Инфографика Ай Уейуей Увеличаване Ай Уейуей Преглед на оригинала Смаляване

Новият, дванайсти летен павилион в лондонската галерия "Серпънтайн" ще остане отворен за посетители до 14 октомври. Много е вероятно обаче един от авторите, Ай Уейуей, да не успее да го види на живо. Отсъствието на най-известния китайски артист дисидент вероятно не изненадва никого.

Следен от петнайсет камери в дома си, той няма право да напуска Пекин. Затова и съвместната му работа с архитектурното студио на Херцог и Де Меурон става изцяло по интернет. "Прекрасно е да ползваш скайп, така предаваш само духовната част от идеята. Всички проекти би трябвало да се правят така", казва Уейуей пред в. "Индипендънт", медиен партньор на летния павилион ( бюджетът за който се събира от спонсори и филантропи).

Тазгодишните генерални спонсори Уша и Лакшми Митал вече са купили павилиона, който след затварянето ще стане част от личната им колекция. " Бих се радвал да видя какъв е резултатът в Лондон, да се срещна отново със стари приятели. Съжалявам, че няма да стане, но това е част от живота. За сметка на това мога да пътувам из Пекин, а той е доста голям", с ирония коментира преследваният от властите артист.

Работата от разстояние е улеснена и от опита, натрупан по време на съвместната работа на екипа по Олимпийския стадион за Пекин 2008. "Горди сме да прокараме тази връзка между двете олимпийски столици", казва Джулия Пейтън-Джоунс, директор на галерия "Серпънтайн", която през 2000 г. поставя началото на традицията да кани известни артисти за създаването на временни летни павилиони, които остават пред сградата на галерията няколко месеца.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

За дванайстото издание на очакваното от лондончани и туристи събитие, което е част от London 2012 Festival, Херцог и Де Меурон и Ай Уейуей канят посетителите под повърхността буквално, но и преносно. Авторите копаят до достигането на подпочвените води, "иначе невидим аспект от реалността в парка". После създават подобие на кладенец, който събира дъждовната вода. Той от своя страна подхранва дисковидното езеро, подобно на огледало, в което се отразяват облаците и дърветата и което служи за покрив на инсталацията. За специални случаи водата може да бъде върната в кладенеца подобно на вана, а платформата - да се превърне в дансинг или сцена.

По време на разкопките архитектите попадат на останки от предишните павилиони – телефонни кабели, поддържащи елементи, уплътнения, свидетелстващи за по-голямата или по-малка намеса на всеки строеж върху околната среда. Затова сега, когато зрителите се озоват под нивото на тревната градина пред галерията, могат да проследят историята на предишните единайсет павилиона, всеки представен символично с по една колона. Всички те заедно с дванайста за настоящия проект или "жокер" поддържат плаващата платформа, висока 1.4 метра. Облицованият с корк интериор на подземната структура е смигване на авторите към археологията, окуражавайки посетителите да насочат погледа си едновременно под повърхността, но и малко назад във времето. Според Херцог и Де Меурон и Ай Уейуей резултатът в градината на една от десетте най-посещавани галерии в Лондон е "перфектното място да седнеш, да стоиш прав, да легнеш или просто да наблюдаваш".