Голямата част от включените в изложбата "И пак напред сама аз тръгвам…" документални материали са неизвестни не само на обществеността, но и на специалистите и виждат бял свят за първи път. Експозицията, посветена на стогодишнината от рождението на Яна Язова, съдържа над 200 ръкописа, снимки, писма, художествени произведения и книги с автографи, съхранявани в личния фонд на писателката и във фонда на проф. Александър Балабанов.

Яна Язова, чието истинско име е Люба Тодорова Ганчева (23 май 1912 – 9 юли 1974 г.), е родена в Лом в семейството на учителите Тодор Ганчев и Радка Бешикташлиева. Баща й е швейцарски възпитаник и доктор на философските науки. По негова линия Яна е свързана с болярски род, заселил се в Сухиндол след завладяването на Търново от турците. Майка й е потомка на богата търговска фамилия, живяла години наред в квартала "Бешикташ" в Цариград.

Яна Язова. 1930 г. Фотограф: Централен държавен архив

Още като ученичка Яна започва да пише поезия и до завършването на гимназията вече има няколко тетрадки със стихове. Повратна точка в живота й е срещата й с проф. Александър Балабанов. Силно впечатлен от нейното творчество и от красотата й, той става неин литературен кръстник и покровител.

В началото на 30-те години на ХХ в. Язова издава три стихосбирки: "Язове" (1931 г.), "Бунт" (1934 г.) и "Кръстове" (1934 г.). През 1936 г. излиза и прозаичният й дебют, романът "Ана Дюлгерова", който е и нейна своеобразна емоционална автобиография. През 1940 г. Язова издава втория си роман -  "Капитан", колоритен разказ за живота в Созопол в началото на миналия век, в който открито се говори за наркотрафика и проституцията.

Същата година излиза и драмата й "Последният езичник", с която заявява творческите си пристрастия към българската история. Това произведение на Язова, посветено на покръстването и борбата на престолонаследника Владимир Расате срещу византизацията на българската държава, е отличено през 1939 г. като най-добра драма от Министерството на народното просвещение.

Още ненавършила 30 години, Яна Язова вече е доказана авторка. Това освен слава й носи и редица недоброжелатели. През цялото това време до нея неотлъчно е проф. Балабанов, но в личен план Язова заплаща твърде висока цена за неговото покровителство. Именно професорът е причината за проваления й годеж с индустриалеца милионер Игнат Табаков, както и за края на емоционалната й връзка с един от най-големите български маринисти - Марио Жеков. Затова пък любовната кореспонденция между поетесата и критика се нарежда по въздействие и драматизъм до писмата между Пейо Яворов и Лора Каравелова.

Семейството на Яна Язова. Лом, 1913 г. Фотограф: Централен държавен архив

В живота на философа Александър Балабанов Яна е фаталната жена и си остава неговата недостижима мечта. Уморена от лъжите му и дългото чакане, тя отдава сърцето си на инж. Христо Йорданов, за когото се омъжва на 24 ноември 1943 г. Инж. Йорданов е френски възпитаник, заможен и културен човек и един от ръководителите на радио "София", с когото тя живее до смъртта му на 8 септември 1959 г.

И без тази загуба творческата й съдба след установяването на "народната власт" не е завидна – издателят й е убит от новата власт, а самата Язова не желае да пише във възхвала на светлото комунистическо бъдеще. Това е причината тя да не бъде издавана, а мащабната й трилогия "Балкани", посветена на българското революционно движение срещу Османската империя, да бъде отхвърлена от издателство "Народна култура" въпреки препоръките на самия Димитър Талев.

Яна Язова умира в дома си в София през лятото на 1974 г. при неизяснени обстоятелства, а тялото й е намерено близо месец след смъртта й. Така драматично красивата, но самотна Яна приключва земния си път.

Времето, през което властта й отнема думата, всъщност са години на усилено творчество, станало обществено достояние едва след нейната смърт. В края на 80-те години излиза нейната историческа трилогия, включваща романите "Бенковски", "Левски" и "Шипка". Публикувана е и дилогията "Соленият залив", посветена на преврата от 9 септември. Произведенията, чиито първи ръкописи са изчезнали безследно от апартамента й в сърцето на столицата, стигат до читателите по разчетените от Петър Величков втори екземпляри, съхранявани в личния фонд на писателката в Централния държавен архив.

Специално за изложбата Националният литературен музей извади интересни експонати от фондовете си, а Националният музей на българското изобразително изкуство предостави уникалния бронзов бюст на Яна Язова, изработен от скулптора Андрей Николов през 1934 г.

Тази изложба е и приносът на агенция "Архиви" за това умишлено изолираната от литературния живот за десетилетия и оставена на забравата Яна Язова днес да възкръсне сто години след рождението й.

До края на месеца в изложбена зала "Архиви", ул. "Московска" № 5.