Friendly Fires
© Адрияна Михайлова
Crazy P
© Адрияна Михайлова
Azari & III
© Адрияна Михайлова
Chaka Chan
© Адрияна Михайлова
Christal Castles
© Адрияна Михайлова
Delilah
© Адрияна Михайлова
Gay Stage
© Адрияна Михайлова
Grace Jones
© Адрияна Михайлова
Grace Jones
© Адрияна Михайлова
Groove Armada
© Адрияна Михайлова
Hot Chip
© Адрияна Михайлова
Lana Del Rey
© Адрияна Михайлова
Little Dragon
© Адрияна Михайлова
Madeon
© Адрияна Михайлова
С началото на лятото започва и активният фестивален сезон на 2012, в който, освен че планираме отпуски и морета, трябва да изберем и дестинациите, на които с възможно най-приемлив бюджет да чуем и видим най-много от любимите си артисти. Тази година фестивали и концерти определено не липсват и у нас, но избираме да започнем ударно от сърцето на Обединеното кралство, където фестивалите са култура и начин на живот. Прагматично погледнато, градските фестивали дават възможност да съчетаеш краткото бягство от работа с много музика с малко шопинг и туризъм, но не само това е причината да изберем Lovebox, който се провежда от 15 до 17 юни в Лондон.
Фестивалът
Lovebox e основан от лондонското електронно дуо Groove Armada и носи името на четвъртия им студиен албум от 2002. С издаването му те започват музикалното събитие като ъндърграунд клубна вечер и през 2012 фестивалът вече празнува 10-годишен юбилей и в. Guardian го нарича най-голямата лондонска дискотека. Това е един от най-големите градски фестивали в света, който събира повече от 120 групи и артисти на 10 сцени. От 2005 насам Lovebox се провежда във Виктория парк – предпочитана локация за големи музикални събития, наричана с любов от лондончаните Vicky Park.
Юбилейният лайн-ъп на Lovebox предлага страшно разностилна и пъстра картинка от млади и хитови в момента поп и денс звезди като Lana Del Rey, Maverick Sabre, Emeli Sandẻ, Rita Ora и Azari & III, превърнали се в инди класиката на последните години банди като Hot Chip, Friendly Fires и The Rapture, незабравими легенди, които винаги сме искали да видим като Grace Jones, Chic и Chaka Chan и най-доброто от почти всички течения на електронната сцена, започвайки от Booka Shade, Gilles Peterson, Rusko, Maceo Plex, Joy Orbison, DJ Hell, Tiga, Shy FX, Jaguar Skills и oще имена на лейбълите Wah Wah Records, Crosstown Rebels и много, много други. Заради застъпването в програмите на различните сцени е абсолютно невъзможно да видиш дори и половината от артистите, заради които си дошъл, но за това си даваш реална сметка едва в деня на фестивала, защото програмата по часове можеш да намериш само на място.
Тридневен пас се продава от
най-голямата ентъртейнмънт верига HMV за около 110 паунда с включена такса за букинг, еднодневен за 32 паунда, а двудневен за 70. Желаещите да посетят само определен ден от фестивала е добре да се снабдят с билет по-рано, защото свършват. Заради характерния лондонски климат е добре да имате гумени ботуши и дъждобран, защото времето се сменя за секунди и паркът се превръща в кална баня. Всички пият сайдер или бира в кенче на цени между 4 и 5 паунда. Има богато разнообразие от храна: от веган ястия до класическите тежки пайове и бургери на цени от 5 до 10 британски лири. Освен десетте сцени има арт инсталации и пърформанси, благотворителни акции, зона с VIP билети и специален лайн-ъп и още доста атракции, за които не остава време.
През първия и втория ден на фестивала царуват английските момичетата, които ходят на фестивал като на маскарад – карнавален грим, индиански пера, коронки, моряшки шапки, перуки, винтидж дрехи и задължителните гумени ботуши, които още носят калта от предния фестивален уикенд. Мъжете се държат и изглеждат далеч по-обрано и нормално, но може би заради вечно скандалната Grace Jones или огромната концентрация на старо и най-ново диско в програмата на третия ден за още повече цвят в тълпата изпъкват травестити на всякакви възрасти с токове, мрежи, леопардови и тигрови щампи. Като че ли всичко на фестивал в Англия е една идея по-зле организирано и долнопробно от останалите европейски фестивали, на които сме били – няма добро озвучаване и програмиране на сцените, няма токени и унифицирана цена на алкохола, опашките са големи, а всеки бар се стопанисва от различен наемател. Люлките със синджири, гондолата, миризмата на обор, сламата, посипана върху калта и целият маскарад наоколо те карат да се чувстваш като в цирк или лунапарк за възрастни, който всъщност е много шарен и интересен, но става още по-вълнуващ с всяко следващо шоу.
Няма коментари.
преглед на коментар
Нов Коментар