Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Неща

10 13 сеп 2012, 15:24, 11417 прочитания

Жълтите павета

Един от архитектурните символи на столицата е с мъгляво минало и неясно бъдеще

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди няколко години моя приятелка унгарка ми беше на гости в София. По време на задължителната разходка из градските забележителности се озовахме на площад "Народно събрание", а Агнес – вместо да загледа някоя от скупчените в района важни софийски сгради, се вторачи в паважа. С червените си обувки ми заприлича на Дороти, само дето бе кацнала на застлания с жълти павета път не от Канзас, а от Будапеща. Обясних й, че паветата – един от символите на София, всъщност са нейни съграждани, и й разказах популярната версия за появата им в младата българска столица през първите години на ХХ век като подарък от Австро-Унгарската империя за сватбата на Фердинанд. Агнес се пошегува, че сигурно затова в София се чувства като у дома си. Освен централните софийски улици жълтите павета покриват и една невидима граница на по-абстрактно ниво – от едната й страна е чисто утилитарната им функция на пътна настилка, от другата - сантименталната им стойност на исторически символ и туристическа забележителност.

Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета (1907-1908 г.), съвпада с появата на емблематични за София сгради - Народния театър (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.), храмът "Александър Невски" (1904 - 1912 г.).* Докато историята на сградите е добре известна, тази на паветата е доста мъглива и противоречива. Повечето източници са съгласни, че жълтите блокчета са излети в Будапеща, направени от стрит и изпечен варовик, наречен мергел, но официален консенсус за причината те да се появят в София няма. Популярната версия за сватбения подарък се оказва не много надеждна – установила се е по-скоро заради романтичната си привлекателност и благодарение на безкрайни повторения. Според сайта на Столичната община "полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време (1907) вече не е между живите". Проста историческа справка показва, че няма как паветата да са подарък и за втората сватба на Фердинанд I. Когато той се жени за принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц през 1908 г., софийските улици вече са покрити с тях.  

Почти тоталното отсъствие на жълтите паветата от сувенирния пазар е друга съществена разлика между тях и останалите архитектурни обекти от епохата. Докато фланелки, пощенски картички, календари и макети с вездесъщия образ на "Александър Невски" затрупват туристите в София, жълтите павета присъстват само инцидентно – като детайл, който не може да бъде избегнат.

Това, разбира се, се дължи отчасти на утилитарната им функция – със своите златни кубета храмът е много по-благодатен за сувенирни интерпретации от една улична настилка, колкото и впечатляваща да е тя. И все пак място за такива интерпретации има – доказват го репликите на плочките по дизайн на Гауди, които се продават в Барселона и за които писахме. Сещам се и за всевъзможните сувенири, щамповани със специфичния и разпознаваем мотив от тротоарите в Билбао.

Жълтите павета се различават от своите съвременници – сградите, символи на София, и с неясното си бъдеще. "Александър Невски", Народният театър, Военният клуб и Централната минерална баня търпят ремонти и реставрации (колко те са удачни е отделен въпрос). От друга страна, жълтите блокчета – въпреки важната им историческа символика, се третират като проста пътна настилка и бавно, а изглежда и необратимо изчезват от софийския пейзаж, замествани от обикновени сиви каменни павета или скучен асфалт. Освен тъжни тези подмени са и вбесяващи, тъй като стават без публична дискусия и ясно обявена стратегия за запазването или смяната на жълтата настилка.

Колкото и перспективата от тоталното изчезване на жълтите павета да ме потиска, успокоява ме мисълта, че те вероятно ще останат още дълго поне на едно място. Открих го случайно, когато посетих Агнес в Будапеща. Докато се разхождахме безцелно из града, попаднахме на една забутана уличка без изход. Първоначално помислих, че изживявам някакво необяснимо дежа вю, но в следващия момент забелязах, че улицата е покрита с леко занемарени и износени, но иначе абсолютно идентични на софийските жълти керамични павета.

* Според светската дама Султана Рачо Петрова, която пристига тук от Тулча през 1885 г., "улици нямаше, само огромни дупки и много прах, която се превръщаше в кал, когато валеше, и правеше всяко движение невъзможно". Само за няколко десетилетия София се превръща в столица с европейско излъчване благодарение на австро-унграрски, френски и учили в Европа български архитекти
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Rock me, Amadeus 2 Rock me, Amadeus

Йордан Камджалов надниква в "музикалната лаборатория" на Моцарт с нов амбициозен проект

17 мар 2017, 8252 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Тежка Индустрия»

Тежка Индустрия
Тежка Индустрия

Фокус върху сектора с данни, анализ и ревю на актуалните теми

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Пернишки блус

Какво научих за една година в Перник

Мълчаливото съгласие на Радев

Преди изборите кандидатът на левицата атакуваше по CETA и санкциите срещу Русия, но в първите си срещи на високо ниво не каза нищо и по двете теми

Метлата на Герджиков

Служебното правителство демонтира масово хората на ГЕРБ от властта.
Новата смяна идва от няколко различни центъра.

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 11

Капитал

Брой 11 // 18.03.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.03.2017

Капитал Daily

Брой 47 // 23.03.2017 Прочетете