Ако потърси изображения с ключовите думи "Бутан" и "обувки" в интернет, човек намира резултати от два типа. Първият са спортните туристически обувки - здрави, ръбести, груби, с дебел грайфер, тъмни на цвят, грозновати, но и суперпрактични. Такива се препоръчват на ентусиастите, които имат намерение да се катерят по хималайските стръмнини, без риск от изкълчване на глезена.

Вторият вид резултати са точно обратното – изключително шарени и цветни ботуши до коляното, чийто вид е изцяло декоративен, и почти толкова далече от практичните туристически обувки, колкото е хималайското кралство Бутан от балканската република България.

Ботушите, известни като тшолам, са може би най-атрактивната част от бутанската мъжка народна носия, която наподобява роба до коленете с дълги ръкави и която бутанските граждани са задължени да носят винаги на публични места. За разлика от нея обаче ботушите се обуват само за специални церемонии. Във всекидневието мястото им е заето от чорапи до коленете и разочароващо обикновени черни или кафяви мъжки обувки или бели кецове. Те, изглежда, са извън обсега на правителствената наредба, чиято цел е да съхрани бутанската национална идентичност както от натиска за модернизация от страна на Запада, така и от влиянието на Индия и Китай, гигантските съседи на малкото царство.

Ботушите все още се изработват изцяло на ръка и по поръчка. Обущарят в Тимпу, столицата на Бутан, който направи моите, не успя да скрие недоумението си от това, че жена си поръчва мъжки ботуши, но все пак се държа напълно професионално – очерта стъпалото ми на картон и измери дължината между глезена и коляното ми. След това извади мостри с шарени копринени платове и бродерии, от които аз избирах, докато местните клиенти кимаха одобрително.

Крайният резултат е главозамайващ, в буквалния смисъл: пъстри дракони, избродирани върху яркооранжева брокатена коприна, заобиколени от шарени флорални орнаменти. Между отделните платове има тревнозелени и оранжеви ширити, а краищата им са поръбени с цикламенорозово и тюркоазеносиньо. В едноцветните и семпли на пръв поглед участъци при по-внимателно вглеждане също се разкриват допълнителни детайли – горната едноцветна част е от сатен в турскосиньо с извезани дракони, а долната бяла част е на релефни флорални мотиви. Дори кафявите орнаменти на пръстите и петата са зашити с червен конец.

Всеки детайл сам по себе си надминава традиционните разбирания за комбиниране на цветове и умереност, но заедно те някак си успяват да създадат нещо изцяло приказно, почти психеделично. "Ботушите са абсолютно неносими, но ако не бяха, щяха да отиват на всичко", констатира с право моя приятелка, като ги видя в София. Те и досега остават необувани не само поради липсата на подходящ случай, за който да ги обуя, и неспособността ми да ги комбинирам с дрехите си, а и защото са ми големи – разочароващ факт, като се има предвид, че това са единствените обувки, правени по поръчка специално за моя крак.

Това, което не знаех, когато избирах как да изглеждат, е, че цветът и мотивите на ботушите се определят от общественото положение на собственика им. Докато горната част обикновено е от черна или синя коприна, долната разкрива йерархическия му ранг – жълтият цвят е запазен за Негово величество кралят на Бутан и за най-висшият религиозен лидер на страната, оранжевият – за министри, червеният – за офицери с рицарско звание и за съдии, а зеленият – за обикновените граждани.

Освен със сложната си и анахронистична държавна и политическа структура по света Бутан е известен и с усилията, които полага към растежа не само на брутния вътрешен продукт (БВП), а и на брутното национално щастие (БНЩ). Въпреки очакванията, това не е някаква абстрактна будистка идея, а водещ принцип, определящ серия от конкретни правителствени мерки и действащи институции, които работят за общото благосъстояние и щастие на бутанския народ, отвъд стриктно икономическите индикатори. Инициирана от предишния монарх, тази политика продължава да се прилага и до днес от неговия син и престолонаследник, сегашния крал на Бутан – Джигме Хесар Намгял Уангчук.

След коронясването му през 2008 г., 28-годишният бутански крал става най-младият държавен глава на света (остава такъв до 2011 г., когато Ким Чен Ун застава начело на Северна Корея). На церемонията по коронясването престолонаследникът, разбира се, е обут в традиционните бутански ботуши. Този път обаче те са изработени не от местен обущар, а от Salvatore Ferragamo, луксозната италианска марка за обувки, чието начало датира от 20-те години на миналия век, когато самият Ферагамо е любимият дизайнер обущар на холивудските звезди.

Като такъв Ферагамо изработва легендарните рубиненочервени пантофки, които Джуди Гарланд носи в "Магьосникът от Оз". В края на филма Дороти – героинята на Гарланд, почуква токчетата на пантофките си три пъти, за да се завърне у дома в Канзас от вълшебната страна Оз.

Въпреки че аз се прибрах в София по доста по-прозаичен начин – чрез серия от самолетни полети, след завръщането ми от Бутан дълго време имах чувството, че съм била на място, което е също толкова измислено и приказно, колкото е и самият Оз. А в куфара ми вместо рубиненочервените пантофки на Злата вещица от Изтока бяха вълшебните бутански ботуши, пак оттам.