"Абе, нали по телевизията казаха, че Барак Обама ще посети Кения, за да види баба си. Ако я отвлечем може да поискаме поне 10 милиона долара откуп."

Тази гениална идея на двама безделници превърна френския филм Yes We Can, в един от най-препоръчваните филми от 16-то издание на монреалския кинофестивал "Фантазия".

Над 170 заглавия от цял свят утвърдиха възходящата линия на този уникален форум за фантастично кино и позицията му като най-мащабно по рода си събитие в Северна Америка, (а според експерти, вероятно и в световен мащаб).

Определението фантастично кино е доста широко и обединява независимата продукция на дебютанти или утвърдени имена, превърнали се в култови автори. Специалистите го наричат жанрово кино или Б-кино. Освободено от конвенциите, втръснали на ценителите на седмото изкуство, фантастичното кино се разпростванява главно чрез видеодискове и си стои стабилно встрани от главното, баналното и лесно предсказуемото комерсиално изкуство. Негова основна характеристика е скромният бюджет, но авторите компенсират финансовите ограничения с вдъхновение и дързост. Успехът на Б-филмите е гарантиран, когато самите автори се отнасят с ирония към творчеството си или се закачат с класиците на киното.

"Фантазия" е тесен и дълъг фестивал – той продължава 25 дни и прожекциите са в 2 зали, разположени от двете страни на една от централните улици на града, в сградите на университета Конкордия (Concordia University), така че феновете (рекорден брой продадени билети – над 120 000!) трябва само да пресекат нажежената до червено асфалтова улица, за да се насладят на охладен въздух в киносалона и нова среща с независимото седмо изкуство.

Както всяка година, изключително широката гама от истории предложи потапяне в света на магьосници, зомби, мутанти и върколаци, заклинатели и демони, виртуози на бойните изкуства, царе, царедворци и царкини, полицейско-криминално-шпионски приключения, наемни убийци, романтични комедии и исторически екшъни. Спасяването на света от злокобни прокоби, недобронамерени извънземни или обикновени вещици с глобални амбиции бе очертаващото се клише в тази поредица.

Тази година в избора ми от каталога на фестивала се откроиха две основни теми – идиоти и суши. За необятните измерения на човешкия идиотизъм и за това, че глобализацията отдавна е характерен негов белег, говорят филми от петте континента. Освен плана за похищение на най-скъпо струващата бабичка, за който стана дума, кинофеновете се срещнаха с петимата холандски безработни селски ергени от New Kids Nitro + Turbo, натоварени със секретна мисия от специалните служби и с канадския Лойд Завоевателя, в който, за да си заверят семестъра и получат шестици, трима студенти по средновековна литература се включват в рицарски турнир, организиран от ректората на университета им.

Японският специалитет суши се радваше на голяма популярност като лайтмотив в десетки филми и бе включен в няколко заглавия като Sushi Girl и Dead sushi. Първият се оказа намигване към Тарантиновия Глутница кучета, а вторият – пародия на карате-филмите от 70-те години. Спирам се на тези две заглавия, заради повтарящия се в тях драматургично-фолклорен елемент, свързан с битието на японските гангстери – сервиране на суши върху неподвижното тяло на голо младо момиче.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Зомбификацията на голяма част от съвременните фантастични филми е неоспорим факт. Както почти всеки средностатистически кинозрител знае, неутрализирането на зомби, бавнодвижещия се възкръснал мъртвец, появил се неясно откъде, е свързано с предимно с обезглавяване. Режисьори и сценаристи ежегодно бълват широка гама от филми, разпростираща се от безгрижни комедии, банализиращи насилието и кървищата, предизвикващи удобрителен кикот и аплодисменти в киносалона, до философски разсъждения за смисъла на живота и житейските ценности. Почти съм убеден, че ако Спилбърг правеше днес първите си стъпки в киното, щеше да отдаде заслуженото на зомбите като естетически феномен. Оставам чужд на това явление в кинотенденциите, поради културни и възрастови причини.

Монреалската "Фантазия" е уникална възможност за среща с неизвестното – непознатите автори и заглавия могат да бъдат дълбоко разочарование или вдъхновяващо откритие.

Другото достойнство на събитието е неговата публика. Вярна, фанатизирана, отрасла с електронните игри и Интернет, тя реагира по време на прожекциите по уникален начин (аплодисменти, тюхкане и ахкане), напомнящ зората на киното и създаващ несравнима атмосфера в киносалона.

С интерес отбелязах, че членовете на организационния комитет се разхождат по шорти, фланелки и сандали, подобно на десетките кинофенове, чакащи началото на кинопрожекците. А липсата на враторъзки, блясък и фойерверки е още един белег за скъсване с традиционното и общоприетото.