© Cathy Carver/Hirshhorn Museum and Sculpture Garden, Smithsonian Institution
© Cathy Carver/Hirshhorn Museum and Sculpture Garden, Smithsonian Institution
© Cathy Carver/Hirshhorn Museum and Sculpture Garden, Smithsonian Institution
© Cathy Carver/Hirshhorn Museum and Sculpture Garden, Smithsonian Institution
Ако бяха просто изображения на зодиакални знаци, те щяха да са симпатично наивистични скулптури. Но както всичко, с което китайският артист Ай Уейуей се захване, и дванайсетте бронзови животински глави, изложени във вътрешната градина на музея "Хиршхорн" във Вашингтон, събуждат исторически асоциации и актуални въпроси. И са много натоварени политически. Ако някой се съмнява в това, броят на екипите от китайски, тайвански и хонгконски медии, обикалящи външната изложба в първите дни след откриването й, е достатъчно доказателство. "Кръг от животни/зодиакални глави" на Ай Уейуей от година обикаля световните културни центрове, но пристигането й във Вашингтон съвпадна с дипломатическата драма около извеждането от Китай на слепия дисидент Чен Гуанчен. Така темата на изложбата на Ай Уейуей за неравните отношения на Пекин със Запада, за това кой кого провокира и кой кого превъзхожда морално отекна още по-силно в модернистичния цилиндър на музея "Хиршхорн".
Статуите на Ай Уейуей са уголемени реплики на дванайсетте зодиакални знака от китайския календар от водния часовник в Стария летен дворец в Пекин, наречен още Юанминюан или Градината на перфектната ведрост. През 1860 г., по време на Втората опиумна война, когато двайсет души от групата, изпратена да преговаря с китайския императорски двор, са измъчвани и убити, френски и британски части превземат двореца. Пищната резиденция е ограбена и разрушена, а зодиакалните знаци от водния часовник изчезват на запад за цяло столетие. Междувременно китайското правителство е успяло да издири и възстанови пет от статуите (вол, тигър, кон, маймуна и глиган). Други две (плъх и заек) са в личната колекция на покойния моден дизайнер Ив Сен Лоран и неговия партньор Пиер Берже. На базата на запазените фигури Ай Уейуей е разработил пет скулптури, показващи как евентуално биха изглеждали липсващите зодиакални знаци.
 |
Ай Уейуей в студиото му
Фотограф: AW Asia
|
Когато Пиер Берже се опита да продаде плъха и заека на търг през 2009 г., се разгоря международен скандал. Тогава китайският купувач отказа да плати постигната сума от 15 млн. евро и използва международното внимание, за да декларира, че статуите трябва да бъдат върнати в Пекин. Дори само този скорошен сблъсък разкрива колко много страсти и история са напластени върху бронзовите зодии. За китайците разрушаването и ограбването на Стария летен дворец в Пекин е болезнена травма и символ на агресията на Запада. Фактът, че въпреки съдебните процеси и растящата си дипломатическа сила Пекин не може да си възвърне последните двa известни зодиакални знака, добавят сол в раната. Декларацията на Берже, че доброволно ще предаде статуите едва когато Китай сериозно започне да уважава човешките права и разреши на Далай лама да се върне в Тибет, допълнително нажежава страстите.
За повечето хора на Запад историческата травма от Първата и Втората опиумна война, когато за някогашната велика империя започва прословутия "Век на унижението", си остава почти неизвестен и неразбираем факт.
Днес, когато по повод изложбата нахакан репортер (очевидно от първи канал на пекинската телевизия) задава на американско семейство въпроса дали смятат, че статуите на плъха и заека трябва да бъдат върнати, отсреща следва по-скоро любезно недоумение за какво говори той. Самият Ай Уейуей не улеснява западните посетители в проумяването на историческия дебат – обяснителните табели пред експозицията дават само резюме.
Пропускът всъщност е търсен ефект. "Посетителите трябва да гледат обектите и сами да разкрият взиамовръзките," обяснава подхода си Ай Уейуей. Защото историята на зодиакалните статуи, а и тази на Китай, е по-сложна, отколкото официален Пекин би признал. Когато хората се загледат в животинските фигури, те откриват почти човешки черти в тях (момиченце дори оприличава коня на "Моето малко пони" от едноименния анимационен филм). С други думи, те имат малко общо с китайската изобразителна традиция, защото са дело на живеещия в императорския двор италиански йезуит Джузепе Кастилионе. "Проектирани от италианец, изработени от французин по поръчка на император от династията Цин, която всъщност напада Китай (Цин са манджури – бел. авт.). Така че, когато говорим за "национално богатство", коя точно нация имаме предвид?", смело пита Ай Уейуей и допълва: "Моята работа винаги кръжи около истинското и фалшивото, автентичността, какво са ценностите и как те са свързани със съвременните политически и социални разбирания и недоразумения."
Подобни провокативни мисли са причината артистът да не може да напуска Китай от края на 2010 г. насам. Когато Ай Уейуей публикува в блога си имената на десетките ученици, загинали в некачествено построените училища по време на земетресението от 2008 г., като протест срещу липсата на разследване, държавните органи затвориха неговата уебстраница. През 2011 г. студиото му в Шанхай бе разрушено, артистът бе затворен за 81 дни за неплатени данъци, а после поставен под домашен арест. През април тази година Ай Уейуей превърна и постоянното си наблюдение от службите в арт проект WeiWeiCom, инсталирайки камери в апартамента си. Преди властите да сложат край на провокацията два дни по-късно, над 5 милиона души по целия свят го следяха.
Колкото повече Пекин се опитва да го заглуши, толкова по-популярен става Ай Уейуей. През 2011 г. името му беше в списъка на сп. Time за личност на годината, в компанията на Кейт Мидълтън и шефа на американските морски тюлени адмирал Уилям МакРейвън. Берлинският Университет за изкуствата (UdK) му предложи преподавателско място.
Изложбата на зодиакалните знаци е подготовка за очакваната с нетърпениe голяма негова експозиция в музея "Хиршхорн" According to What? ("Според какво?") през есента. Съседната галерия "Артър М. Секлър" във Вашингтон представя в момента "Прекспективи: Ай Уейуей".
+3
Зловещо някак си.
Добре е, когато творци на изкуството протестират, защото техният глас бива чут.
преглед на коментар
Нов Коментар