"Запалете клечка кибрит и гледайте, докато изгори", пише Йоко Оно през есента на 1955 г. "Оставете парче платно или цяла картина на пода или на улицата", е от зимата на 1960 г. Вероятно най-известната творба на авангардната артистка обаче е Cut Piece от 1964 г., в която тя седи на сцената с ножици и приканва зрителите да отрязват парчета от дрехите й. И трите идеи попадат в издадената от самата нея през 1964 г. в Япония книга Grapefruit с идеи за пърформънс, които могат да бъдат пресъздавани от различни участници – артисти или нейни колеги, или дори любители на изкуството, което от своя страна разнообразява и обогатява самото съдържание. Следвайки напътствията й, човек може да твори в областта на музиката, танца, живописта. А авторството идва от това кой и къде изпълнява указанията. Така подходът на Оно се смята днес за въведение към концептуалното изкуство от 60-те години на ХХ век и радикалната промяна във възприятието на изкуството, според която нематериалният израз – звуци, език, пърформънс, също се превръща в материал за артиста, а добрата идея сама по себе си вече е изкуство. Сега Moderna Museet в Стокхолм показва Yoko Ono: Grapefruit (до 16 септември). Специално за изложбата Йоко Оно е създала новата творба Search for the Fountain, която предварително е изпратена до двайсет артисти, които свободно да я интерпретират. В нощта на пълнолунието между 4 и 5 юни тя пресъздаде две свои идеи в парка Дюргарден (Djurgården) - първата, започваща вечерта, а втората - между три и четири часа на следващата сутрин, когато трима музиканти импровизират под акомпанимента на първите звуци на деня.

"Кръстих първата си книга с инструкции на плода, който обичах най-много. Грейпфпрутът е хибрид между портокал и лимон и за мен той представлява Изтока и Запада, двете култури в моя живот, които дадоха на инструкциите силата на вселената. Забавлявайте се с тях", споделя Йоко Оно за книгата, преиздавана много пъти оттогава. Джон Ленън дава същото име и на основана от негов приятел рок банда, която просъществува само няколко години. Първото издание съдържа 150 "творби" с посвещения от фигури като Джон Кейдж, Исаму Ногучи и Пеги Гугенхайм.

"Здравейте, аз съм Джон Ленън. Искам да се запознаете с Йоко Оно", пише Ленън в увода към допълненото с осемдесет "инструкции" второ издание през 1970 г., когато двамата вече са съпрузи. Всъщност експозицията, посветена на Йоко Оно, е и поредно припомняне на факта, че тя се превръща във влиятелен артист със собствен глас на арт сцената далеч преди да стане много по-известна заради връзката си с Ленън и "Бийтълс". "Grapefruit несъмнено е една от десетте най-добри арт книги в света. Има всичко – чувство за хумор, поезия и страхотни вдъхновяващи идеи", коментира кураторката на изложбата.