"Град на мечти" е документален филм, който разказва за съжителството на две паралелни вселени в един български град, построен с бригадирски труд през 50-те години на миналия век и известен в момента като Холивуд на попфолка. Градът е Димитровград, а трейлърът за мечтите му постави въпроси и предизвика коментари седмици преди официалната премиера. Гледаме го, харесваме го и се вмъкваме в иначе телевизионното всекидневие на режисьора Светослав Драганов, оператора Петко Гюлчев и журналиста, тук продуцент, Галина Щърбева.

Това не е първият им съвместен проект и вече си довършват изреченията взаимно, но конкретната им работа по този продължава над четири години, тъй като вярват, че животът е най-добрият сценарист и искат да се сближат с хората, така че да проследят историите им в детайли и с доверие, но обективно.

Героите в техния филм са и герои на нашето време, защото са събирателни образи на различните поколения тук и сега – бивш бригадир, зрели свидетели на демократичния преход и млада жена с амбиция да бъде фолк звезда. Мечтите им са еднакви с тези на преобладаващата част от населението, а Димитровград е показателен за всеки български град, но с една идея по-ярък пример за иронията на съдбата, която от град, емблема на социализма, възпяващ патрона си Георги Димитров, го превръща в запазена марка на поп (фолк) културата, продуцирана от един друг Димитров, по-известен като Митко Пайнера.

Според Щърбева филмът ни дава възможност да се отлепим от реалността такава, каквато е в момента, и да погледнем нещата отгоре, за да видим пъзела, "който е уникален - от една крайност се минава в друга за много кратко време". Докато успехът в миналото е под общия знаменател на партията - да отговориш на изискванията и да дадеш всичко от себе си за нейната идеология, формулата днес е коренно различна – самият ти да си популярен, красив, със скъпа кола, може би яхта...

Операторът Петко Гюлчев твърди, че обществото в България още търси себе си, но е време страстите от комунизма и от прехода да утихнат: "До вчера бяхме на изток с Русия, сега сме в Европейския съюз, променят се символи, ценности, но всичко зависи от нас - накрая трябва да се стигне до златната среда."

Мечтите на поколението в средна възраст обаче също са илюзия. За един музикант например това значи да обича рок, а да прави чалга. "Рокендролът, включва се режисьорът, е музиката на бунта срещу комунизма. Но когато идва демокрацията и са си мислели, че ще дойде тяхното време, всички спират да слушат рокендрол и преминават към попфолка." Така изолираме момента, в който човек може да загуби мечтите си - като стигнеш етапа, в който да правиш избор между мечтите и оцеляването си.

Надежда все пак има, но, преди да реализираме мечтите си, трябва да се освободим от някои илюзии и авторите на филма дават посока - да търсим щастието вътре в себе си, а не наложено отвън с щампа - "комунизъм, социализъм, капитализъм или каквото и да било... И да не живеем постоянно с мисълта, че това е последната спирка на влака".

"Град на мечти" ще бъде излъчен на 18 март от 20.30 ч. във Военния клуб като част от програмата на "София филм фест". http://bg-bg.facebook.com/events/258646824220643/?ref=nf