Досега бях свързвал Сопот само с розите и Вазов, а себе си възприемах като човек, стъпил здраво на земята. От дете имам страх от височини и ако някой ми беше казал, че ще летя с едно крило от полиестер на 3000 м надморска височина и на всичко отгоре ще се превъртя няколко пъти въз въздуха с 4Ж ускорение, едва ли щях да му повярвам. Но ето, че се случи. При това съвсем естествено. В София не бих го направил, някак си не ме предизвиква. А и ги няма тези хора с поглед, вперен в безкрая. Стара планина в района на Сопот е друго нещо - за секунди променя човека, като буквално издухва всички мрачни мисли.

Денивелацията по вертикала е рязка и едва слязъл от лифта, изведнъж попадаш на съвсем друго място – там, където облаците и ветровете владеят положението. Отгоре възможностите за разбиване изглеждат виртуално нищожни - всичко остро и опасно се е смалило и омекотило до малки разноцветни петна, точки, чертички и запетаи. Имаш усещането, че ако разпериш ръце, ще полетиш като птица в тази нова граматика на духа и че отсрещният връх е наистина на ръка разстояние. "На Балканите най-доброто място за летене е Сопот заради географските и микрометеорологичните условия", информира ме Ивелин Калушков, инструктор по парапланеризъм към клуб "Скай номад". За него отдавна летенето е не просто спорт и работа, а пътешествие към себе си. "Тук е идеалното място за образуване на термики - топъл балон от въздух, който се издига нагоре в атмосферата. Слънцето нагрява земята, тя загрява въздуха над нея и така нагоре тръгват топли течения, които те издигат високо, високо, чак до облаците." Като става въпрос за облаци, Ивелин знае нещо повече от простия съзерцател като мен. Знае го, защото е влизал вътре, в сърцето на белите райски пухчета. " Обикновено летим до базата на облаците, а в хубав ден спокойно се влиза и в самия облак. Там губиш представа за горе и долу, все едно всичко е спряло. Чуваш само вятъра и учестените удари на сърцето си. Дори не осъзнаваш, че се движиш. По принцип се избягва влизането в облаци, защото, когато са ниско до планината, може да се заблудиш и да се удариш в склона. Може да се сблъскаш с друг парапланерист, ако летите в група. Също така е важно и какъв тип е облакът. Има такива, които са по-безопасни и такива, които не трябва да доближаваш."

Говорим с Ивелин малко преди да скочим тандем в нищото. Първият опит е да разбера летенето чрез думите. Малко по-късно, отлепяйки крака от земята, разговорът става излишен, вятърът се оказва по-добрият разказвач, турбулентно ти изпарява всякаква логика за горе, долу, ляво, дясно и, разбира се, те кара да се замислиш за всичко, което те е привързвало досега към земята.

"Летенето може да бъде събрано в две думи – вятър работа"

смее се Ивелин. "Защото сме 90 процента зависими от вятъра. Всъщност 100 процента. Откъде духа, с каква сила, в каква посока - това ни интересува."

Колкото и непредскаузем да изглежда за непосветените, вятърът се подчинява на строги правила и физични закони и всъщност е доста предвидим. Характерът му зависи от слънцето и от въздушните потоци. Затова голяма част от курса по парапланеризъм минава в изучаване на сложни метеорологични карти. "Летенето е пряко свързано с метеорологията. И за да бъде полетът не само безопасен, но и хубав и дълъг, много зависи да си изчислиш желания вятър."

Ивелин лети от 2005 г., а от 2007 се състезава. От 2009 е и асистент-инструктор в клуб "Скай номад", един от най-големите в България. Базирани са, разбира се, на най-доброто място за летене - в Сопот.

"След 50-ия полет спрях да ги броя. Изчисляваш ги само като летателни часове. Средно българският уикенд пилот, който лети за удоволствие, има по около 50 часа годишно. Това е минимумът, за да имаш едно добро и хубаво ниво на безопасно летене. А ние, състезателните пилоти, летим между 150 и 300 часа годишно, колкото е горе-долу и животът на едно крило."

Питам как стои въпросът с финансите за един парапланерист. Ако първо бях летял, никога нямаше да задам точно този въпрос. Никакви пари не трябва да бъдат пречка, човек да се пусне по теченията.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Най-високо обаче се лети на 4000 м"