Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Неща

2 19 ное 2010, 11:24, 8229 прочитания

Направи си приказката сам

С играта на Зорница Христова и Анна Бодакова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Всяка хубава детска книга е съкровище сама по себе си - двойно по-голямо, когато е българска, и с допълнителни точки, ако насърчава доброто развитие. Голямата награда обаче е да попаднем на българска игра, която помага на децата сами да съчиняват и да разказват истории. И няма твърди правила. Така се запознаваме със Зорница Христова от издателство "Точица", което освен нея включва писателя и журналист Марин Бодаков, преводачката от френски Валентина Бояджиева и седемгодишната Анна Бодакова, главен редактор и изпитател на книжната продукция. Зорница Христова е преводач на автори като Дон де Лило, Джон Ланчестър и Тони Джуд, но през последните години все по-силно се интересува от образование и детска литература. Създадената от нея творческа игра "Направи си сам приказка" са и двадесет карти, които съдържат основните елементи на вълшебния сюжет, основани на класическото изследване на Владимир Проп "Морфология на приказката". Те могат да служат за анализ на съществуващи приказки, за създаване на нови или като помагало при усъвършенстване на изразните и комуникативните умения. Продават се в по-добрите книжарници, а тук изпитваме действието им емпирично, след като изтеглихме "Чудна страна", "Злодей", "Битка", "Забрана" и още една карта, която остава наша тайна.


Фотограф: Цветелина Ангелова

Имало едно време една дървена кутия. На капака й като дребни находки от детско чекмедже са подредени унесен в сън дракон, заспал върху крайчеца на градоносен облак, хартиена лодка, плаваща към непристъпен замък, зелен слон и други примери за отделните елементи, които могат да се комбинират по различен начин като синци или парчета от пъзел с безброй решения. Всъщност идеята да се използват функциите на Проп като карти за игра е сред заниманията в "Граматика на фантазията" на Джани Родари, но никога не е влизала в масово обращение. Всъщност първоначално и тук тръгва като домашен експеримент, ръчно изработен подарък за петгодишната тогава Анна Бодакова, преди да се превърне в широкодостъпно издание. Отваряме капака на кутията и от там излиза една важна карта за композиране на приказката (със завръзка, перипетии, напрежение, кулминация и развръзка), една спретната колода (с илюстрации от Зорница Христова), инструкции за възрастни и писмо със специално обръщение: "До моя малък приятел - Бъдещия писател". Опитваме се да използваме изтеглените карти като повод да поговорим за сюжетите в книгоиздаването за деца.

Чудна страна

Обичайно в приказките "чудната страна" е място, където светът е сложен някак наопаки, противно на логиката. Логично е например книжният пазар да бъде отворен предимно към местни и едва тогава към чуждестранни автори. Не и у нас. "През последните 20 години много издатели не искаха да рискуват с български автори – негласно се смяташе, че те не се продават добре. Сега тази тенденция започна да се променя по отношение на литературата за възрастни, но за жалост не толкова спрямо литературата за деца – може би защото там липсва оперативна критика, медийна атмосфера, която да балансира пазара с престижа. А тъкмо спрямо детските книги пазарът сякаш не бива да бъде единствен диктатор – ако вие знаете, че за книгите ви ще съдят по корицата, ще я направите много лъскава, без да се погрижите за качеството на съдържанието (което лъсва при четене, но е късно). И нерядко виждаме точно това – убеждението, че за деца може всякак. А всъщност казват, че да се пише за деца е като да се пише за възрастни, само че по-трудно.

Децата подхождат към книгите много по-доверчиво от възрастните и трайността на това доверие зависи от начина, по който ще го подхранваме или ще злоупотребяваме с него. За съжаление съм срещала драстични примери за второто – немарливост към това, което всъщност внушаваш на децата, незачитане на потребността на детския ум да му бъде интересно, да научи нещо ново, но и да открие нещо сам."

Битка

"Пазарът ни като цяло е малко еднотипен - тръгват някакви неща, другите решават, че тази ниша е окей и не крие риск, и така се получават безкрайно много издания на класическите приказки например. След като човек събере "Червената шапчица" в пети вариант, нещата малко се обезсмислят. Има много енциклопедии също, което не е лошо, но това не е литература за четене, а справочна - тя не може да замести книгата, която по забавен начин неусетно образова детето. Енциклопедията е за справка и е прекрасно детето да знае как да я използва, както знае да използва и речник, но тя не е прочитна книга..."Разбира се, съществуват и добри примери, които обаче често остават затворени в представата за елитарност: "Това е другият проблем с детската литература – или е в твърде пазарната крайност за сметка на качеството, или се правят чудесни неща, които обаче са ориентирани повече към гилдията. Има изключителни детски книжки, включително от български автори, които някак си не добиват нужната им популярност." Между тези два полюса съществуват големи бели пространства, които на частно ниво могат да се запълнят с помощта на Amazon и библиотеките на чуждите културни институти, но това не отменя необходимостта от появата на подобни примери на български: "Има например един японски автор, Мицумаса Анно, който пише за математиката с изключително въображение и чувствителност. Да речем, книгата му за факториелите (когато всяко естествено число се умножава по онези, които идват след него) започва с една порцеланова захарница, в която ще намерите океан, сред океана – остров, на острова има две планини, в планините – три царства, в царствата – по четири села, в селата по пет къщи и така, докато се стигне до седем шкафа, осем сандъка, във всеки – по девет кутии и във всяка – по десет захарници. Така кръгът се затваря. Или друга, която намирам за прекрасна – "Книга на въображаемите светове" на Гийом Дюпра, нещо като енциклопедия на всевъзможни човешки представи за устройството на света, от древността през маорските племена или лудите учени... Едни се люлеят върху гърба на риба, други са високо в клоните на Световното дърво, в трети под земята има още седем небеса и седем земи, четвърти имат форма на круша..." Анна добавя и още една идея, според която "земята отвън всъщност е златна перла, а хората живеят във вътрешността й". И Зорница довършва глобалната картина: "Има страхотни неща, особено във френското книгоиздаване, в немското – също, отчасти – в американското. Цели поредици философия за деца – нещо, което тук изобщо не се прави, а всъщност не става въпрос за някаква сложна материя. На децата се предлага да помислят по интересни въпроси – какво е животът, какво е нужно, за да сме щастливи, какво е свободата... И езикът, на който са зададени, и илюстративният стил са толкова ясни, че стават и за възрастни. Имаше цяла друга голяма поредица с книги за езиково развитие, игри на думи... Тематичното богатство и начинът на употреба на книгата ми липсват тук."

Забрана

Докато разговаряме за невидимите прегради и липси, Зорница се обръща към Анна с въпрос: "Какво става със забраните в приказките? Сещаш ли се за забрана, която някой да не е нарушил?" "Не", отговаря детето и продължаваме с "Точица". "Създадохме издателството, казва тя, с идеята да запълним тази ниша и да правим на български книгите, които ни липсват – книги, които да увличат и учат, обръщайки се именно към българския малък читател. Смятам, че му дължим най-доброто, на което сме способни, защото от неговото умение за лична преценка и самостоятелно мислене зависи бъдещето ни."

Край

Междувременно проектът "Направи си сам приказка" продължава да се развива с подкрепата на Столичната община и с провеждането на творчески работилници в софийски училища; издателството събира писаните от деца приказки за бъдещ сборник.

Питам Зорница Христова какъв край очаква за този сюжет: "Да се върнем на Джани Родари и неговите "Разни приказки за игра", които винаги имат по три завършека. Всъщност развръзката ще зависи от избора, който ще направят децата, и това е моята оптимистична версия."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всичко за баща ми Всичко за баща ми

Книгата "Бащите не си отиват" събира 24 лични истории за бащинската фигура и преживяването на загубата

27 апр 2017, 3027 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Габрово, Севлиево
Регионален бизнес Габрово, Севлиево

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Лудо-младо

Работната ръка на бъдещето

Автоматизацията ще засегне все повече професии, ще реши някои проблеми и ще задълбочи други. Ключът към по-доброто бъдеще остават обучението и образованието.

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

72 часа в Белград

Vogue го нарече новия Берлин, а динамично развиващата се градска среда е само една от причините да планирате освежаващо пътуване до сръбската столица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 16

Капитал

Брой 16 // 22.04.2017 Прочетете
Капитал Daily, 27.04.2017

Капитал Daily

Брой 65 // 27.04.2017 Прочетете