В пърформънса Rhythm 10 (1975) Марина Абрамович поставя разтворената си ръка на пода, хваща с другата един от двайсетте ножа, които предварително е наредила пред себе си, и започва бързо да го движи между пръстите си, докато се пореже. После го оставя и хваща следващия, за да продължи играта на руска рулетка. "Веднъж навлязъл в състояние на пърформънс, човек може да принуди тялото си да прави неща, които в нормални условия никога не би направил. Може и да е трениран атлет, но без истинска сила на волята и духа няма да го постигне." Откровеното, понякога екстремно за зрителите изследване на границите на собствената телесна и психическа издръжливост, включващи често и самонараняване, утвърждават родената през 1946 г. в Белград артистка като една от най-забележимите представителки на пърформънс арт през последните четиридесет години. Неизчерпаемата си енергия тя отдава на генетично наследена издръжливост и най-вече на "завладялото ме още в началото усещане, че не можех да се занимавам с нищо друго. До такава степен, че е по-правилно да кажа, че пърформънсът избра мен, а не обратното".


Ретроспективната изложба Selected Early Works до 2 юни в галерия La Fabrica в Мадрид припомня началото на творческия й път - неизменно съпровождан със скандали - чрез фотографии и видео от знакови творби в кариерата на сръбската артистка като серията Rhythm, Art Must Be Beautiful, Artist Must Be Beautiful, както и Breathing in/Breathing out with Ulay (1978) в сътрудничество с артиста Улай, с когото са двойка и в живота в периода 1975 -1988 г. Двамата започват да творят на базата на личните си взаимоотношения, изследвайки категории като мъж - жена, самота - общуване, забрани - желания. (Според критиката в съвременното изкуство рядко двама партньори успяват да разгърнат по толкова мащабен начин творчеството си.)
Изложбата съвпада с премиерата на постановката The Life and Death of Marina Abramovic в мадридската опера Teatro Real, в която биографията на артистката от автора Боб Уилсън от самата нея е представена чрез смесица от театър, музика и пърформънс. На сцената излизат Абрамович, актьорът Уилям Дефо, Antony and the Johnsons и сръбската етно вокална група на Светлана Спажич. Превърнала живота си в произведение на (собственото си) изкуство, Абрамович е свикнала да се разголва пред публиката в буквален и преносен смисъл, а в случая изважда травматични моменти от живота си, като например изключително трудната връзка с деспотичната си майка. "Има разлика между жената, която представлявам в личния си живот, и артистката. Но напоследък правя все по-продължителни творби, в които собственият ми живот се превръща в пърформънс и обратното, така че граничната линия започва да изчезва", споделя Марина Абрамович, която през 2010 г. прекарва над 700 часа сред творбите си, докато трае посветената й от MоMA ретроспектива. Неподвижна и безмълвна, тя седи с поглед, вперен в празния стол срещу нея, на който сядат някои от посетителите, чакали на няколкочасова опашка. Марина Абрамович вече подготвя и своя Center for the Preservation of Performance Art в Ню Йорк, където възнамерява да преподава метода "Абрамович", базиран на непоклатимата й вяра, че човек се променя истински единствено от личното изживяване.