Историите на Недко Солаков

"Не бъркайте радостта с хиленето – казва португалският авангардист Алмада Негрейруш. – Хиленето е присъщо на черепите. А радостта – на живите, радостта е най-сериозното нещо в живота! Радост е да знаеш много добре къде отиваш и да си сигурен, че пътят си струва, че това е посоката." Осемдесет години по-късно тези думи пасват отлично на най-новото в музея за съвременно изкуство "Сералвеш": ретроспектива на Недко Солаков. В уводните си думи към нея артистът говори за устройство, метод, умора. Истината обаче е, че в погледа му назад личи радост.

На заден фон е инсталацията "Спор (Собственост)" от 2007 г., на преден – една от трите "пейки", под които в папки (по една за година) е събрано цяло десетилетие от професионалния път на Солаков: това са неупотребените предложения на художника към кураторите (над 1300 страници с миниатюрни изображения).

"Всичко подредено, с изключения"

– рисунки, фотографии, видео, инсталации, readymade и пр. – е поредната вариация около една и съща тема, разработвана през последните четири години: как да се направи равносметка на първите три професионални десетилетия на българския артист с по една творба за всяка година от 1981-а (дипломирането му в специалност стенопис) досега. Солаков селектира около 5700 образци от правеното през въпросния период и ги предлага на трима куратори (четвъртият се включва допълнително), всеки от които да направи своя подборка от 30 представителни "експоната". Те се съгласяват да приемат като аксиома, че Солаков от 1981-а е равностоен на Солаков от 1991-а или 2011-а, както и че през всяка година от развитието му дотук има поне по една творба, която заслужава да бъде показана редом с другите. Той, на свой ред, се съгласява да не се меси в решенията им. Така се ражда "Всичко подредено, с изключения": с няколко алтернативни съдържания според различните предпочитания на кураторите (единодушни в избора си на произведение само за три години от историята на Солаков) и с 400-страничен каталог. "Сералвеш" (Порту) предлага последната интерпретация на "Всичко подредено" – първите три вече се състояха в IKON (Бирмингам), Fondazione Galleria Civica (Тренто) и SMAK (Гент). "И за четирите – обясни Солаков – в никакъв случай не ставаше дума просто за аранжиране. Смея да твърдя, че изложбата влезе в архитектурата и архитектурата влезе в изложбата. И досега прилагам един от уроците на моя професор Мито Гановски, който често казваше, че когато работиш с архитектура, независимо на кой етап, дори да е на стадий чертеж; дори архитектът да прави къща специално за теб или за твое произведение, ти винаги си втори. Когато осъзнаеш, че първа е архитектурата и трябва да й се подчиниш, за да ти се подчини, става безкрайно лесно..."

Голямо и малко

Огромен фотографски портрет на Недко Солаков в ролята на брадата снежинка, но и миниатюрни рисувани човечета, плъзнали из белите полета (прегради, табели, сенки под картините) на целия "Сералвеш". Десет долара за албума "99 страха" на старо от "Амазон", но и 6000 долара за четири акварела от поредицата "Имало едно време" от "Кристис". Единият от прочутите страхове на Солаков (повечето черно-бели, миниатюрни фигурки в безкрайната пустош на големи грапави листове с надпис отдолу) завършва така: "...когато бях млад, ме беше страх, че пенисът ми е малък. Сега, когато CV-то ми е наистина огромно, точно този страх го няма...". При съвсем други обстоятелства, в кафенето на португалския музей, артистът установява какво е единственото, което се е променило осезаемо в стила му за 30 години: "В началото може би съм имал по-голямо самочувствие... По какво съдя: подписът ми тогава е бил може би десет пъти по-голям, отколкото е сега."

Подписва се на кирилица – Солак плюс годината. Роден през 1957 г. в Червен бряг, завършил Художествената академия в София в началото на 80-те, наложил своя "радостно невротичен глас" (по "Ню Йорк Таймс") по международни арт-събития през 90-те, Солаков отдавна е единственият живеещ в България артист с толкова широко международно признание и ясно изведена лична легенда. Може ли да се каже, че цялото му творчество е един гигантски автопортрет? "Да" – отговаря без колебание. Освен на най-големите форуми на световното изкуство във Венеция, Истанбул, Москва, той е редовно присъствие в изложби и галерии в Берлин, Барселона, Париж, Цюрих, Виена, Рим, Йерусалим – списъкът е грамаден. Да не говорим, че през 2012-а Солаков стана единственият българин, канен два пъти за участие в "стодневния музей" "Документа" – най-амбициозното и обсъждано арт-събитие веднъж на 5 години с бюджет от 20 милиона евро и над 750000 посетители...

Facebook
Twitter
Зарче
Email
Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

Сума за дарение: Дарение
Плащането се осъществява чрез ePay.bg