Регистрация

// Light / Неща

10 13 сеп 2012, 15:24, 8826 прочитания

Жълтите павета

Един от архитектурните символи на столицата е с мъгляво минало и неясно бъдеще

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди няколко години моя приятелка унгарка ми беше на гости в София. По време на задължителната разходка из градските забележителности се озовахме на площад "Народно събрание", а Агнес – вместо да загледа някоя от скупчените в района важни софийски сгради, се вторачи в паважа. С червените си обувки ми заприлича на Дороти, само дето бе кацнала на застлания с жълти павета път не от Канзас, а от Будапеща. Обясних й, че паветата – един от символите на София, всъщност са нейни съграждани, и й разказах популярната версия за появата им в младата българска столица през първите години на ХХ век като подарък от Австро-Унгарската империя за сватбата на Фердинанд. Агнес се пошегува, че сигурно затова в София се чувства като у дома си. Освен централните софийски улици жълтите павета покриват и една невидима граница на по-абстрактно ниво – от едната й страна е чисто утилитарната им функция на пътна настилка, от другата - сантименталната им стойност на исторически символ и туристическа забележителност.

Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета (1907-1908 г.), съвпада с появата на емблематични за София сгради - Народния театър (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.), храмът "Александър Невски" (1904 - 1912 г.).* Докато историята на сградите е добре известна, тази на паветата е доста мъглива и противоречива. Повечето източници са съгласни, че жълтите блокчета са излети в Будапеща, направени от стрит и изпечен варовик, наречен мергел, но официален консенсус за причината те да се появят в София няма. Популярната версия за сватбения подарък се оказва не много надеждна – установила се е по-скоро заради романтичната си привлекателност и благодарение на безкрайни повторения. Според сайта на Столичната община "полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време (1907) вече не е между живите". Проста историческа справка показва, че няма как паветата да са подарък и за втората сватба на Фердинанд I. Когато той се жени за принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц през 1908 г., софийските улици вече са покрити с тях.  

Почти тоталното отсъствие на жълтите паветата от сувенирния пазар е друга съществена разлика между тях и останалите архитектурни обекти от епохата. Докато фланелки, пощенски картички, календари и макети с вездесъщия образ на "Александър Невски" затрупват туристите в София, жълтите павета присъстват само инцидентно – като детайл, който не може да бъде избегнат.

Това, разбира се, се дължи отчасти на утилитарната им функция – със своите златни кубета храмът е много по-благодатен за сувенирни интерпретации от една улична настилка, колкото и впечатляваща да е тя. И все пак място за такива интерпретации има – доказват го репликите на плочките по дизайн на Гауди, които се продават в Барселона и за които писахме. Сещам се и за всевъзможните сувенири, щамповани със специфичния и разпознаваем мотив от тротоарите в Билбао.

Жълтите павета се различават от своите съвременници – сградите, символи на София, и с неясното си бъдеще. "Александър Невски", Народният театър, Военният клуб и Централната минерална баня търпят ремонти и реставрации (колко те са удачни е отделен въпрос). От друга страна, жълтите блокчета – въпреки важната им историческа символика, се третират като проста пътна настилка и бавно, а изглежда и необратимо изчезват от софийския пейзаж, замествани от обикновени сиви каменни павета или скучен асфалт. Освен тъжни тези подмени са и вбесяващи, тъй като стават без публична дискусия и ясно обявена стратегия за запазването или смяната на жълтата настилка.

Колкото и перспективата от тоталното изчезване на жълтите павета да ме потиска, успокоява ме мисълта, че те вероятно ще останат още дълго поне на едно място. Открих го случайно, когато посетих Агнес в Будапеща. Докато се разхождахме безцелно из града, попаднахме на една забутана уличка без изход. Първоначално помислих, че изживявам някакво необяснимо дежа вю, но в следващия момент забелязах, че улицата е покрита с леко занемарени и износени, но иначе абсолютно идентични на софийските жълти керамични павета.

* Според светската дама Султана Рачо Петрова, която пристига тук от Тулча през 1885 г., "улици нямаше, само огромни дупки и много прах, която се превръщаше в кал, когато валеше, и правеше всяко движение невъзможно". Само за няколко десетилетия София се превръща в столица с европейско излъчване благодарение на австро-унграрски, френски и учили в Европа български архитекти
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Кога и къде:
28 май, 19 ч., ShowHow

Facebook събитие
Web

Какъв е вкусът на пролетта?

Насладете се на най-вкусното пролетно меню, приготвено от много интересна жена - Кейси Ангелова.

Меню:
- Пролетна картофена салата с аспержи, цветя от шивс и естрагон дресинг
- Бугер от леща и сладки картофи
- Печено свинско на слаб огън с пролетни зеленчуци
- Ягодова торта с босилек и инфузия от бита сметана

Местата са ограничени!

Тел.: 02/ 4615 464
E-mail: gabrielas@economedia.bg
Facebook събитие
Web

Вкусът на пролетта

Още от Неща

Ако експресионистите бяха готвачи Ако експресионистите бяха готвачи

Рецептите на Джаксън Полък, събрани в луксозно издание

22 май 2015, 1751 прочитания

Календар Календар

Събитията от седмицата

22 май 2015, 436 прочитания

24 часа 7 дни

24 май 2015, 8289 прочитания

24 май 2015, 7129 прочитания

24 май 2015, 5665 прочитания

24 май 2015, 4609 прочитания

24 май 2015, 3338 прочитания

Всички новини

Библиотека / K10»

К10: Най-скъпият урок
К10: Най-скъпият урок

Най-добрите банки и банкови клонове в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Пернишки блус

Какво научих за една година в Перник

Големият македонски провал

Как корупцията, лошата съдебна система и подчинените медии доведоха цялата държава до крах. И колко трудно ще се поправи това

Буря в шепа земя

БСП предложи държавата да определя цената на земята под наем, но промените в Закона за арендата надали ще минат

Какво се случва с новия собственик на TV7

Търговският регистър за втори път отказа да впише промени в управлението на доскоро свързаната с Цветан Василев медиа

Парите обичат тишината

Порочните практики при управлението на бюджета за отбрана

Ако експресионистите бяха готвачи

Рецептите на Джаксън Полък, събрани в луксозно издание

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 20

Капитал

Брой 20 // 23.05.2015 Прочетете
Капитал Daily, 25.05.2015

Капитал Daily

Брой 95 // 25.05.2015 Прочетете
Капитал Light, брой 20

Капитал Light

Брой 20 // 23.05.2015 Прочетете