не спомена две, които чаках с голямо любопитство и отметнах повече със скука – някак недоработения документален "Чудото на Св. Антоний" на Сергей Лозница и ангажирания, но очевиден "Багаж" на Данис Танович. Не мога да не спомена и абсолютния си любимец, който си отиде без приз, но с чест: "В квадратния кръг" на Валери Шевченко разказва в черно-бяла въртележка как след новогодишно тържество хиляди хлапета, стиснали подаръчета в ръце, обикалят в кръг квадратното ограждение на Кремълския площад, докато скупчените отвън родители се мъчат да си ги познаят и приберат ("Моля ви, не викайте "зайче", защото ще се отзоват поне 200 деца!") – умно подбраните лица, жестове и думи на възрастните от едната страна и на децата от другата правят в цялостта си прекрасен портрет на човека, обществото и времето.

Тази година Вила ду Конде припомни и наградени от предишните издания с разкошен букет от образцово кино. Във френския "История на авиацията" на унгареца Балинт Кенереш с незабравима елегантност едно отсъствие причинява цялото действие; един поглед осмисля привидния провал на мечтите... "Бърз филм" на австриеца Виргил Видрих е страхотен монтаж от "изрезки" от стари филми: докато героят спасява героинята от лошите след главоломно преследване, пред очите ни минават рециклирани десетки подобни истории. "Логорама" (спечелил не само Вила ду Конде, но и "Сезар", и "Оскар") на френските рекламисти H5 разиграва с фигури от прочути логотипи друга много филмова ситуация: две човечета на "Мишлен" в ролята на полицаи са по петите на пъкления клоун Роналд Макдоналд из Малибу...

Отличените

"История за Модлинови"

Големия приз на фестивала получи "История за Модлинови" на Сержиу Оксман, интересен и добре намислен псевдодокументален филм: разказвачът намира до кофите за боклук в Мадрид огромен личен архив и установява, че сборът от фотографиите, касетите, сувенирите в него дава доста пълна представа за странния семеен живот на един третостепенен американски актьор, известен главно с мигновената си поява в "Бебето на Розмари"... Бразилецът Оксман работи в Испания и нашумя през 2009 г. с ексцентричния "Бележки относно другия": полудокумент-полуфантазия за Хемингуей, в която се мярва и ежегодният конкурс за двойници на писателя на о. Кий Уест.

За най-добро художествено постижение на Вила ду Конде 2012 г. беше признат "Без сняг" на Магнус фон Хорн (роден през 1983 г. в Швеция, но учил в Полската национална филмова школа и продуциран от Полша): всеотдайно изиграна и енергично сглобена история за мъчителните моменти на излизането от детството. И понеже светът необратимо се размесва: наред с бразилско-испанския и шведско-полския награден Вила ду Конде определи като най-добър в националното състезание швейцареца от португалски произход Базил да Куня с "Живите също плачат" (леко размит сюжет за фауната на лисабонското пристанище и за по чеховски неизпълнимата мечта на един докер да отпътува...).

Жоау Педру Рудригеш спечели признанието за най-добър европейски филм с лисабонския "Сутринта на Св. Антоний" – колкото и да е невероятно, Рудригеш е успял без противоречия да облече в поезия една малка зомби фантазия (в духа на ексцентричния поет Никанор Пара: "Всичко, което се движи, е поезия, / а което не мърда от място е проза..."). Най-добрият документален филм също се оказа на домакините – "Общността" на Саломе Ламаш (което не беше изненада при общо 45 португалски заглавия с много добро качество на фестивала).

В експерименталната програма пред побъркващата джаз-многотия на наградения "Аркана" на Хенри Хилс (по музиката на Джон Зорн) бих предпочела хомеопатично радващия чрез отвращение "Конференция" на Норберт Пфафенбихлер (призрачна хореография на 65 актьори в ролята на Хитлер от последните 75 години). Въплътеният в красиви актьори и глас зад кадър "Децата на нощта" на Каролин Дерюа получи наградата на публиката разбираемо, но не чак толкова заслужено: в разказа за кратката любов на французойката и германския войник нямаше миг непредвидимост. Единственото наистина необяснимо отличие бе това за анимация за баналния отвън и отвътре "Трамвай" на Михаела Павлатова – докато мести лостовете на таблото пред себе си и развозва "сиви господа", една ватманка има еротични фантазии.

"Без сняг"

В детската програма

се оказаха и филми, които дете надали би разбрало далеч отвъд изображенията. Например пулсиращият от мрачен копнеж "Кали, малкият вампир" на португалката Режина Песоа, безцеремонният "Питагозавър" на британеца Питър Пийк или дори истерично веселата интерпретация на училищен тормоз в междучасието "Органополис" на парижанина от Колумбия Луис Нието.

В подборката беше и "Изгряваща Надежда", анимацията за състезателния кон, който така самоотвержено галопира към тучните поляни на мечтите си, че замалко да ги подмине. За коня, кучето от щурата кръчма на разочарованите животни и дължината, в която им се разказва, берлинчаните от България Вера Траянова (сценарист) и Милен Витанов (режисьор) обясниха: "Монах запитал веднъж дзенбудисткия майстор Джошу: "Кучето притежава ли природата на Буда или не?" Не знаем какво точно е отговорил Джошу, но хрътката Аертон във филма със сигурност по дзенбудистки помага на коня да се остави да бъде намерен от щастието...

Спряхме се на Rising Hope, името на главния герой (и заглавие на филма), защото е типично за расовите състезателни коне – много от тях звучат като взети от Шекспиров сонет и съдържат съставки като упование, роса, звезди и изгрев... Много ни е криво, че няма как да придружаваме лично филма по фестивалите, на които участва в момента, освен ако не станем пирати и не тръгнем да кръстосваме седемте морета – Португалия, Бразилия, Корея, Дания. Виж в София със сигурност можем да дойдем през март догодина и ще се радваме, ако ни селектират за "София филм фест"... Докато разработваме сценариите, се опитваме да не мислим за трудностите по пътя, защото вярваме, че всяка идея (била тя филм, литература, сън) си има своята най-пасваща дължина. Най-хубаво е да се постараеш да "скроиш" точния размер костюм за идеята си, дълъг или къс, колкото и да струва ушиването после..."

• 1
• 2
• Следваща страница » "От дансинга"