Регистрация

// Light / Неща

10 13 сеп 2012, 15:24, 7085 прочитания

Жълтите павета

Един от архитектурните символи на столицата е с мъгляво минало и неясно бъдеще

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди няколко години моя приятелка унгарка ми беше на гости в София. По време на задължителната разходка из градските забележителности се озовахме на площад "Народно събрание", а Агнес – вместо да загледа някоя от скупчените в района важни софийски сгради, се вторачи в паважа. С червените си обувки ми заприлича на Дороти, само дето бе кацнала на застлания с жълти павета път не от Канзас, а от Будапеща. Обясних й, че паветата – един от символите на София, всъщност са нейни съграждани, и й разказах популярната версия за появата им в младата българска столица през първите години на ХХ век като подарък от Австро-Унгарската империя за сватбата на Фердинанд. Агнес се пошегува, че сигурно затова в София се чувства като у дома си. Освен централните софийски улици жълтите павета покриват и една невидима граница на по-абстрактно ниво – от едната й страна е чисто утилитарната им функция на пътна настилка, от другата - сантименталната им стойност на исторически символ и туристическа забележителност.

Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета (1907-1908 г.), съвпада с появата на емблематични за София сгради - Народния театър (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.), храмът "Александър Невски" (1904 - 1912 г.).* Докато историята на сградите е добре известна, тази на паветата е доста мъглива и противоречива. Повечето източници са съгласни, че жълтите блокчета са излети в Будапеща, направени от стрит и изпечен варовик, наречен мергел, но официален консенсус за причината те да се появят в София няма. Популярната версия за сватбения подарък се оказва не много надеждна – установила се е по-скоро заради романтичната си привлекателност и благодарение на безкрайни повторения. Според сайта на Столичната община "полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време (1907) вече не е между живите". Проста историческа справка показва, че няма как паветата да са подарък и за втората сватба на Фердинанд I. Когато той се жени за принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц през 1908 г., софийските улици вече са покрити с тях.  

Почти тоталното отсъствие на жълтите паветата от сувенирния пазар е друга съществена разлика между тях и останалите архитектурни обекти от епохата. Докато фланелки, пощенски картички, календари и макети с вездесъщия образ на "Александър Невски" затрупват туристите в София, жълтите павета присъстват само инцидентно – като детайл, който не може да бъде избегнат.

Това, разбира се, се дължи отчасти на утилитарната им функция – със своите златни кубета храмът е много по-благодатен за сувенирни интерпретации от една улична настилка, колкото и впечатляваща да е тя. И все пак място за такива интерпретации има – доказват го репликите на плочките по дизайн на Гауди, които се продават в Барселона и за които писахме. Сещам се и за всевъзможните сувенири, щамповани със специфичния и разпознаваем мотив от тротоарите в Билбао.

Жълтите павета се различават от своите съвременници – сградите, символи на София, и с неясното си бъдеще. "Александър Невски", Народният театър, Военният клуб и Централната минерална баня търпят ремонти и реставрации (колко те са удачни е отделен въпрос). От друга страна, жълтите блокчета – въпреки важната им историческа символика, се третират като проста пътна настилка и бавно, а изглежда и необратимо изчезват от софийския пейзаж, замествани от обикновени сиви каменни павета или скучен асфалт. Освен тъжни тези подмени са и вбесяващи, тъй като стават без публична дискусия и ясно обявена стратегия за запазването или смяната на жълтата настилка.

Колкото и перспективата от тоталното изчезване на жълтите павета да ме потиска, успокоява ме мисълта, че те вероятно ще останат още дълго поне на едно място. Открих го случайно, когато посетих Агнес в Будапеща. Докато се разхождахме безцелно из града, попаднахме на една забутана уличка без изход. Първоначално помислих, че изживявам някакво необяснимо дежа вю, но в следващия момент забелязах, че улицата е покрита с леко занемарени и износени, но иначе абсолютно идентични на софийските жълти керамични павета.

* Според светската дама Султана Рачо Петрова, която пристига тук от Тулча през 1885 г., "улици нямаше, само огромни дупки и много прах, която се превръщаше в кал, когато валеше, и правеше всяко движение невъзможно". Само за няколко десетилетия София се превръща в столица с европейско излъчване благодарение на австро-унграрски, френски и учили в Европа български архитекти
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни

28 Блъсков купува "Труд" (обновена)

21 апр 2014, 7023 прочитания

48 Догма и съмнение

20 апр 2014, 6843 прочитания

11 Ритейл 3.0

20 апр 2014, 3925 прочитания

10 Игра на дрони

20 апр 2014, 3853 прочитания

28 "За" или "против" европейски план за реиндустриализация?

20 апр 2014, 2441 прочитания

Всички новини

К:издания / Образование»

Отдолу нагоре

Отдолу нагоре

Участниците в образователната система отдавна са разбрали, че тя трябва да отговаря на днешния свят, за да може от нея да излязат щастливи и успешни хора.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне

Пернишки блус

Какво научих за една година в Перник