Малък сезон в "Сфумато" е хубавото време в началото на лятото, в което театралните професионалисти и публиката слагат особени очила. През тях постановките и младите им създатели не са само това, което са, а и онова, което имат потенциала да бъдат. И тази година пространството за развитие е обещаващо, а ние си избрахме да ви представим един от особено интересните млади театрали, Васил Дуев, който спечели признанието на публиката и екипа на "Сфумато"…

Представлението му "Самотни персонажи" ни впечатли с достоверните си герои, поетичния език, пресичан с изобретателна модерна ирония, и приятните актьорски изпълнения, едно от които на самия Васил Дуев.

(Той е актьор, монтажист, режисьор, пише драматургия, водил е телевизионни предавания.)

Давид Василев

Актьорът Васил Дуев е абсолютно убеден, че автор на текста и режисьор на постановката е алтер-егото му Давид Василев. Двамата си приличат, само дето Васил е съсредоточен върху задачата да не лъже, когато играе, а Давид е доста разсеян и се оставя персонажите да чупят стройната подреденост на редовете и да се самопишат както си искат. В анархията се раждат голям брой идентичности, един от които казва репликата "Аз съм един ходещ анахронизъм!". Васил също е такъв. Само дето не ходи, а пристига яхнал колело. Определя се като "нормално момче от "Надежда", след което със завеян поглед и леко маниерен говор в разговор от един час успява да наблъска близо 50 цитата от Шекспир, Чехов, Тарковски и Годар, Фотев, Бодлер, Уди Алън и Георги Господинов. И да направи приблизително толкова препратки към книги, филми и постановки.

Подсичам го с репликата, че млад актьор, който е вманиачен само и единствено на тема изкуство, е клише, а той моментално отговаря "не, класика е!". Класика е още живеенето в патетичната, идеалистична приповдигнатост ("Защото сцената и екранът са винаги няколко метра над теб"), класика е дългата му коса и пълният пепелник, това, че често подарява на приятелката си цветя и че не употребява градски жаргон или нецензурни думи. Говори за текстовете на Давид в трето лице, сам се чуди на персонажите в тях, пресича мислите за тревожната самотност на съвременниците си със самоиронични шеги.

Васил Дуев

Казва, че всичко, което прави, е подчинено на мисията, любовта към изкуството му, желанието да доведе зрителите до силни емоционални състояния, като им покаже нещо, което "не всеки може да прави, защото в театъра никой зрител не бива да си казва, че това и той го може, никой не бива да се измъква сух". И успява. Публиката в салона реагира бурно, едновременно се отъждествява, но и симпатизира на героите, аплодисментите и поздравленията след спектакъла се сипят без пестене. Васил и Давид тепърва ще доказват, че успешният им първи цялостен опит в авторския театър е заявка за още по-категорично развитие. Очилата са розови.

Гледайте Васил Дуев в "Рицар на Светия Дух" (Народен театър, реж. Маргарита Младенова), "Флейта в подземието" – (ТР "Сфумато", реж. Маргарита Младенова и Иван Добчев), "Напразни усилия на любовта" (ДТ Сливен, реж Иван Панев) и "Самотни персонажи" (ТР "Сфумато", реж. Давид Василев)